Решение № 10579 от 4.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9814/2013 г.

Решение № 10579 от 4.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9814/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Данаил Алексов Стойчев, в качеството му на представляващ и управител на "Птицекланица Чубра" ЕООД, срещу решение № 2498 от 15.04.2013 г. по адм. дело № 5248 по описа за 2012 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 2161108080 от 23.12.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 658 от 27.03.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, с който за данъчен период м. 06.2009 г. му е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 47 368.67 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 12 212.40 лв., по фактури, издадени от "Меспа" ЕООД. В касационната жалба и допълнението към нея са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата и отмяна на оспорения ревизионен акт, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Ангелина Кожухарова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил ревизионен акт № 2161108080 от 23.12.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 658 от 27.03.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.10.2008 г. -31.05.2010 г.,, като за данъчен период м. 06.2009 г. му е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 47 368.67 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 12 212.40 лв., по фактури № 0 ...1 от 1.06.2009 г. и № 0...3 от 1.06.2009 г., издадени от "Меспа" ЕООД с предмет доставка на 50 000 кг птиче месо. В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата страна по спора, обсъдени са събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-счетоводната експертиза и възраженията на жалбоподателя по повод твърдяната незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Направен е подробен анализ на приложимите национални разпоредби и тези от директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., както и на относима практика на СЕС, като е обоснован извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Обоснован и аргументиран е изводът на съда при произнасяне по възражението за нищожност както на оспорения ревизионен акт, така и на акта на решаващия административен орган, като същият се основава на подробен анализ на заповедите за възлагане на ревизия и за определяне на компетентен орган, на проследяване спазването на производствените правила и норми при издаването на всички актове преди процесния и при обжалването му. По делото не е било спорно обстоятелството, че "Меспа" ЕООД е издал на ревизираното дружество посочените две фактури, с предмет доставка на "птиче месо" с посоченото в тях количество и стойност. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза е установено, че те са осчетоводени при ревизираното лице - получател и при доставчика, т. е. че доставките са документално оформени. Предметът на доставките е родово определена вещ, поради което правилно при анализа на спорното обстоятелство - дали те са реално осъществени, съдът е започнал от обсъждане на тази им характеристика, за да се установи прехвърляне на правото на собственост. При това той е приел, че от представените доказателства: стокова разписка № 001256 от 29.05.2009 г., № 001254 от 22.05.2009 г. и № 001255 от 25.05.2009 г. с посочен изпълнител "Меспа" и получател "Месокомбинат "Чубра", не може да се приема, че е осъществено предаване на процесната стока. Същите са без подпис на лице, предало или на лице, получило същите и без посочване стойността на стоката. Съдът не е кредитирал и представени 3 броя документи, в които също няма подпис, а са посочени двете дружества като изпращач и получател. Правилен е изводът на съда, за неоснователност на аргумента, че отделянето на стоката е било осъществено чрез отразяване на това в счетоводството на жалбоподателя. Следващите два основни момента по повод анализа на реалността на доставките, с оглед специфичния им предмет е транспортирането и съхраняването на стоката. Според съда само от представения договор за отдаване под наем на складова площ от 28.04.2009 г., сключен между "Фиоре" ЕООД като наемодател и прекия доставчик "Меспа" ЕООД като наемател, както и този от 29.04.2009 г. между "Тиммо" ЕООД като наемодател и "Меспа" ЕООД като наемател, не може да се направи категоричен извод, че там е съхранявана процесната стока по двете доставки. Правилно съдът се е обосновал и с изискването за да бъде признато правото на данъчен кредит, предметът на процесните доставки, да се използва за последващи облагаеми доставки. Тази материалноправна предпоставка не се явява доказана, понеже като доказателства за представени международни товарителници и търговски фактури от м. 01. и м. 11.2008 г., време предхождащо доставките, а тези фактури от м. 06.2009 г. са с друг предмет - консерви патешко месо, консерви бланширано патешко месо и замразено обезкостено заешко месо. На последно място следва да се отбележи, че правилно е ценен като доказателство и представения още в ревизионното производство, ревизионен акт № 141106145 от 12.08.2011 г. за извършена ревизия по ЗДДС на прекия доставчик "Меспа" ЕООД, включваща и същия данъчен период м. 06.2009 г., в което производство е установено, че са нереални декларирани доставки към дружеството - настоящ жалбоподател, към "Емил Илиев" ЕООД и "Фриго импекс" ЕООД. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски на ответната страна не се дължат, понеже такива са присъдени в първоинстанционното производство, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение