Решение № 237 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1389/2009 г.

Решение № 237 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1389/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от З. К. К. против решение № 281/17.06.2008 г. на Б. окръжен съд, постановено по гр. д. № 226/2008 г. по описа са същия съд, с което е оставено в сила решение № 5066/20.11.2007 г. постановено по гр. д. № 707/2007 г. по описа на Районен съд гр. Б. за отхвърляне на предявения от З. К. К. иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ относно два земеделски имота в землището на с. Ж., община С. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение, като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба О. с. "З" гр. С. и О. гр. С. не вземат становище по жалбата. С определение № 281/18.03.2010 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради противоречиво решаван процесуално правен въпрос, както и в противоречие с практиката на ВКС относно доказателственото значение на писмените декларации за притежавани непокрити земеделски имоти, съставени преди обобществяването на земята. С решаващите си мотиви, въззивният съд е посочил, че с оглед изменението на ЗСПЗЗ, извършено със ЗИД на ЗСПЗЗ - обн. ДВ, бр. 13/9.02.2007 г. се въведе ограничение по отношение на допустимите доказателствени средства за установяване правото на собственост преди ТКЗС, като се допуска такова само с писмени доказателства, които изключват изрично писмените декларации и/или свидетелските показания. За да отхвърли иска, съдът е приел, че представеното заверено копие от декларация за притежавани непокрити имоти от месец юли 1949 г., не е от писмените доказателства, посочени в чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ и се изключва с горепосоченото изменение на закона установяване правото на собственост с едностранни волеизявления, каквато е декларацията. С оглед поставения процесуално правен въпрос от значение за изхода на делото, свързан с доказателственото значение на писмените декларация за притежавани непокрити земеделски имоти, подавани от собствениците на такива, в изпълнение на задължението, предвидено в разпоредбите на Наредбата-закон за поземления данък /ДВ бр. 115 от 25.05.1953 г./, трайната съдебна практика на ВКС, съгласно изложеното в решение № 487/1.10.2009 г. на В. касационен съд, постановено по гр. д. № 37/2009 г. по описа на ВКС, II гр. отд. и решение № 154/4.05.2010 г. постановено по гр. д. № 4945/2008 г. по описа на ВКС, I гр. отд, в производството по чл. 290 от ГПК, се приема че същите са съставени в изпълнение на законово задължение на собствениците на подлежащите на поземлен данък имоти, респективно на пререгистрирането им, съгласно УКАЗ № 573 на П. на ВНС от 28.05.1949 г., в период преди обобществяване на земята, и които декларации съставляват писмени доказателства, установяващи правото на собственост по смисъла на специалната разпоредба на чл. 12, ал. 2 от ГПК. Като доказателствено средство, с оглед горепосоченото изменение на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, са изключени само декларациите, съставени за нуждите от доказване правото на собственост в производството по възстановяването му, както и свидетелски показания при липса на писмен документ, явяващ се индиция за придобиване на собствеността. По основателността на касационната жалба: Подадената касационна жалба е основателна. За установяване правото на собственост на наследодателя на ищцата З. ж. с. Ж., поч. 1957 г. е представено копие от декларация, подадена от същия за притежавани непокрити земеделски имоти, заверена от Д. архив Б., с отбелязване на същата, че документът е от месец юли 1949 г. Очевидно същата е била подадена в изпълнение на задължението на притежателите на земеделски земи да декларират пред народния съвет притежаваните от тях земи, съгласно § 3 от У. № 573 на ВНС за задължително пререгистриране на напокрити земеделски имоти, извършено съгласно посоченото в § 2 от У. във времето от 25.05. до 31.07.1949 г. Видно от съдържанието на тази декларация, наследодателят на ищцата С е декларирал собствените си земеделски непокрити имоти, описани в същата: нива от 4 декара в местността "К" и нива от 2 декара, в местността "Ч", и двата, находящи се в землището на с. Ж., община С., притежавани по наследство. С оглед релевантното на предявения иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, а именно установяване правото на собственост върху процесните имоти към момента на обобществяването им, горепосоченото писмено доказателство установява правото на собственост на наследодателя на ищцата по смисъла на специалната разпоредба на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Съгласно представеното удостоверение № ВС-29-198/26.04.2007 г. на ОСЗГ гр. С., описаните в исковата молба, подадена от З. К., имоти не са били заявявани за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ от последната в качеството й на наследник на С. Д., поради което предявеният иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗ се явява основателен. Предвид изложеното, атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него, на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК, да се постанови друго, с което да се признае правото на наследници на С. С. Д. на възстановяване на собствеността върху процесните имоти, така както са индивидуализирани в представения писмен документ по чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд