Решение № 11976 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5520/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Нотино С.Р.О., седалище и адрес на управление [адрес], Чешка република, чрез процесуален представител, срещу Решение 3368 от 31.01.2025 г. на Административен съд София - град по адм. дело 7706/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на дружеството срещу Заповед 508 от 24.06.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), с която на основание на чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68 г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и решение на Комисията по т. 29 съгласно Протокол 13 от 06.06.2024 г., е забранено на Нотино С.Р.О. ( Нотино ООД) да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: да предоставя невярна информация, с която заблуждава потребителите относно обявения на интернет страницата https://www.notino.bg/ срок за доставка . Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е анализирал и преценил в пълнота всички представени от дружеството доказателства при постановяване на решението си. Сочи, че не е доказано по категоричен начин, че доставката на потребителя, подал сигнала, е щяла да пристигне след предложения от дружеството срок, доколкото се установява, че същият потребител е получил три други пратки, изпратени чрез същия доставчик, в същия период, без забавяне и усложнения. Твърди, че приетият от първоинстанционния съд извод е неправилен, доколкото разпоредителната част на заповедта е недостатъчно прецизна, тъй като същата изобщо не съдържа описание на конкретната търговска практика, която органът е приел за нелоялна. В тази връзка посочва, че заповедта е негодна да изпълни и превантивната си функция, защото по същество не забранява конкретно поведение. Сочи за неправилен и извода на съда, че представената на сайта информация е била невярна, съответно заблуждаваща, тъй като по делото са налице доказателства, че дружеството е положило необходимите усилия да спази срока, гарантиран на потребителя подал сигнала. Заявява, че дружеството не е разполагало с информация за забавени поръчки и е имало съвсем оправдани и разумни търговски очаквания, че всички пратки ще бъдат доставени в уговорените срокове. В тази връзка твърди, че не съществуват преки доказателства за това, че дружеството е било наясно, че доставките в периода на коледните празници биха се забавили, с което респективно да съобрази и поведението си. Оспорва и изтъкнатото от съда правило, че наличието на заблуждаваща нелоялна търговска практика се преценява за всеки отделен случай, тъй като счита за невъзможно една и съща информация да е едновременно правилна и неправилна, както и не може преценката за това да зависи от бъдещи събития. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в представения по делото писмен отговор. Счита за правилен извода на съда за законосъобразност на обжалваната заповед. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административното производство е започнало във връзка с постъпил пред КЗП сигнал от потребител, заведен с вх. Ц-03-476/17.01.2024 г., в който е посочено, че потребителят е направил поръчка на 17.12.2023 г. от интернет страницата https://notino.bg, като към момента на страницата е наличен банер с твърдение, че се гарантира доставка до дома преди Коледа на поръчки, направени преди 09:30 ч. на 21.12.2023 г. Във връзка с депозирания до КЗП сигнал, е извършена проверка от експерти в Дирекция Защита на потребителите при продажби от разстояние при КЗП, за резултатите от която е съставен Констативен протокол К-0002024/ 05.03.2024 г. За извършената проверка е изготвена докладна записка до КЗП от директора на Дирекция Защита на потребителите при продажби от разстояние , в която е отразено съдържанието на сигнала и направената проверка в интернет страницата на дружеството. На 06.06.2024 г., на заседание на КЗП, е разгледана докладна записка, за което е съставен Протокол 13/2024. На заседанието е взето решение, обективирано в т. 29 от Протокол 13/2024, като е прието, че Нотино С.Р.О. Клон България КЧТ прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, като предоставя невярна информация и заблуждава на потребителите относно обявения на интернет страницата https://www.notino.bg срок за доставка. На 24.06.2024 г., със Заповед 508, председателят на КЗП е забранил на Notino S.R.O., чрез Нотино С.Р.О. Клон България КЧТ, да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно: да предоставя невярна информация и заблуждава потребителите относно обявения на интернет страницата https://notino.bg срок за доставка. Изложил е подробни мотиви, като е посочил, че е налице изрично отправено рекламно послание от страна на търговското дружество - продавач по договора от разстояние, обективирано в отделен банер, с което търговецът гарантира, че пратката ще бъде доставена до определен срок, а именно преди Коледа. Изложени са и мотиви, че дългогодишният опит на дружеството в продажбите от разстояние изключва възможността за непознаване на фактическата обстановка с вероятностите за забавяне на доставките в празничните периоди. Органът е приел, че от приложените доказателства се установява, че търговецът е наясно с възможността за неизпълнение на поетото с рекламното съобщение обещание и съгласно изискванията за добросъвестност и професионална компетентност е следвало да го премахне. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел за доказани изложените в заповедта факти относно обстоятелството, че използваната търговска практика въвежда в заблуждение потребителя за срока на доставка на стоката, като установените обстоятелства водят до извод, че представянето на невярна и подвеждаща информация на интернет страницата на дружеството относно срока на доставка, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал 1, пр. 1 ЗЗП. Посочил е, че несъмнено продажбата на стоки чрез онлайн мястото за търговия https://www.notino.bg е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП, тъй като представлява продажба на стока на потребителите. Приел е, че въвеждайки потребителя в заблуждение относно срока на доставка, чрез невярно посочване на срока, търговецът влияе върху търговското решение на потребителя да закупува именно тази стока и то от този търговец. Въз основа на горното, съдът е обосновал извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е правилно. Наведените от касатора доводи за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на елементите от фактическия състав на нелоялната търговска практика. Според легалната дефиниция на понятието търговска практика , съдържаща се в §13, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) ЗЗП, това е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Нелоялните търговски практики са забранени от чл. 68в ЗЗП, като целта е защита на потребителите от самите практики и техните вредни последици. Видно от чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП, търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика. В съответствие с § 13, т. 31 ДР на ЗЗП, търговско решение е всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това дали потребителят решава да предприеме действие или не. Предписанието на нормата на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, обективирана в атакуваната заповед, регламентира като заблуждаваща търговска практика хипотеза, чието проявление се свързва с кумулативно наличие на три обективни елемента: 1) да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3) тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В случая безспорно е налице първият елемент от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП, а именно да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги. Към момента на проверката на интернет страницата https://www.notino.bg/, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол К-0002024/05.03.2024 г., става ясно, че при направената на 17.12.2023 г. поръчка от онлайн мястото за търговия на адрес: https://www.notino.bg/, е наличен банер с твърдение, че се гарантира доставка до дома преди Коледа на всички продукти поръчани преди 9:30 ч. на 21.12.2023 г. . По време на проверката е било установено, че през онлайн мястото за търговия потребителите имат възможност да закупуват стоки, като сключват договор от разстояние, регламентиран в Глава I, раздел IV от Закона за защита на потребителите. По изложените съображения е правилен изводът, обективиран в оспорения административен акт, че Нотино ООД е осъществило търговска практика, с което се явява доказан и първият елемент от фактическия състав, регламентиран в чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП. Налице е и втората предпоставка, визирана в цитираната разпоредба, а именно практиката да съдържа информация, която е представена по такъв начин, който заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. В цитирания в оспорената заповед сигнал на потребител се акцентира именно върху неспазването на посочените срокове за доставка. Видно от разпечатката на съдържанието на сайта, е установено предоставянето от страна на търговското дружество-продавач на изрична информация за срока на доставка на стоките, публикувана в Общите условия , където в т. 5 Начин на плащане и доставка , подточка iii е записано: Посоченият срок за доставка е само ориентировъчен и се базира на ориентировъчно време за доставка на куриерската фирма . Поради това, твърденията на дружеството-касатор в първоинстанционното производство, че продавачът е информирал купувачите, че не изпълнява самостоятелно доставките на поръчаните, посредством онлайн платформата продукти, а доставката се извършва от трето лице, е ирелевантно към правния спор. Както самото дружество сочи в жалбата си договорът за покупко-продажба от разстояние се сключва с търговеца, който отправя предложението за продажба до потребителите. Противно на доводите на касатора, правилен е, както обосновано е приел и първоинстанционният съд, и изводът на органа, че в случая е налице и третият елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика, а именно - практиката да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Несъмнено изтъкнатата съществена информация относно срока за доставка е възможно да подтикне потребителя да вземе търговско решение, което не би взел без използването на търговската практика. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, самото публикуване на информация на интернет сайта на търговеца относно продуктите и срока за доставка, предполага, че адресатите на тази публична оферта са известени за нея. Доверявайки се на обявеното в интернет сайта и стимулиран от обявената възможност за доставка в посочения срок, е много вероятно потребителят да бъде подведен относно реалното извършване на доставката в очаквания от него срок. Според практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), правото на информация или правото на информирано решение е проявление на гарантираното от първичното член 169, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, и от вторичното Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялните търговски практика от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на съвета, Директива 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) 20068/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29), право на Съюза право на потребителя. Членове 68б 68м ЗЗП транспонират Директива 2005/29 като чл. 68д транспонира член 6 от Директива 2005/29. Фактическият състав на заблуждаващата търговска практика по тази разпоредба изисква доказването на неверния характер на информацията, и с оглед на това нейния измамен характер, способността й да заблуди потребителя и поради това да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Важното е, че в случая не следва да се проверява дали тя противоречи и на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност по смисъла на § 13, т. 31 ЗЗП. Определянето на заблуждаващия характер на практиката зависи само от визираните в член 6 от Директива 2005/29, съответно в чл. 68д ЗЗП, предпоставки - решение от 19 септември 2013 г., CHS Tour Services, С-435/11, EU: C: 2013: 574, точки 39, 41, 45; решение от 16 април 2015 г., Hatуsбg, С-388/13, EU: C: 2015: 225, точки 63. Правилно решаващият съд е приел за неоснователни и твърденията на касатора за неправилност на направената квалификация на срока за доставка като невярна информация". Съгласно чл. 6, параграф 1, буква б) от Директива 2005/29, информацията е невярна дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи, един от които е срокът на доставка, и подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, какъвто е настоящият случай. Неоснователни са и твърденията на касатора, че неспазването на срока за доставка представлява неизпълнение по облигационното правоотношение между потребителя и търговеца. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая предмет на оспорвания административен акт не е спазването или не на облигационно задължение на дружеството-касатор към потребителите, а доколко действията на търговеца в процеса на осъществяване на конкретното облигационно отношение - продажба на стоки, нарушават или могат да нарушат защитената от законодателя ценност правата на потребителите. Административният орган не се е произнесъл с оспорения акт по облигационното правоотношение, а се е произнесъл по въпроса дали касаторът с поведението си извършва нелоялна заблуждаваща търговска практика. Неоснователни са и доводите на касатора, че в същия период засегнатият потребител е имал три други пратки от същия доставчик, които са пристигнали без никакви забавяния и усложнения, като тези данни са налагали най-малкото да бъдат изследвани повече онлайн поръчки, направени от интернет страницата https://www.notino.bg/ в същия период, докато е било активно рекламното съобщение, за да може да се установи дали действително е имало значително забавяне на поръчките, което да обоснове знание на търговеца, респективно да квалифицира информацията на сайта относно срока за доставка като заблуждаваща. В тази връзка, обосновано първоинстанционният съд е приел, че нито определенията, съдържащи се в член 2, букви в) и г), член 3, параграф 1, както и член 6, параграф 1 от Директивата за нелоялни търговски практики, нито същата, разглеждана в нейната цялост, съдържат указание за това, че изхождащото от търговеца действие или бездействие трябва да бъде повтарящо се или да засяга повече от един потребител. С оглед обаче на загрижеността за закрилата на потребителя, която е в основата на посочената директива, тези разпоредби не могат да се тълкуват като налагащи условия от този вид, дори и да не ги обявяват изрично. Заблуждаваща търговска практика е налице и когато последната е засегнала и един единствен потребител (в този смисъл решение от 16 април 2015 г., Hatуsбg, С-388/13, EU: C: 2015: 225). Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. С оглед на изложеното, изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото. При действието на нормативната забрана за нелоялни търговски практики, към които спадат и заблуждаващите такива - чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, и при установените по делото данни за представяне на невярна информация относно срока на доставка на предлаганите продукти, и наличието на възможност за вземане на търговско решение от страна на средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика, председателят на КЗП обосновано е приел, че е налице нелоялна търговска практика. Видно от изложеното, доводите на касатора, за неправилност на обжалваното съдебно решение, са неоснователни. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Комисията за защита на потребителите юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 200 лв., на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение