Решение № 6157 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7465/2015 г.

Решение № 6157 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7465/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Директорът на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика град Пловдив обжалва решение № 824/24.04.2015 г. на Административен съд, град Пловдив постановено по адм. дело № 3191/2014 г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт № 161401907/25.07.2014 г. издаден от орган по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, потвърден по административен ред с решение № 1080/24.10.2014 г. В касационната Т. И. Б. жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради неправилно тълкуване и приложение на чл. 119, ал. 2 ДОПК във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - И. Е. С. Комерсиал Къмпани ЕООД не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид касационните доводи и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта, в която на И. Е. С. Комерсиал Къмпани ЕООД е начислен ДДС в размер на 47 115.47 лева и съответните лихви, резултат от непризнати вътреобщностни доставки на стоки /ВОД/ по чл. 7 във връзка с чл. 53 от ЗДДС и корекция на ползван данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 ЗДДС. За да обяви ревизионния акт за нищожен, съдът е приел, че Спас Иванов Шишков на длъжност началник сектор Ревизии при ТД на НАП град Пловдив в качеството му на орган, възложил ревизията и Т. И. Б., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, като ръководител на ревизията, не разполагат с материална компетентност. В мотивите на решението съдът е приел, че процесната ревизия е повторна, във връзка с решение № 1203/19.11.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, гр. Пловдив и е образувана с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия № 1206308/28.12.2012 г. Поради това и съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК според съда, компетентността на органите по приходите за издаване на ревизионния акт се определя със заповед по чл. 119, ал. 2 ДОПК /в ред. действаща до изменението в сила от 01.01.2013 г./. От доказателствата по делото съдът е установил, че в процесния случай ревизионният акт е издаден от органи по приходите, чиято компетентност произтича от чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила от 01.01.2013 г. Липсва заповед за определяне на компетентен орган. Липсва и законово правомощие, органът, възложил ревизията да издава ревизионен акт. Доводите на администрацията за приложимост на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в сила от 01.01.2013 г., основани на обстоятелството, че заповедта за възлагане на ревизията е връчена след 01.01.2013 г. съдът е отхвърлил като неоснователни, по съображения, че нормата на § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК има предвид образувани и висящи ревизионни производства, а съгласно чл. 112 от ДОПК ревизията се образува с издаването на ЗВР. Решението е неправилно. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК (ред. ДВ бр. 82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. В разпоредбата на § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е предвидено, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. По силата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, (ред., действаща до изм. от 01.01.2013), компетентният орган по приходите по издаване на ревизионния акт се определя със заповед на органа, възложил ревизията. От тълкуването на посочените норми, принципно правилно съдът е приел, че преходният режим е приложим и по отношение на ревизионни производства образувани и висящи преди 01.01.2013 г., по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган. Това е така, тъй като повторната ревизия не е нова ревизия, а се възстановява висящността на ревизионното производство, образувано с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия. За да е приложима нормата на § 35 от ПЗР на ДОПК е необходимо към момента на влизане в сила на ЗИДДОПК /ДВ бр. 82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ да са изпълнени и двете условия - ревизионното производство да е образувано със заповед по чл. 112, ал. 1 ДОПК и да е висящо. В разглеждания случай съдът не е съобразил, че ревизията е започнала след 01.01.2013 г., тъй като първоначалната заповед за възлагането й, (от 28.12.2012 г.), е връчена на ревизираното лице на 21.02.2013 г. т. е. към момента на влизане в сила на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК, ревизионното производство не е висящо, нормата на § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК не намира приложение и компетентността по издаване на акта се определя съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията й в сила от 01.01.2013 г. В конкретния случай ревизионният акт на И. Е. С. Комерсиал Къмпани ЕООД е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководителя на екип, съгласно данните от приложените по преписката ЗВР, поради което изводът на първоинстанционния съд, че не разполагат с материална компетентност е направен в нарушение на § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК и чл. 119, ал. 2 ДОПК /в сила от 01.01.2013 г./. По изложените съображения, решението, с което ревизионният акт е обявен за нищожен е неправилно и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде отменено. В решението не се съдържат мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,