Решение № 7522 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12209/2016 г.

Решение № 7522 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12209/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. В. М., чрез процесуален представител, против решение № 5616 от 11.08.2016 г., постановено по адм. д. № 2079/2016 г. по описа на Административен съд С.-град. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. О. Е. В. Т. не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд С.-град отхвърля жалбата на М. В. М., против решение № 24/26.01.2016 г., на КЗД-петчленен разширен заседателен състав за множествена дискриминация по преписка № 173/2014 г., с което по оплаквания на Т. за тормоз, осъществен на основата на признаците "лично положение", "обществено положение", "народност" и "гражданство", КЗД: -установява, че с действията си М. В. М. е извършил тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗдискр., представляващ нарушение на чл. 5 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., с което е накърнил честта и достойнството на жалбоподателката Е. В. Т., създавайки обидна и застрашителна среда на работното и място. Решението на Административен съд С.-град е неправилно. Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че при постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Наведените оплаквания в жалбата на Т. за тормоз, касаят посочените по-горе четири защитени признака по чл. 4 от ЗЗДискр. Защитените признаци представляват легално дефинирани лични/обществени качества, свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват. В настоящия случай сочените от жалбоподателката качества "лично положение" и "обществено положение", "народност" и "гражданство"са изброени в жалбата й пред КЗД, но без да е посочено в какво същите се изразяват. При тези обстоятелства, КЗД е образувала производство по реда на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр., като с разпореждане от 11.04.2014 г., преписката е разпределена за разглеждане от 5-членен заседателен състав, който е избрал от състава си председател и определил докладчик. Изискани са становища от страните. С писмо от 12.03.2015 г. Т., излагайки допълнителни обстоятелства и прилагайки доказателства по преписка № 173/2014 г. на КЗД, изрично е заявила, че налице продължително поведение на М. М. спрямо нея, основано на руското и гражданство. Изготвен е доклад-заключение от докладчика и преписката е представена на председателя на състава. Проведени са открити заседания, за които страните са призовавани редовно. Събрани са гласни и писмени доказателства. На страните, включително жалбоподателя, е дадена възможност да се запознаят със събраните доказателства. При така проведеното производство, КЗД е приела решение при наличие на изискуемото от закона мнозинство, но без да изясни спора от фактическа страна относно елементите от фактическия състав на тормоза, като отделен вид дискриминация. Тормозът, като самостоятелен вид дискриминация съгласно разпоредбата на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., е определен като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Такова поведение, третиращо определено лице по начин, накърняващ достойнството му и създаващ враждебна среда въз основа на защитени признаци, не може да има законна цел или да е съразмерно. Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения /сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват/. В хипотезата на тормоз не е необходим случай за сравнение, тъй като самият тормоз по естеството си е правонарушение, обективирано в различни форми, и имащо за последица негативно въздействие върху личността. Тормозът обаче може да се прояви под различни форми, но във всички случаи тяхната проява следва да засяга някой от защитените признаци. Следователно в контекста на твърденията на засегнатото лице тези признаци трябва да са недвусмислено определени като обективни факти от действителността. В процесния случай въпреки очевидната липса на конкретизиране на сочените от засегнатото лице защитени признаци, с изключение на признака "гражданство", уточнен от Т. като "руско гражданство", КЗД не е изпълнила задължението си, следващо от разпоредбата на чл. 52, ал. 3 от ЗЗДискр., да укаже на жалбоподателката да поправи/уточни/ подадената жалба относно сочените от ней защитени признаци, като изрично посочи в какво се изразяват нейните лични и обществени качества, определящи признаците "лично положение", "обществено положение" и "образование", и е приключила производството в противоречие с нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗДискр., неправилно приемайки, че обстоятелствата по преписката са изяснени. Независимо от горното, в постановеното решение на КЗД по чл. 66 от ЗЗДискр. не се съдържат фактически основания за издаването му съобразно т. 2 на чл. 66 от ЗЗДискр., свързани установяване и изследване на защитените признаци, сочени от жалбоподателката, тъй като проверката за наличието на тормоз по § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., е пряко свързана с поведението на касатора М., но основано на визираните от жалбоподателката признаци. В този смисъл липсват мотиви налице ли са в засегнатото лице Т. лични и обществени качества, определящи признаците "лично положение", "обществено положение" и "образование", а по отношение признака "гражданство" КЗД е посочила единствено наличието му в контекст на изложената от нея фактология по случая. КЗД не е изяснила твърдените от жалбоподателката факти, нежеланото поведение на М., обстановката която поведението е създало в личностната сфера на засегнатото лице, включително липсват мотиви как Т. е възприела начина, по който е била третирана, като всички тези обстоятелства следва да са изведени в контекста на корелация с предвидените в чл. 4, ал. 1 вр. чл. 5 от ЗЗДискр. признаци, предмет на защита и посочени от Т. в конкретния казус. Неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна. АССГ не е констатирал липсата на мотиви в решението на КЗД в контекста на така установените факти и обстоятелства, поради което е достигнал до погрешен правен извод относно законосъобразността на обжалваното пред него решение и е отхвърлил жалбата по съображения, които настоящата инстанция не споделя. Предвид горното първоинстанционното решение следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на КЗД, а делото да се върне на органа за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора основателно е искането на касатора за присъждане на разноски в размер общо на 900 лева за адвокатско възнаграждение, за чието заплащане следва да се осъди КЗД. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение