Решение № 10478 от 17.11.2022 г. на ВАС, VII о.

Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР срещу решение 229 от 10.02.2022 г. по адм.д. 3066/2021 г. на Административен съд Пловдив, с което е обявена за нищожна заповед 3286з-4053 от 13.11.2021г., издадена от и.д. директор на Главна дирекция Национална полиция на Министерството на вътрешните работи, с която са отнети лицензии за извършване на частно охранителна дейност , Лиценз 2689 от 14.05.2014г.по чл. 5, ал.1, т. 2 от ЗЧОД /отм./ за охрана на имущесво на физически и юридически лица; Лиценз 2776 от 08.01.2015г. .по чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗЧОД /отм./ за лична охрана на физически лица и Лиценз 3168 от 31.08.2017г. по чл. 5, ал.1, т. 4 от ЗЧОД /отм./ за охрана на ценни пратки и товари, издадени на "Марина секюрити сикрет груп" ЕООД. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че оспорената заповед е издадена на 12.11.2021 г., но е изведена с регистрационен номер в деловодството на ГДНП на 13.11. 2021 г., след отнасянето й в деловодството на ГДНП за регистриране. Документът е подписан в края на работния ден (в случая оправомощаването е за периода от 12.00 ч. на 12.11.2021 г. до края на работния ден) й е изведен с дата, различна от датата на подписването, датата на подписване на индивидуалния административен акт не съвпада с датата на завеждането му с регистрационен номер. Зам.-директорът на ГДНП е подписал заповедта, а непосредствено под неговия подпис, е поставен печат с изрично посочване на номера на оправомощителнага заповед. За да бъде изведена заповедта, е било установено, че към съответната дата е налице оправомощаване със заповед на директора на ГДНП. Счита, че в случая е важно да се посочи коректния регистрационен номер на оправомощителна заповед за съответния ден. Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че член 59, ал. 2 от АПК определя реквизитите на индивидуалния административен акт, като по т. 8 е датата на издаването му и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Датата на издаване на заповедта е посочена в нея и няма значение кога технически е изведена. Значение за адресатите на индивидуалния административен акт е посочената в него дата на издаване. Претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че доводът на касатора, че времевия период за упълномощаване е в резултат на действия от деловодството на ГДНП, за регистриране не могат да бъдат приети като основание за законосъобразност на оспорената заповед. Съдът е приел, че Лиценз 2689 от 14.05.2014г. ; Лиценз 2776 от 08.01.2015г. , както и Лиценз 3168 от 31.08.2017г., които са отнети с оспорената по делото заповед, са издадени от заместник-директор на ГДНП, като и в трите лиценза са посочени заповеди, упълномощаващи заместник-директор. По делото е представено заверено копие на Заповед 3286з-4047 от 12.11.2021г. на директора на ГДНП, с която Б. Христов - заместник-директор на ГДНП, издал оспорената заповед за отнемане на лицензиите, с която е оправомощен, за времето от 12:00ч. на 12.11.2021г. до края на работния ден, да изпълнява правомощия на директора на ГДНП, включително правомощието да отнема лицензи, в изпълнение на разпоредбите на ЗЧОД (точка 3. от заповедта). Видно от оспорената заповед за отнемане на лицензии за извършване на частноохранителна дейност в нея е отразено, че Б. Христов я издава по силата на заповед за заместване 3286з-4047/12.11.21г. В случая, оправомощаването на заместник-директора на ГДНП, издал оспорената заповед от директора на ГДНП със Заповед 3286з-4047 от 12.11.2021г. представлява делегиране на правомощия за периода от 12:00ч. на 12.11.2021г. до края на работния ден, а обжалваната заповед 3286з-4053 е издадена на 13.11.2021г. или извън времевия период на разглежданото оправомощаване (делегиране на правомощия).Дори да се приеме за установено, че по силата на Заповед 3286з-4047 от 12.11.2021г. Б. Христов замества директора на ГДНП, то това заместване е до края на работния ден- 24:00ч. на 12.11.2021г. Направен е извод, че оспорената по делото заповед е издадена от темпорално некомпетентен орган и липсата на компетентност обуславя нищожността на оспорения акт, която следва да бъде обявена, съгласно чл.168, ал.2 от АПК, Решението е правилно. Правилно е прието от административния съд, че към датата на издаване на акта за отнемане на лицензии за частноохранителна дейност - 13.11.2021 г., издателят на заповедта не е бил оправомощен за издаването й, тъй като оправомощаването му е било до края на работния ден на 12.11.2021 г. В случая периодът, за който е било налице делегиране на права е изтекъл и издателят на заповедта не е имал компетентност да я издаде, съответно издадената от него заповед е нищожна. Заповедта е следвало да се издаде в периода на упълномощаване, посочен изрично в упълномощителната заповед 3286з-4047 от 12.11.2021г. на директора на ГДНП от 12:00 ч. на 12.11.2021 г. до края на работния ден. След като е издадена на следващия ден, право да я издаде е имал титуляра на правомощията. Датата на издаването на заповедта се доказва с извеждането й със съответен регистрационен номер и дата, няма как да се установи, че е подписана предния ден. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, което като правилно следва да се остави в сила. Въпреки, че от ответната страна е поискано присъждане на разноски по делото, в касационното производство не са представи доказателства за извършени разноски, поради което не се присъждат. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение