Решение № 15040 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11210/2020 г.

Решение № 15040 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11210/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Илиева от [населено място] против Решение № 3882/14.07.2020 г., постановено по административно дело № 3323/2020 г. по описа на Административен съд София– град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – София- град, чрез юрисконсулт И. Бабурска, изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски в съдебно заседание за касационната инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Солидаризира се с извода на административния съд, че контролните органи на ТП на НОИ- София - град и неговият директор обосновано се приели, че Илиева не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО чрез дружествата "Иванов- Транс 1" ЕООД, "ВВИ-45-ВВ" ЕООД и "Валентино-79-Валентино" ЕООД, като този извод кореспондира с посочените обяснения от жалбоподателката. Административният орган е приложил правилно разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Същата е в сила от 01.01.2017 г. /обн. В ДВ, бр. 98/2016 г., като е извършена нова преценка на правото на обезщетение за безработица въз основа на установените нови данни след влизане в сила на новата разпоредба. Съдебният контрол е проведен на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което и не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата се явява неоснователна. С Решение № 3882/14.07.2020 г., постановено по административно дело № 3323/2020 г., Административен съд София– град е отхвърлил жалбата на Н. Илиева против Решение № 1040-21-169 от 19.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ-София- град, с което е оставено в сила Разпореждане № РВ-3-21-00671333 от 31.10.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване /Д00/. С разпореждането, на основание чл. 114, ал. 2 и 3 от КСО, във вр. с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, е постановено възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на общо 3 954, 23 лева. По делото е установено, че при извършена контролна проверка от органите на ТП на НОИ- София- град за Н. Илиева от дружествата "Иванов- Транс 1" ЕООД, "ВВИ-45-ВВ" ЕООД и "Валентино-79-Валентино" ЕООД са представени, удостоверения по Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) по болнични листове № Е20170033398, №Е20170033399, № Е20170033400, № Е20170673646, № Е20170673647, №Е20170673648, № Е20171395674, № Е20171395675, № Е20171395676, №Е20176479415, № Е20176479416 и № Е20176479417 с данни относно правото на парично обезщетение. Периодът на временна неработоспособност, определен с болничните листове, е от 01.07.2017 г. до 29.08.2017 г. вкл. и от 31.10.2017 г. до 04.02.2018 г. вкл. На жалбоподателката са били изплатени от ДОО парични обезщетения поради общо заболяване и за отглеждане на малко дете за посочения период в размер общо на 3 954, 23 лева Правото на парично обезщетение по болничните листове и размерите на паричните обезщетения са били определени въз основа на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, подадени в Регистъра на осигурените лица от името на трите дружества. При извършени последващи проверки по разходите на ДОО от контролен орган на ТП на НОИ- София- град на "Иванов- Транс 1" ЕООД, "ВВИ-45-ВВ" ЕООД и "Валентино-79-Валентино "ЕООД, приключили с констативни протоколи, както и след проверки от страна на НАП и Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е установено, че за трите дружества няма данни за подавана ГДД по чл. 92 от ЗКПО, както и за подаден ГФО в Търговския регистър към Агенция по вписванията за данъчен период 2017- 2018 г., не са установени данни за притежавани активи от търговските дружества, за същия период не са налични данни за регистрирани по ЗДДС лица в страната, които да са декларирали покупки или продажби от и към някое от дружествата, дружествата не са превеждали никакви суми по осигурителни фондове, имат изискуеми задължения за осигурителни вноски по подадени декларации, образец 6 в голям размер, нямат регистрирани фискални устройства. Прави впечатление, че всички данни, декларирани от дружествата с декларации, образец № 1 и № 6, както и уведомленията по чл. 62, ал. 5 от КТ, са подавани по електронен път с КЕП на името на И. Иванов- едноличен собственик на капитала и управител на "Иванов –Транс 1" ЕООД, В. Иванов- едноличен собственик на капитала и управител на дружествата "ВВИ-45-ВВ" ЕООД и "Валентино-79-Валентино" ЕООД. До лицата, за които са подавани данни от трите дружества за осигурителен стаж и доход, са изготвени искания за предоставяне на документи, сведения и обяснения. Получена е обратна информация от Н. Илиева, която е декларирала, че е сключила договор с фирмите "Иванов –Транс 1"ЕООД и "ВВИ-45-ВВ" ЕООД, но не разполага с документи, не помни конкретна длъжност, на която е назначавана, тъй като не разполага с договорите, а възнаграждението си е получавала в брой. За третото дружество Н. Илиева не се е явила да предостави документи и писмени обяснения относно упражняването на дейност в него. Предвид проверката на ИА "Главна инспекция по труда", с която е установено, че в дружеството има регистрирани трудови договори, но не са съществували реално трудови правоотношения, на основание чл. 402, ал. 3, вр. с чл. 404, ал. 1, т. 11 от КТ, Агенцията е упражнила правомощията си за служебно заличаване на уведомленията за сключени трудови договори, подадени от дружествата. На трите дружества са издадени Задължителни предписания съответно с № 3 Д-1-21-00559195/30.04.2019 г., с № 3 Д-1-21-00559179/30.04.2019 г. и с № 3 Д-1-21-00577072/11.06.2019 г., за заличаване на всички данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода месец април 2017 г. до месец април 2018 г. поради неупражняване на дейност на дружествата по смисъла на Търговския закон. Предписанията са връчени по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО, чрез поставяне на съобщение на табло в административната сграда на НОИ и са влезли в сила. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Правилно е прието от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, че по отношение на Н. Илиева са налице нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от значение за определяне на правото и размера на изплатените парични обезщетени за временна неработоспособност и обосновават възстановяването им. Оспорените пред административния съд актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Точно са изяснени релевантните за случая факти, които сочат отсъствие на осигуряване за осигурения социален риск временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство. Законосъобразно административният съд и органите на НОИ са приложили материалния закон, отчитайки отсъствието на фактическия състав от хипотезата на нормата на чл. 40, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Върховният административен съд многократно е постановявал, че от съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО (в този смисъл са Решение № 314/2016 г. по адм. д. № 3171/2015 г. на ВАС, Решение № 211/2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г. на ВАС, Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г. на ВАС и др.). Наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Изискването на законовата разпоредба на КСО, съдържаща определението за "осигурено лице", е лицето да упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. Първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е преценил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение. Отчитайки всички събрани доказателства, органите на ТП на НОИ законосъобразно са разпоредили възстановяване на добросъвестно получените парични обезщетения. Изложените аргументи от касаторката за нарушение на материалния закон са доводи "по принцип" и в този смисъл са напълно неоснователни. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение