Решение № 16075 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5965/2018 г.

Решение № 16075 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5965/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Братанов срещу решение № 1454/7.03.2018 г., постановено по адм. д. № 12084/2017 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на закона - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение, да бъде уважена неговата жалба против решението на Комисията за защита на личните данни (Комисията/КЗЛД), да бъде задължена КЗЛД да не променя заявената от него форма за достъп до личните му данни, както и да бъде задължена Агенцията за социално подпомагане и ДСП "Оборище" да му предоставят исканите копия от справки, описани в молбата му № 94 ЖЖ/004 от 12.03.2013 г. Подробни съображения по същество на спора са изложени в касационната жалба, а в допълнителна молба са наведени доводи за ненадлежно подписване на решението на КЗЛД. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1454/7.03.2018 г., постановено по адм. д. № 12084/2017 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Ж. Братанов срещу решение № Ж-201/2013 г. от 30.08.2017 г. на КЗЛД, поправено с Решение № Ж-291/10.01.2018 г. в частта му по т. 2. Административният съд е приел, че обжалваното решение в частта за даденото задължително предписание е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената писмена форма и без да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е изключително подробна и обстоятелствена, но на практика съдържа идентични доводи с изложените в жалбата до АССГ, на които първоинстанционният съд е отговорил последователно и задълбочено в мотивите на обжалваното съдебно решение. Административният съд приема, че оспореното решение на Комисията в частта, съдържаща задължително предписание е издадено от материално компетентен орган. Този извод е в съответствие със събраните по делото доказателства и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Допълнително изложените аргументи за допуснато нарушение от АССГ, изразяващо се в "неотчитане" на обстоятелството, е решението на КЗЛД не е подписано от председателя й или негов заместник не обуславят касационно основание. АССГ законосъобразно е приел за установено, че решението на Комисията е действителен акт. Оспореното решение пред първата инстанция на КЗЛД е подписано от трима члена на Комисията. Според чл. 7 от ЗЗЛД Комисията е колегиален орган и се състои от председател и 4 членове, а на основание чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД решенията на комисията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й. Следователно решението от 30.08.2017 г., което е взето и подписано от трима от членовете на Комисията не е нищожно, а законодателят не е поставил изискване за задължително участие на председателя на КЗДЛ при вземане на решенията й. Административният съд е обосновал извода си законосъобразност на атакуваното пред него решение на Комисията въз основа на събраните по делото доказателства, от които е приел за установено, че Ж. Братанов сезира през 2013 г. Комисията като твърди, че служители на СП "Оборище" и директора на Дирекция социално подпомагане "Оборище" към Агенция за социално подпомагане събират информация във връзка с негова молба-декларация в ДСП "Оборище" от 3.08.2012 г. на Наредба № РД- 07-5/2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление както и че е поискал с молба вх. № 94 жж 004 от 12.03.2013 г. да му бъдат предоставени копия от справките от НАП и "СО"-Район "Подуяне", поискани на 25.10.2012 г. от Дирекция "Социално подпомагане" -Оборище, но такива не са му предоставени. С решение № Ж-201 от 26.06.2013 г. жалбата на Ж. Братанов е отхвърлена, но решение на КЗЛД в частта по второто оплакване е отменено с влязло в сила съдебно решение № 5813/2.10.2015 г., постановено по адм. д. № 7196/2015 г. по описа на АССГ и преписката е върната за ново произнасяне на Комисията по молбата на Ж. Братанов по чл. 26 от 33ЛД (в приложимата редакция). При новото разглеждане на оплакването на Ж. Братанов Комисията е постановила оспореното пред АССГ решение № № Ж-201/2013 г. от 30.08.2017 г. на КЗЛД, поправено с Решение № Ж-291/10.01.2018 г. в частта му по т. 2, с което е дадено задължително предписание да се предостави на Ж. Братанов достъп до личните му данни под формата на съобщение до него в разбираема форма, съдържащо информация за личните му данни, които се съдържат в получените от НАП и Столична община- Район "Подуяне" справки във връзка със запитване, изпратено на 25.10.2012 г., събирани и обработвани от Дирекция "Социално подпомагане" - Оборище в хода на административното производство по подадена от Ж. Братанов молба от 3.08.2012 г. за отпускане на целева помощ за отопление; като в случай на техническа възможност да се предостави на жалбоподателя извлечение от справките, в частта им касаеща неговите лични данни, като заличи съдържащите се в справките данни за трети лица. Обосновано АССГ е приел, че решението на КЗЛД, с което е дадено предписание относно формата за предоставяне на достъп до личните данни на Ж. Братанов съответства на приложимия закон. Комисията е уважила жалбата на Ж. Братанов в частта, имаща характер на молба за достъп до личните му данни и в упражняване на своите правомощия е дала предписание на администраторите на лични данни да предоставят исканата от заявителя информация. Правилни са изводите на АССГ, че формата на предоставяне на информация относно обработваните лични данни не е елемент от правото на достъп, а в конкретния случай даденото предписание съдържа максимално възможното съдържание и техническо описани на формата, при която да бъде предоставена търсената информация без да бъдат накърнени права на трети лица чрез разкриване на чужди лични данни. Разбирането на жалбоподателя, че правото му да получи достъп до личните му данни, които се обработват от съответния администратор на лични данни е равнозначно на право да му бъде предоставено копие от самия документ, който съдържа тези лични данни не кореспондира със закона и не отчита различието между информация и нейния технически носител. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е действително и допустимо. При постановяването му правилно е установена фактическа обстановка по спора и са формирани обосновани правни изводи в съответствие на материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,