Решение № 11220 от 5.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4979/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Р. Абдулкадъиров, от Руската Федерация, чрез адвокат Генов, срещу решение 188 от 09.02.2021г., постановено по адм. дело 520/2020 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлен предявения от него срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас иск за заплащане на неимуществени вреди. Излага доводи за неправилност на съдебния акт, в оспорваната част, като постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната на решението в сочената част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск. Претендира и направените разноски пред настоящата инстанция. В съдебно заседание Р. Абдулкадъиров, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас, не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната част. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Бургас се е развило по предявените от Р. Абдулкадъиров против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас, обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по оспорването на наказателно постановление издадено от Началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас, отменено със съдебно решение, както и за неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес, неприятни емоционални изживявания, неудобства, затруднения при упражняване на трудовата дейност, засягане на репутацията, срам и страдания. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, относими към предмета на спора. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди в претендирания размер, като е отхвърлил този за неимуществени вреди като неоснователен и е осъдил ответника да заплати на ищеца разноски, включващи заплатената държавна такса. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника единствено по предявения иск за имуществени вреди. По отношение на този за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ищеца, като пряка и непосредствена последица от издаденото и впоследствие отменено наказателно постановление, съдът е приел същия за неоснователен като недоказан. Съдът е обосновал извод, че ищецът не ангажира доказателства за това, че в сочения период се е наложило да направи нова организация на пътуванията си, да използва услугите на свои приятели и познати шофьори, както и обществения транспорт, като от това пряко да е пострадала репутацията му като бизнесмен или работата му, както и да са му причинени, каквито и да е емоционални страдания. Наред с това съдът е приел и че не се установява по несъмнен начин, че Абдулкадъиров е преживял твърдения от него емоционален шок, стрес, както и негативното отношение на неговите контрагенти и клиенти като пряка и непосредствена последица от това, че е бил лишен от право да управлява МПС. В частта му, с която е уважен предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди решението не е обжалвано и е влязло в сила. В обжалваната му част решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск за обезщетяване на неимуществени вреди намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление издадено от Началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас, с което на ищеца е наложено административно наказание глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението на АдмС Бургас в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователно е и твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, дадена е многократна възможност на лицето да ангажира съответните доказателства, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за неимуществени вреди. В исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест, т. е. той трябва с допустимите доказателства и доказателствени средства да докаже претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменения акт, съответно незаконосъобразни действия на административни органи. В случая твърдените в исковата молба неимуществени вреди не се установяват. Съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата сочени в исковата молба. Допуснати са до разпит двама свидетели посочени от ищеца, които не се явяват в съдебно заседание. Ищецът не е посочил други свидетели, чиито показания да установят соченото в исковата молба обективно състояние, като пряка последица от отменения като незаконосъобразен акт. Също така Абдулкадъиров не е представил и никакви други писмени доказателства от които да е видно твърдяната реорганизация на пътуванията и пострадалата му репутация. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. В тази връзка правилен е извода в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Трето отделение