Решение № 14802 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9373/2012 г.

Решение № 14802 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9373/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Венцислав Димитров Ангелов от гр. Левски, област Плевен, срещу решение № 2758 от 21.05.2012 г. по адм. дело № 7955/2011 г. на Административен съд - София град (АССГ). Релевират се касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение и се претендира произнасяне по същество на спора за законосъобразността на индивидуалния административен акт. Ответникът по касационната жалба - председателят на Патентно ведомство (ПВ) на Република България, чрез своя процесуален представител, счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата, Върховният административен съд, състав на седмо отделение съобрази следното: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от касатора срещу решение за отказ № 192 от 16.06.2011 г. на специализиран състав на отдел "Спорове" при ПВ на Република България, с което е потвърдено решението на отдел "Експертиза" да откаже издаването на патент за изобретение по негова заявка № 110151 "Четка за зъби". За да отхвърли жалбата, решаващият съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган, при спазване на предвидените процедури и е съобразен с материалноправните норми - чл. 8 и чл. 6, ал. 1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ). Решението съответства на закона. При ангажирания по делото доказателствен материал АССГ правилно е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - по аргумент от чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗПРПМ отделът по спорове на ПВ е овластен да се произнесе по жалбите против решенията на Експертизния отдел, с които е отказано издаването на патент в хипотезите на чл. 46а, ал. 2 и чл. 47, ал. 3 ЗПРПМ. Законосъобразен е и изводът, че решението за отказ е постановено при спазване на административнопроизводствените правила - решението на Експертизния отдел е разгледано от специализиран състав на отдела по спорове, назначен от председателя на ПВ в съответствие с нормата на чл. 57, ал. 1 ЗПРПМ, определен съобразно изискванията на чл. 57, ал. 2 с. з., а производството е проведено по реда, предвиден в чл. 58, ал. 1 - 2 ЗПРПМ и съобразно правилата, установени в Наредбата за разглеждане на спорове по ЗПРПМ (приета с ПМС № 55 от 9.03.2011 г., обн., ДВ, бр. 21 от 15.03.2011 г.). Атакуваното административно решение по чл. 58, ал. 3, т. 1 ЗПРПМ е обосновано с обстоятелството, че заявеният обект не удовлетворява изискването за новост съгласно чл. 8 ЗПРПМ. От приложената преписка е установено, че патентната претенция е за изобретение на четка за зъби, състояща се от влакна, дръжка и направен глух отвор в края на дръжката, служещ за закрепване в него на връх от конусна клечка за зъби. Поставеният за решаване технически проблем е създаване на четка, с която бързо и лесно се отстранява зъбната плака от повърхностите на зъбите до венците. Експертизата в становището си от 29.01.2010 г. е уточнила същността на изобретението във връзка с проблема, който се решава с него, като "четка за зъби, която включва дръжка, към единия край на която е присъединена глава, носеща влакна, а в другия край на дръжката е оформен отвор за приемане на клечки за зъби". Най-близкото релевантно решение е разкрито в документа Д1 (US 1996205), чиято известна четка включва "глава с косми и дръжка, дръжката и главата са монолитно изработени: в края на дръжката е оформен отвор за поставяне в него на клечки за зъби". Предназначението на известната от Д1, както и на заявената четка за зъби е да почиства цялостно зъбите и по-специално да почиства в близост до венците от зъбна плака. След извършен сравнителен анализ между заявения обект и известния такъв е установено, че всички признаци на изобретението са разкрити в Д1. Приемайки, че изобретението може да се извлече директно от документа Д1 заедно с всички негови признаци, експертизата е дала заключение, че изобретението не е ново по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗПРПМ, защото е част от състоянието на техниката и поради това не е патентоспособно, съгласно чл. 6, ал. 1 ЗПРПМ. Докладът от проучването и становището, според които подадената заявка във вида, в който е направена, е непатентноспособна, т. к. не съответства на изискванията за новост по чл. 8 и за изобретателска стъпка по чл. 9 ЗПРПМ, са изпратени на заявителя, като му е дадена възможност да внесе промени и да изрази становище в 3-месечен срок (чл. 74, ал. 2 с. з.). В посочения срок промени по заявката и основателни възражения от страна на жалбоподателя не са направени (в отговора от 9.04.2010 г. нови претенции не са формулирани, а доводът за новост на признака "глух отвор" с оглед техническия му ефект, е приет за неоснователен), поради което правилно е преценено, че са налице основания за отказ за издаване на патент съгласно чл. 47, ал. 3 ЗПРПМ. След подробен анализ на описаните по-горе факти, заключението на експертите и заявката за патентоване, отделът по спорове също възприема становище за наличие на основания за отказ за издаване на патент и с решението, предмет на обжалване пред съда, потвърждава решението на експертизния отдел за отказ за издаване на патент за изобретение по подадената от жалбоподателя заявка рег. № 110151 "Четка за зъби". При установените релевантни за спора факти законосъобразен е изводът за наличие на материалноправните предпоставки за постановяване на административния акт. Фактическите констатации на административния орган не са опровергани и в течение на съдебното производство, а обсъдените обстоятелства налагат извода, че предлаганата четка не е нова по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗПРПМ, т. к. е част от състоянието на техниката и не може да се счита за патентноспособно изобретение, съгласно чл. 6, ал. 1 ЗПРПМ. Разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ЗПРПМ предвижда, че решение за отказ за издаване на патент се взема, когато е установено, че изобретението е непатентноспособно по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 7а от закона, т. к. не отговаря на изискванията на чл. 8, 9 и чл. 10 ЗПРПМ. При данните по делото първоинстанционният съд правилно е приел за осъществени законовите условия за постановяването му. Решението на отдела по спорове е издадено след анализ на заключението на експертите и заявката за патентоване "Четка за зъби" с оглед техническите й характеристики, конструктивно решение, начин на действие и приложимост. При констатация, че всички признаци на заявеното изобретение се съдържат в известния модел US 1996205, обосновано е заключението, че са налице основания за отказ за издаване на патент, т. к. заявката не съответства на изискванията на чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 8, ал. 1 ЗПРПМ за новост, т. е. предметът на заявката е непатентоспособен. Този извод изцяло кореспондира с нормата на чл. 47, ал. 3 ЗПРПМ, регламентираща основанията за отказ за издаване на патент, поради което изводите на АССГ в този смисъл са направени при правилно тълкуване и прилагане на закона. На тази база законосъобразен е и крайният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на жалбата. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е правилен по своя правен резултат. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на административния акт, ангажираният доказателствен материал не е оспорен и е анализиран в мотивите на решението, а обстоятелството, че правните доводи на касатора не са споделени от съда, не обосновава извод за наличие на поддържаното нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това обжалваното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение