Решение № 1591 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4903/2012 г.

Решение № 1591 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4903/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Царево, против Решение № 96/21.01.2012 г., постановено по адм. д. № 391/2008 г., на Административен съд - Бургас. С доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на постановеното решение се иска неговата отмяна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил Заповед № РД-01-1066/17.12.2007 г., на кмета на Община Царево, с която е одобрена промяна на КП на с. Изгрев, състояща се в попълването на плана на селото с нов ПИ № 115, с квадратура от 702 кв. м, от които: 393 кв. м, попадат в УПИ Х, кв. 3, собственост на жалбоподателите; 200 кв. м попадат в УПИ II, кв. 4 и 108 кв. м попадат в улица с о. т. 18 - 19, като ПИ е записан на наследниците на Стайко Стоянов Николов. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че при издаването на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 62, ал. 6 Наредба № 3/28.04.2005 г., когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В нарушение на чл. 62, ал. 3 Наредба № 3, актът е подписан само от подателката на заявлението, но не и от жалбоподателите, които се легитимират като собственици на УПИ-Х, кв. 3, който е засегнат от промяната на КП. Съдът е приел, че в случая не намира приложение чл. 62, ал. 5 от наредбата, тъй като представеното по делото решение е постановено по установителен иск и не се ползва със СПН спрямо жалбоподателите, които не са били страна в това производство. Решението е правилно. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация за наличие на спор за материално право, тъй като актът не е подписан от жалбоподателите. Спрямо релевантните за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон. Визираните в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР предпоставки за претендираното изменение не са налице. В случая акт за непълноти и грешки изобщо не е подписан от заинтересованото лице, поради което единствената възможна последица е била постановяване на отказ от административния орган. Тази последица е изрично разпоредена в нормата на чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Като се се е съобразил с нея, административният орган е постановил административен акт в съответствие с материалните разпоредби. Поради това крайният извод на съда за валидност и законосъобразност на акта е правилен. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,