Решение № 7883 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2071/2011 г.

Решение № 7883 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2071/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Никола Виденов Ранчов против решение № 1/4.01.11 г. по адм. д. № 294/10 г. по описа на Административен съд - Кюстендил с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Йорданка Иванова Ранчова чрез пълномощника си, адв. Сапунджиева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Ответникът, кмет на община Сапарева баня не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в първата инстанция е Заповед № 265/31.05.10 г. на кмета на община Сапарева баня, с която на основание § 8, ал. 2, т. 3 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията (ПРЗУТ) по заявление на Йорданка Иванова Ранчова е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация на УПИ Х-260, кв. 79 и УПИ ХI-259, кв. 79 като вътрешната регулационна линия на имотите е поставена по съществуващата имотна граница. С обжалваното решение оспорването на касатора срещу административния акт е отхвърлено. В хода на съдебното производство първоинстанционният съд е попълнил делото с относим към спора доказателствен материал, вкл. писмено заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено компетентно и безпристрастно и неоспорено от страните. С оглед установяването, че придаваемите по дворищно-регулационните планове от 1956 г. и 1982 г. към парцела на оспорващия места от имота на заявителката не са заплатени, с оглед и на разпоредбата на § 8, ал. 1 ПРЗУТ съдът е приел, че отчуждителното действие на тези дворищно-регулационни планове е прекратено, а въз основа на писменото заключение на съдебнотехническата експертиза е установил, че вътрешната регулационна линия между двата урегулирани поземлени имота, така както е предвидена с оспорената заповед, съвпада с кадастралната граница между тях по плана от 1956 г., както и с актуалната действаща кадастрална карта, в която процесните имоти са отразени с идентификатори 65365.601.540 и 65365.601.541. Решението е правилно. Данните по делото са обусловили обоснован и законосъобразен извод относно приложимостта на § 8, ал. 2, т. 3 ПРЗУТ, респ. законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 182а, ал. 1 ЗТСУ (отм.) и § 22, ал. 1 ЗРЗУТ планът се счита приложен с плащането на регулационните сметки за придадените имоти. Плащане не е доказано нито в периода до влизане в сила на ЗУТ, нито в сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от този закон. С изтичането на тези срокове на осн. § 8, ал. 1 ПРЗУТ придаваемите части се връщат в патримониума на собственика, от който са били отчуждени и положението от преди влизане в сила на неприложения дворищно-регулационен план се възстановява. Заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза съдържа категорична констатация, че вътрешната регулационна линия между двата имота, одобрена с обжалваната заповед, съвпада с имотната граница по кадастралния план от 1956 г., така както е и по влязлата в сила кадастрална карта, съобразена с положението на границата на място. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Кадастралната карта е влязла в сила, предвид което установената с нея граница между двата имота е меродавна, а намеренията за провеждане процедура по изменението й са без значение при преценката за законосъобразност на административния акт с правно основание § 8, ал. 2, т. 3 ПРЗУТ. Писменото заключение не е оспорено в първоинстанционното производство и при липсата на искания във връзка с него, след като е прието при спазване императивните изисквания на чл. 195 и сл. ГПК вр. с чл. 144 АПК и обсъдено заедно с другите доказателства по делото, е дало основа за обоснован и законосъобразен извод относно издаване на заповедта в съответствие с материалноправните разпоредби. Като лишено от пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,