Решение № 131 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2581/2010 г.

Решение № 131 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2581/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), чрез процесуалния му представител, против решение № 74/14.01.2010 г., постановено по адм. дело № 4282/2009 г. по описа на Административния съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отменил заповед № 376 от 01.06.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на Красимир Александров Костов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Недоволен, директорът на ИААА, го обжалва. Оплакванията са за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Красимир Александров Костов, с писмено становище е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че жалбата е основателна. След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, за да се произнесе по същество в пределите на проверката по чл. 218 от АПК, съдът съобрази следното: За да постанови решението си, АССГ е приел, че държавният служител към момента на уволнението му е заемал длъжността "младши експерт" в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - гр. Монтана. Едно от преките му задължения по длъжностна характеристика било провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. В публикация от вестник "168 часа" и в репортаж от електронната медия bTV се съдържали данни за това, как държавният служител е получил пари, за да премине кандидат успешно теоретичен и практически изпит, без самите изпити да са се състояли и без да са проверени знанията и уменията на лицето. Дисциплинарно наказващият орган разпоредил образуването на дисциплинарно дело. Становището на Дисциплинарния съвет (ДС) било, че неизпълнението на служебните задължения на служителя и нарушаването на етичните норми в конкретния случай представлявало тежко дисциплинарно нарушение и предложил на Костов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Преди налагането на дисциплинарното наказание същият е дал писмени обяснения и бил изслушан от ДС на 30.05.2009 г. Дисциплинарно наказващият орган приел, че са налице виновно извършени нарушения от страна на Костов и на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 във вр. чл. 91, ал. 1, чл. 107, ал. 1, т. 3 и чл. 108, ал. 1 и 2 от ЗДС му наложил дисциплинарно наказание "уволнение". При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при спазване на изискванията на чл. 94 от ЗДСл, но в нарушение на предписаната от закона форма. Счел е, че в заповедта било посочено, че изпитът не се бил състоял, но липсвала конкретизация кои норми са били нарушени и тази неяснота ограничавала правото на защита на уволнения служител, тъй като не му позволявала да разбере какво точно е нарушил. Направен е извод, че при провеждането на изпитите - теоретичен и практически, са спазени всички изисквания на Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредбата), обн., ДВ, бр. 42 от 2004 г., и на Инструкция № 3 от 17.10.2008 г. за организиране и провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Съдът е приел, че за проведените изпити били съставени коректно протоколите № 337 от 11.05.2009 г. и № 355 от 15.05.2009 г. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. По същество нарушенията, посочени от органа, се изразяват в неизпълнение на служебните задължения на държавния служител да проведе теоретичния и практическия изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС на кандидата Теодор Насков - деяние, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, а нарушаването на моралните и етичните норми е квалифицирано като нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от същия закон. Твърди се, че служителят е получил пари и е попълнил вместо кандидата фиктивни положителни резултати в протоколите от проведените изпити. Това съставлявало нарушение на чл. 8, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), според който служителят не следва да допуска да бъде поставян във финансова зависимост или друга обвързаност от външни лица или организации, както и да приема подаръци, пари, услуги, които биха могли да повлияят на изпълнението на служебните му задължения. Това според административно наказващия орган представлявало тежко нарушение на служебната дисциплина, на което по съразмерност съответствало дисциплинарно наказание "уволнение". Съществото на съдебния спор се свежда до това доказано ли е виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на Красимир Костов: проведени ли са теоретичният и практическият изпит на кандидата Насков в съответствие с изискванията на Наредбата и доказано ли е, че държавният служител е попълнил протоколите от изпитите на същия кандидат с фиктивни положителни резултати срещу получаване на пари, станало основание за издаване на оспорената заповед. Действително, към момента на постановяване на оспореното решение провеждането на теоретичния и практическия изпит не е било доказано по категоричен начин. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Но съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта, се преценява към момента на приключване на устните състезания. Когато оспореният акт не е влязъл в сила и не е породил правните си последици, неговата законосъобразност се преценява към момента на постановяване на съдебното решение. В случая по делото е приложена влязла в сила на 29.07.2010 г. присъда на Красимир Костов, постановена от Районния съд - Монтана и потвърдена от Окръжния съд - Монтана, с която същият е осъден за престъпление по чл. 311, ал. 1 във връзка с чл. 37, т. 6 от Наказателния кодекс именно във връзка със случая, заради който му е наложено дисциплинарното наказание "уволнение". Осъден е за това, че на 11 и 15.05.2009 г. в качеството си на длъжностно лице - "младши експерт" в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - гр. Монтана, в кръга на службата си е съставил официален документ - протокол № 337 от 11.05.2009 г. за провеждане на теоретичен изпит и протокол № 355 от 15.05.2009 г. за провеждане на практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС категория "В" на лицето Теодор Димитров Насков, в които е удостоверил неверни обстоятелства - че лицето се е явило и издържало съответно теоретичен и практически изпит, с цел да бъдат използвани описаните документи като доказателства за тези обстоятелства. При тези данни се налага извод, че държавният служител е извършил описаното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е извел незаконосъобразен и необоснован извод. Допуснато е нарушение на процесуалните правила, довело до необоснованост на решението и неправилно прилагане на материалния закон. Съдът неправилно не е приел материалите от вестник "168 часа" и писмото на редакцията на bТВ с приложен видеоматериал под предлог, че не са годни доказателствени средства, тъй като били част от административната преписка, по която административният орган се е произнесъл с административния акт, с оглед на което същите са допустими, а доколко правилно и законосъобразно е протекло самото административно производство, е въпрос на обсъждане по същество. Това са материалите, дали основание за отпочване на административно-дисциплинарното производство и неприемането им от съда е нарушение. Вместо това в крайния съдебен акт е прието, че в хода на съдебното заседание от страна на ответника по жалбата не били ангажирани писмени и гласни доказателства, които да обуславят изводите в административния акт. Необоснован е и изводът на административния съд за материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като не били упоменати конкретно нарушените разпоредби. Като държавен служител Красимир Костов е длъжен да се подчинява и да изпълнява стриктно всички произтичащи от държавната служба която заема задължения, установени в ЗДСл, както и да спазва правилата, посочени в КПСДА, с цел да повиши общественото доверие в собствения си професионализъм и морал, в професионализма и морала на своите колеги - служители в ИААА и в крайна сметка да работи за издигане престижа на държавната служба. Като е допуснал обратното, насочвайки непремерените упреци към Агенцията и ръководителите й, Костов е извършил виновно нарушаване на служебните си задължения, така както са обективирани в уволнителната заповед. Поведението му не само е несъвместимо с добрите нрави и етичните правила, установени в обществото и заложени в кодекса, но има за последица високата степен на обществена опасност. Даването на правоспособност за управление на МПС без реалното провеждане на изпита на кандидат, който не притежава необходимите знания и умения за управление на автомобил от съответната категория, би застрашило сериозно безопасността при движението по пътищата. Изводът на съда, че за жалбоподателя са останали неясни нарушенията, които му се вменяват с процесната заповед, поради което той не е могъл да формира защитата си, т. е. било нарушено правото му на защита, е неправилен и не се оправдава от съдържанието на обжалваната заповед. Последната съдържа фактически основания за издаването й, което обезпечава защитата му срещу неблагоприятния за него административен акт. В случая държавният служител е известен за причините, довели до санкционирането му и е разполагал с възможността да ангажира относимите доказателства, опровергаващи изложеното от административния орган и които да изключат или ограничат отговорността му. Служителят е бил изслушан и са приети писмените му обяснения - тези действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарноотговорните лица сочат, че не е било нарушено правото му на защита. Изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в нарушение на предписаната от закона форма, е незаконосъобразен и в противоречие със събраните по делото доказателства. Фактът, че в заповедта не е конкретизирано кои разпоредби от посочената наредба, уреждаща реда за провеждане на изпитите са нарушени, не представлява нарушение на чл. 146, т. 2 от АПК във вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. В заповедта са описани извършеното нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Изрично е посочено, че при провеждане на теоретичния и практическия изпит на Насков, служителят Красимир Костов не е спазил изискванията, като изпитите на това лице не са проведени реално по реда и при условията на Наредбата. Основните задължения, определени с длъжностната характеристика за заеманата от Костов длъжност са свързани изцяло с организирането на изпити на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Видно от приложеното копие на влязлата в сила присъда на Костов която, макар и в друго производство, е постановена относно същия случай, несъмнено се установява, че във въпросните протоколи № 337/11.05.2009 г. и № 355/15.05.2009 г. той е удостоверил неверни обстоятелства (че посоченият кандидат се е явил и издържал теоретичния и практическия изпит), т. е. безспорно се потвърждава, че изпитите на този кандидат са били проведени фиктивно. Това обстоятелство сочи, че същият не е изпълнил служебното си задължение да проведе теоретичния и практическия изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС на кандидата Теодор Насков в съответствие с изискванията на Наредбата, а сам е попълнил фиктивни положителни резултати в двата протокола. Съгласно чл. 300 от ГПК, намиращ приложение по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Оттук следва да се приеме, че изводът на административния съд, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, е неправилен. В касационната жалба са развити доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил даденото от служителя обяснение на заснетото във видеоматериала, визирайки твърденията на Костов, че бил обяснявал на кандидата как се попълват изпитните тестове за вътрешния изпит. В тази връзка оплакванията на касатора, че това обяснение е несъстоятелно, напълно се споделят от Върховния административен съд. При провеждане на вътрешните изпити служител от ИААА не присъства, а тези изпити се организират по реда на Наредба № 37 от 2002 г. от съответния учебен център, провел обучението на кандидата. От всичко изложено дотук се налага изводът, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че държавният служител е извършил описаното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение. Оспореният административен акт е издаден в предписаната от закона форма и съдържа задължителните реквизити на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Преди да наложи дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващият орган е приел писмените обяснения и е изслушал служителя за извършеното дисциплинарно нарушение. По образуваното дисциплинарно дело дисциплинарният съвет е предложил на държавния служител да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Следователно оспорената заповед е законосъобразна. При наличието на основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Красимир Костов и предвид обстоятелството, че е изпълнена изцяло законоустановената процедура по налагане на дисциплинарното наказание, заповедта на изпълнителния директор на ИААА е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й. С оглед изложеното се налага изводът, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата на Костов срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - пето отделение,