Решение № 2418 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9935/2020 г.

Решение № 2418 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9935/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 237 – чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от В. Ж. от гр. Пазарджик, чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила Решение № 2095/10.02.2020 г. по адм. д. № 12616/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отменено изцяло Решение № 496/26.07.2018 г. на Административен съд – Пазарджик и вместо него е отхвърлена жалбата на В. Ж. срещу Заповед № 2721/06.11.2017 г. на Кмета на Община Пазарджик. Искателят поддържа, че е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК, тъй като ден след постановяване на горепосоченото решение ВАС е постановил друго, с № 2210 по адм. дело № 13414/2018 г. С него тричленният състав е оставил в сила решение на АС- Пазарджик, с което оспорените указания от 02.10.2017 г. за аварийно-временно укрепване на същата сграда, съставени на основание чл. 72, ал. 3 от Закона за културното наследство, са обявени за нищожни. Намира, че законосъобразността на обжалваната заповед по адм. дело № 12616/2018 г. на ВАС е обусловена от съществуването и законосъобразността на визираните указания, а обявяването им за нищожни пряко рефлектира върху унищожаемостта на обжалвания акт на Кмета на Общината. Ответникът по искането за отмяна – Кметът на Община Пазарджик, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва допустимостта и основателността му и претендира присъждане на осъществените разноски. Ответникът Н. Шопов с писмен отговор изразява становище за основателност на искането за отмяна. Ответниците Б. Борисов, И. Борисова, П. Пейчева, П. Гацев, Ц. Гечева и М. Секова не изразяват становище по основателността на искането за отмяна. Настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Неоснователни в тази връзка са доводите на процесуалния представител на Кмета на Община Пазарджик за просрочие на искането, като депозирано след изтичането на тримесечния срок по чл. 240, т. 3 АПК. Тази теза не е съобразена с разпоредбата на § 13 на ПЗР към Закона за изменение и допълнение на закона за здравето, обн. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., съгласно която сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". По аргумент от чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. Производството за отмяна по чл. 239 и сл. АПК не е включено в посоченото приложение, поради което и срокът по чл. 240, т. 3 АПК е спрял да тече на 13.03.2020 г. Същият е продължен на 21.05.2020 г., с оглед на което предявеното на 17.07.2020 г. искане за отмяна не е просрочено. Разгледано по същество същото е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 3 АПК актът подлежи на отмяна когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая с влязло в сила на 11.02.2020 г. решение № 495/26.07.2018 г. на Административен съд – Пазарджик е обявена нищожността на оспорените указания от 02.10.2017 г. за аварийно - временно укрепване, съставени на основание чл. 72, ал. 3 от Закона за културното наследство от арх. Славов и арх. Стефанов в Община Пазарджик. Наред с това, с решение № 2095 от 10.02.2020 г. по адм. дело № 12616/2018 г. е отхвърлена жалбата на В. Ж. срещу заповед № 2721/06.11.2017 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено собствениците на Популярна банка да предприемат действия по изготвяне, съгласуване и одобряване по чл. 84 ЗКН, както и през този период да бъдат извършени незабавни мерки по ограничаване достъпа до националната културна ценност с категория "местно значение". При така постановените влезли в сила съдебни актове, изводът за наличието на основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК е обусловен от преценката доколко заключението за законосъобразност на оспорената заповед на Кмета е основано на обявените с акт на съда за нищожни указания от 02.10.2017 г. В тази връзка следва да се съобразят разпоредбите на чл. 72, ал. 3 и чл. 73, ал. 3 от Закона за културното наследство. Първата от посочените норми предоставя на кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице и на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство правомощието да дават незабавно съответни указания на собственика, концесионера или ползвателят на имота за аварийно-временно укрепване и предприемане на незабавни действия по обезопасяването му и да определят срок за изпълнението им при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване. Нормата на чл. 73, ал. 3 ЗКИ, в приложимата по време редакция /ДВ. бр. 54 от 15 Юли 2011 г. / предвижда, че въз основа на констативния протокол по ал. 2 кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. Съдържанието на последната цитирана разпоредба недвусмислено сочи, че заповедта по чл. 73, ал. 3 ЗКИ се издава въз основа на констативния протокол по алинея втора на назначената за целта комисия, а не въз основа на указанията по чл. 72, ал. 3 ЗЗК. Поради това действителността на указанията не е била релевантна при преценката на законосъобразността на оспорената заповед на Кмета по чл. 73, ал. 3 ЗКН и постановеното съдебно решение не е било основано на тях. Това е подчертано и от тричленният състав на ВАС по адм. дело № 12616/2018 г., който в мотивите на Решение № 2095 изрично е уточнил, че обжалваната заповед е издадена след констативен протокол, издаден от "нарочно назначена комисия". Независимо, че в обстоятелствената част на заповедта са посочени коментираните указания, съдът е съобразил установяванията по съставения констативен протокол от 11.04.2017 г. Поради това не може да се приеме, че решение № 2095/10.02.2020 г. по адм. дело № 12616/2018 г. по описа на ВАС е основано на обявените за нищожни указания по чл. 72, ал. 3 ЗКН, с оглед на което не е налице основанието по чл. 239, т. 3 АПК и искането за отмяна следва да се отхвърли. При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на Община Пазарджик следва да се присъдят разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, възлизащо на сумата от 400 лева. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия