Решение № 7061 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3611/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК и е образувано по искане на Л. Л. Л. за отмяна на основание чл. 239,т.т.1, 2, 4, 5 и 6 АПК (според допълнението на молбата за отмяна от 06.04.2026г.) на влязлото в сила определение № 406/ 07.05.2025г. по гр. дело № 893/2023г. на Районен съд-Самоков, оставено в сила с определение № 1133/10.09. 2025г. по адм. дело № 882/2025г. на Административен съд София-област. В искането и допълненията към него са изложени твърдения, че са представени многобройни писмени доказателства, които не са обсъдени от двете съдебни инстанции, отмяна на чиито актове се иска. Заявява се несъгласие с приетото от съдилищата, че липсва правен интерес за оспорването, доколкото искателят е наследник на П. П. със съдебно признато право на възстановане на собствеността върху имот-ливада в м. [заличен текст] с площ от 0,60 дка в земл. на [населено място], който в последствие бил незаконно възстановен на други лица. За това били използвани фалшифицирани документи, вкл. идентификационен протокол от 06.12.20218г. на геодезиста К. Д.. Определенията, чиято отмяна се иска, противоречали на решение по гр.д. 573/2007г. на РС-Самоков и на решението на ОСЗ-Самоков от 2013г., с което се признавало правото на възстановяване на имота. Искателят бил лишен от право на участие в двете съдебни производства и изобщо от право на справедлив процес. Изложени са и твърдения за нищожност на решенията на ОСЗ-Самоков и на определенията на съда. Иска се отмяна на определенията. Ответниците не вземат становище по искането за отмяна. Искането е подадено в срока по чл. 240, ал.1 АПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С определение № 406/07.05.2025г. по гр.д. 893/2023г. по описа на Районен съд-Самоков е оставена без разглеждане жалба на Л. Л. Л. срещу мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните по искането от 26.05.2023г. с правно основание чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ да отмени, респ. да измени решение № 76-08 от 23.10.2019г. на ОСЗ-Самоков, както и жалбата му срещу срещу мълчалив отказ на ОСЗ-Самокв с правно основание чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ и производството по делото е прекратено. Районният съд приема, че липсва активна процесуална легитимация за оспорването, тъй като е налице спор за материално право, който следва да се реши по общия гражданскоправен ред и жалбоподателят е трето лице, претендиращо собствени права върху възстановен имот. С определение № 1133 от 10.09.2025г. по ч. кас. адм. дело № 882/2025г. Административен съд София-област е оставил в сила посоченото определение на РС-Самоков. Отмяната на влезло в сила определение за прекратяване на съдебно производство е извънреден и извънинстанционен контрол, който се осъществува само при наличието на някое от изчерпателно изброените в чл. 239, ал. АПК отменителни основания. Твърдените допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила (нарушаване на принципа за случайно разпределение на делата; необсъждане на всички доводи на страната и доказателства по делото) не са основания за отмяната по реда на чл. 239 и сл. АПК, а представляват касационни основания, които в случая са неприложими, тъй като не е допустим съгласно чл. 233 АПКкасационен контрол на определението на Административния съд София-област. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Приложените от искателя писмени доказателства не са нови по смисъла на цитираната разпоредба. Те са били приложени по делото и са съобразени при постановяване на определенията, чиято отмяна се иска. Въз основа на тях е установено, че е налице спор за материално право между искателя, който е наследник на П. П. със съдебно признато през 2008г. право на възстановяване на ливада в м. [заличен текст] с площ от 0,60 дка в земл. на [населено място](възстановено с решение на ОСЗ-Самоков през 2013г.) и наследниците на Й. С. Ф., на които през 2019г. с решение на ОСЗ-Самоков е възстановена ливада от 0,300 дка в землището на същото село, местн. [заличен текст]. Този спор за собственост може да се реши от гражданския съд по общия исков ред. Административният съд не е компетентен да разгледа спора за собственост. Искателят не е страна в административното производство, по което е постановено решението от 2019г. за възстановяване на имота в полза на наследниците на чужд наследодател. Затова той няма право да оспорва постановените в него административни актове, както е прието в двете определения, чиято отмяна се иска. Той може да поиска установяване на неговите права на собственост спрямо страните по другото възстановително решение по гражданскоправен ред. Не е налице и другото отменително основание по чл. 239, т.2 АПК. Няма влязло в сила съдебно решение за установяване неистинност на показания на свидетели или на заключение на вещо лице, върху които да се основават прекратителните определения. Съгласно чл. 239, т.4 АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Касае се за съдебни решения, които със сила на пресъдено нещо решават повдигнатия правен спор по същество. В случая се иска отмяна на прекратителното определение на РС-Самоков, оставено всила от АССО, което има предмет напълно различен от решението на РС-Самоков от 2008г. за признаване правото да се възстанови земеделска земя по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. С определението, чиято отмяна се иска, се отрича правото на оспорване на Л. Л. по отношение на административни актове, постановени в административно производство, по което той не е страна. По допустимостта съдът се произнася в закрито заседание и с това не се нарушават процесуални правила и страната не е лишена от възможност да участва по делото, поради което не е налице и отменителното основание чл. 239, т.5 АПК. Няма решение на Европейския съд за защита правата на човека за установяване нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи спрямо Л. Л., поради което за него не е налице основанието по чл. 239, т.6 АПК. По изложените съображения искането на Л. Л. се явява изцяло неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал.1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,