Решение № 11573 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11897/2015 г.

Решение № 11573 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11897/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. С. С. Станков срещу Решение № 1330 от 13.08.2015 г., постановено по адм. д. № 422 по описа на Административен съд - Б. (АСБл) за 2015 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Заповед № ОА-АПО-438 от 04.05.2015 г., издадена от Областния управител на О. Б., с която на Станков е отказано да бъде изплатено обезщетение по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). В касационната жалба конкретно не са посочени касационни основания, но от изложеното в обстоятелствената й част се извлича довод за неправилност на решението по съображения, че противоречи на приложимия материален закон и е необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е съобразил обстоятелството, че към 31.10.2011 г. Станков не е бил български гражданин и не е имал обективна възможност да спази сроковете съгласно българското законодателство. Последното не следва да го лишава като правоимащ от правото да получи обезщетение. По изложените причини се иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което бъде определено за заплащане адекватно обезщетение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - областният управител на Област с административен център град Б. оспорва касационната жалба с представено по делото възражение и иска оставяне в сила на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представя писмено становище. Счита, че искането на Станков от 27.04.2015 г. е подадено след изтичането на преклузивния срок, визиран в разпоредбата на § 11 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗПГРРЛ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран от Станков с жалба срещу Заповед № ОА-АПО-438 от 04.05.2015 г., издадена от областния управител на О. Б., с която на посоченото лице е отказано изплащането на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. С обжалваното решение жалбата срещу тази заповед е отхвърлена. Установено е от първоинстанционния съд, че административното производство е започнало по постъпило на 27.04.2015 г. в Областна администрация - Б. искане от Станков с вх. № 94А-00-53 за заплащане на обезщетение по реда ЗПГРРЛ. Към искането е приложено Удостоверение № 682/24.04.2015 г., издадено от началника на Затвора - С. З., от което се установява, че жалбоподателят е постъпил в същия затвор на 19.10.1972 г. за изтърпяване на наложено наказание "лишаване от свобода" в размер на 12 години, като е освободен на 29.01.1981 г. По подаденото искане и на основание чл. 5, ал. 2 ЗПГРРЛ, е издадена спорната Заповед № ОА-АПО-438 от 04.05.2015 г. Обективираният в нея отказ бил мотивиран с изтичане на преклузивния срок по § 11 от ПЗР към ЗИД на ЗПГРРЛ (31.12.2011 г.). Прието е от съда, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган по чл. 5, ал. 2 ЗПГРРЛ, в предписаната от закона форма, с посочване на фактическите и правните основания за нейното издаване. Като се е позовал на § 11 от ПЗР към ЗИД на ЗПГРРЛ (обн. ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) и е съобразил това, че искането на лицето е подадено далеч след изтичане на срока (31.12.2011 г.) - на 27.04.2015 г., съставът на АСБл е приел, че законосъобразно на това основание същото е било отхвърлено от административния орган. Мотивирал се е, че правото да се поиска обезщетение е било преклудирано поради неупражняването му в установения от закона срок. Приел е, че нормата на § 11 от ПЗР към ЗИД на ЗПГРРЛ не влиза в противоречие с европейските норми. В заключение е направил извод, че отхвърляйки искането, административният орган е приложил правилно материалния закон. Поради липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, съдът е приел законосъобразност на обжалвания акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на "европейското законодателство", поради дължимостта на обезщетението по ЗПГРРЛ на лицата, независимо от тяхната "национална принадлежност". Въпросът относно "националната принадлежност" и гражданството на касационния жалбоподател не е обсъждан нито в хода на административното производство, нито от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Впрочем, в хода на производствата не са навеждани твърдения от него в тази насока, а и не са представяни доказателства за това, освен твърдението в първоинстанционната му жалба, че е гражданин на Македония, обвързано с незнанието му за сроковете и действащите нормативни актове в България. Видно от подаденото искане до областния управител, Станков е обяснил, че от 1983 г. до момента на подаване на искането на 27.04.2015 г. е живял в гр. С., Македония и не е знаел до кога е срокът за подаване на молби за получаване на обезщетение като репресиран по времето на социализма в България, като прилага единствено удостоверение от 24.04.2015 г. за времето, което е прекарал в Затвора - гр. С. Загора. Отказът на административния орган в отговор на така подаденото искане се основава на преклудираната възможност на лицето, поради изтичането на предвидения в закона срок. По този въпрос спор по делото няма. Касае се за субективно право на правоимащото лице, което е следвало да бъде упражнено в определените срокове по приложимия закон, като след изтичането им то се погасява. Не е налице хипотеза на неосигуряване правна възможност за претендиране и получаване на обезщетение от правоимащите по националното законодателство поради липса на национален механизъм. Ето защо, като е приел, че така направеният от административния орган извод е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да остане в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение