Решение № 7649 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4786/2018 г.

Решение № 7649 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4786/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Общински съвет - Велинград, чрез неговия председател Б. Б. М. за отмяна на решение № 15094 от 08.12.2017 г. по адм. д. № 8950/2016 г. по описа на Върховен административен съд, III-то отделение, с което е оставено в сила решение № 333 от 28.06.2016 г. на Административен съд гр. П. по адм. д. № 237/2016 г. Молителят претендира, че са налице отменителни основания по чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като са налице две съдебни решения, които си противоречат помежду си, като същите са постановени по идентични казуси. Ответникът - Е. И. М., чрез процесуалния си представител оспорва молбата за отмяна. Намира, че не е налице идентичност на разгледаните по двете дела спорове, поради което не е налице основание за отмяна на решение № 15094/08.12.2017 г., постановено по адм. д. № 8950/2016 г., по описа на ВАС. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени наведеното основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, намира следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Посоченото в искането основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Противоречието трябва да съществува между решения на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите решения, а не между техните мотиви, и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. Разпоредбата не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи (Тълкувателно решение № 6/2010 г. на ОСК на ВАС). Такава идентичност между цитиранете в искането дела не е налице. Със съдебно решение № 15094/08.12.2017 г. по адм. д. № 8950/2016 г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 333/28.06.2016 г. постановено по адм. д. № 237/2016 г. на Административен съд гр. П., с което по жалба на Е. И. М. е прогласена нищожността на решение № 102/25.02.2016 г., прието по протокол № 3 на Общински съвет Велинград от същата дата. С решение № 13663 от 10.11.2017 г., постановено по адм. д. № 8995/2016 г., по описа на Върховен административен съд, е отмененео решение № 352/29.06.2016 г., постановено по адм. д. № 240/2016 г., като е отхвърлена жалбата на М. С. С. срещу решение № 98/25.02.2016 г., прието по протокол № 3 на Общински съвет гр. В. от същата дата. Видно е, че не е налице идентичност на страните в производството, както и на неговия предмет. Отмяната на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ и разпоредбата на чл. 239 от АПК изчерпателно изброява случаите, в които тя е допустима. За да е приложима хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК следва да се установи в настоящото производство, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Само при наличието на кумулативно необходимите предпоставки, съдът отменя неправилното решение. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, тъй като фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. В конкретния казус не е налице дори тъждество между страните. Фактът на който се позовава молителя, че страна е Общински съвет - Велинград и "физически лица" не е достатъчен, за да се приеме, че е налице е първата предпоставка от хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. Поради липсата на тъждество между страните, не се установява и следващата предпоставка на чл. 239, т. 4 от АПК - за същото искане да е постановено между едни и същи страни друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Постановеното решение № 13663 от 10.11.2017 г., постановено по адм. д. № 8995/2016 г., по описа на Върховен административен съд, касае различни страни, различен поземлен имот, различен акт който е оспорен и т. н., идентичността на процедурата и засягането на имотите от предвижданията на отчуждителната процедура не са основание да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК. За пълнота следва да се отбележи, че в искането са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон. Това твърдение е относимо към касационните основания по чл. 209 АПК, които обаче не могат да обосноват отмяна по чл. 239 АПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Както бе посочено по горе отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънреден способ за защита, т. е. не е средство за инстанционен контрол (за наличие на касационни основания по чл. 209, вр. чл. 236 АПК), не е фаза на съдебния административен процес, а самостоятелно съдебно производство по извънинстанционен контрол. По реда на отмяната могат да се отстранят само онези пороци на съдебния акт, които водят до неговата неправилност само на изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 239 АПК основания. Недопустимо е разширителното тълкуване на посочените основания, тъй като с отмяната се посяга на стабилитета на съдебния акт. По изложените съображения искането за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователно и следва да се отхвърли. При този изход на спора ответникът има право на разноски, като е представил доказателства за сторени такива общо в размер на 720 лв. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия,