Решение № 12081 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4094/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "В. Ц.- 2012"- град Кричим, подадена чрез адвокат Р. Димитров срещу Решение 287/ 11.02.2021 г., постановено по административно дело 701/ 2020 г. на Административен съд- Пловдив (АС Пловдив). С обжалваното решението съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ "В. Ц.- 2012"- град Кричим представлявано от управителя В. Ц., срещу Решение 269/ 17.12.2019 год. на Министъра на Околната среда и водите. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Счита, че съдът не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, поради което е формирал неверни правни изводи. Моли за отмяна на съдебното решението, като се уважи жалбата срещу Решение 269/17.12.2019 год. на министъра на околната среда и водите. Ответникът Министър на околната среда и водите, чрез своите процесуални представители, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е било образувано по жалба на ЕТ "В. Ц.- 2012"- град Кричим срещу Решение 269/ 17.12.2019 год. на Министъра на околната среда и водите, с което е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително 02470015/ 03.04.2013 год. за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на плаващо съоръжение в яз. Въча - несамоходна плаваща база Б-119 Давид . С обжалваното съдебно решението съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ "В. Ц.- 2012"- град Кричим, представлявано от управителя В. Ц.. Административният съд е установил, че в МОСВ е постъпило заявление с вх. ПВ-33/ 17.06. 2015г., подадено от ЕТ "В. Ц.- 2012"- град Кричим, с което е поискано продължаване срока на действие на Разрешително 02470015/ 03.04.2013 год., издадено от министъра на околната среда и водите по чл.46,ал.1,т.1,б. е от Закона за водите /ЗВ/ за ползване на повърхностен воден обект за поставяне на плаващо съоръжение в яз. Въча - несамоходна плаваща база Б-119 Давид . В Разрешително 02470015/ 03.04.2013 г. са описани параметрите на разрешеното ползване. Крайният срок на разрешителното е до 31.12.2015г. Административното производство по описаното по- горе заявление е спряно с Решение 199/ 02.11.2015 г. на министъра на околната среда и водите /л.31 и сл. от приложеното дело на ВАС/, на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК, до приемането на общ административен акт- актуализиран План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. (ПУРБ 2016- 2021 г.). Това е сторено, като с Решение 1106 от 29.12.2016 г. на МС е приет Планът за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за периода 2016- 2021 и националната програма за изпълнението му. С оспорения административен акт- Решение 269/ 17.12.2019 год. на Министъра на Околната среда и водите, на основание чл. 78, ал.2, т.2 и чл. 80, ал.1 от Закона за водите, на жалбоподателя се отказва продължаване на срок на действие на Разрешително 02470015/ 03.04.2013 год. за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на плаващо съоръжение в яз. Въча - несамоходна плаваща база Б-119 Давид . Счита се, че заявеното ползване противоречи на мерките от ПУРБ за опазване на водите на язовир Въча. Решаващият съд посочил, че потенциалната опасност не подлежи на доказване. Според него административният орган с оспореното адм. решение предприел превантивни мерки по опазване на водите на язовир «Въча», в изпълнение на изискванията на 116, ал.1, т.1 и чл. 119, ал.2 и ал.4 от ЗВ. Изложил съображения, че Язовир «Въча» е определен в ПУРБ- ИБР /2016- 2021/, като водно тяло, което се предвижда да бъде използвано за питейно- битово водоснабдяване. Всяко потенциално замърсяване би довело до нарушаване на плановите предвиждания, а именно използването за питейно- битово водоснабдяване. Посочено било, че продължаването на срока на действие на разрешителното на жалбоподателя би било в нарушение не само на нормативните разпоредби и плановите предвиждания, но щяло да накърни и обществените интереси. В заключение съдът намерил, че оспореният адм. акт е валиден, издаден в предписаната от закона писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна. Решението е неправилно. Действително опазването на водите предназначени за питейно- битово водоснабдяване е основна обществена цел, задача и приоритет. Съгласно разпоредбата на чл. 2а, ал. 1, т. 2 от ЗВ правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно- битови цели като основна жизнена потребност, следва да бъде приоритет на държавната политика и на политиката, осъществяваната от органите на местно самоуправление. В тази връзка е и регламентираната в чл. 50, ал. 4 от ЗВ приоритетност при разпределянето на водните ресурси в процеса на управление на водите, осъществяван на национално ниво от министъра на околната среда и водите, съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗВ. Водите ползвани за питейно- водоснабдяване следва да бъдат опазвани от реални или потенциални заплахи. Въпросът по делото е доколко е налице ползване по чл.46 ЗВ, ал.,1, т.1, б. е ЗВ, чието естество и особеност представлява реална или потенциална заплаха за качеството на водите в яз. Въча . Доколко е възможно ползване, с цел поставяне на плавателно съоръжение, на повърхността на водния обект, който има потенциал да се използва за питейно битово водоснабдяване. С Решение 9132 от 23.07.2024г. по адм. дело 2397/ 2022г. по описа на ВАС петчленен състав е отменен ПУРБ 2016- 2021г., в частта му за предвидените мерки по отношение на водно тяло Въча. С това, основната част от мотивите на обжалвания отказ за продължаване на разрешителното за ползване, свързани с наличието на специални мерки по отношение на опазването на водата и послужили за материално правно основание за издаването на акта са отпаднали. Това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда, доколкото влияе върху цялостната преценка за законосъобразност на административното производство. В допълнение, до даване на ход на устните състезания с Решение 920 от 31.12.2024 г. на МС е приет актуализиран План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление за нов период 2022- 2027 г. и национална програма за изпълнението му. В него мерките са идентични на тези по отменения, като е направена забележка, какво трябва да се отчита при прилагането им, съгласно указанията на ВАС, дадени в цитираното по-горе решение. Настоящата инстанция намира, че с отмяната на ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016- 2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с Решение 1106/ 29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, следва да бъде отменен и издаденият отказ, като преписката се върне за ново разглеждане и се преценят, заложените в новия ПУРБ 2016- 2022г. мерки за поддържане на чистотата на водата. Видно от мотивите на оспорения пред АС- Пловдив административен акт, издателят се позовава основно на ПУРБ-ИБР 2016-2021г. Нормите на чл.149, ал.1 и чл.149а, ал.1 от ЗВ са общи, препращат към плановете за управление на речните басейни, съвместимостта с обществените интереси и анализи на състоянието на водните обекти, като предвид отмяната на ПУРБ- ИБР и приемането на нов следва да бъдат съобразени при новото положение и разглеждане на искането. В допълнение следва да се посочи и че според чл.78, ал.2, т.2 от ЗВ, органът по чл.52 от същия закон продължава действието на разрешителното, когато не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси. В конкретния случай липсват изложени фактически основания по какъв начин е налице нарушение в този аспект на нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси. Нормата на чл.49 от ЗВ е била посочена бланкетно, а в чл.2, т.2 от същата са изброени четири хипотези, при които в резултат на водовземане или ползване се създава опасност и се нарушават обществени интереси. В случая липсва конкретика за несъответствие на дейността с нормативната забрана- нарушаване на определен интерес с приоритетен характер, в какъв аспект (физиологичен, биологичен или химичен), е налице потенциална опасност да се влоши състоянието на водния обект, коя дейност точно се счита за рискова и има потенциал за бъдещо неблагоприятно въздействие, поради което е несъвместима с новото предназначение на водата в язовир Въча. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно, посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите трябва да сочат връзка между установените факти и последиците от приложимата правна норма. В оспорено решение на Министъра на околната среда и водите не са изложени доводи и/или констатации във връзка с чл.49, ал.1,т.3 и т.4 ЗВ. Липсва обоснован анализ и преки доказателства, че плаващите бази са потенциален източник, т.е. опасност за замърсяване на водите. Не е посочено конкретно нарушаване на обществените интереси, изразяващо се в негативни въздействия, върху качеството на водите и върху защитени територии или при разхищението на води. Принципът за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване и ползване, се реализира чрез комплексно, многократно и ефективно използване на водните ресурси чл. 2, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 3 от ЗВ, на основание издадено разрешително- по чл.50 ЗВ. В конкретния случай органът по чл.52 ЗВ не е установил неизпълнение на условията на издаденото разрешително, което би послужило като отказ за неговото подновяване. Не се доказва определено нарушение на нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси по смисъла на чл.78, ал.2 от ЗВ. Преценката дали дейността на заявителя е съвместима или несъвместима с ползването на водите за питейно водоснабдяване може да се направи на база нормативната уредба, където има правила за дейност в язовири използвани за питейно- битово водоснабдяване, защитени от СОЗ. Съгласно чл.119, ал.4, т.2 ЗВ, една от мерките за опазването на водите, предназначени за питейно- битово водоснабдяване, и на минералните води се осъществява чрез определяне на санитарно- охранителни зони (СОЗ), около водовземните съоръжения за питейно- битово водоснабдяване. Редът и начинът за определяне на санитарно- охранителните зони по ал. 4, т. 2, забраните и ограниченията в техните граници се определят с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите. Съгласно чл. 10 от Наредба 3 от 16.10.2000 г. в поясите II и III се забраняват, ограничават или ограничават при необходимост дейностите, посочени в Приложения 1 и 2. Ако по време на водоползването се установи, че някоя от ограничените дейности по приложения 1 и 2 влошава количеството и/ или качеството на добиваната вода, тази дейност се забранява от органа по чл.37, установил СОЗ. В случая няма учредена СОЗ около водоизточника, което би позволило, преценка дали с оглед местонахождението в акваторията на язовира дейността, попада в пояс II или пояс III, което определя дали дейността е забранена или ограничена при доказана необходимост- т. 8 и т. 9 от ДР на Наредба 3 от 16.10.2000г.. Решението на АС-Пловдив по изложените мотиви е неправилно като краен резултат и следва да се отмени. Вместо това жалбата на касатора следва да бъде уважена, административният акт отменен, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. След връщане на административната преписка, при произнасянето си по така направеното искане, административният орган следва да съобрази предвижданията на приетия ПУРБ- ИБР за периода 2022г.- 2027г. Освен това подлежи на преценка, дали поради наличието на дейностите, които се причисляват към тези по т. 4 и т.23 от приложение 1 от Наредба 3 от 16.10.2000, е настъпило замърсяване или влошаване качеството на водите във физичен, химичен или биологичен аспект. Има ли данни да се влошава количеството и/ или качеството на добиваната вода, поради което дейността да подлежи на забрана. Антропогенното въздействие следва де се преценява за всеки отделен ползвател на база осъществения натиск върху състоянието на водите по чл.73, ал.1, т.2, чл. 157, ал.1, т. 2, &1, т.96 от ЗВ. Това може да стане, предвид брой хора (леглова база), заустване на отпадни води, събиране на битови отпадъци и т.н. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на направения разход за адвокатско възнаграждение от 1100 лв. (лист 80 от адм. дело 701/ 2020 г.)Заплатеното възнаграждение не надхвърля с много обичайното заплащане по административни дела, видно от разпоредбата на чл.8, ал. 3 на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,