Решение № 398 от 10.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1232/2012 г.

Решение № 398 от 10.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1232/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимия А. Д. А. и от защитника му против решение № 58 от 17.V.2012 г. по внохд № 95/2012 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата от А. се възразява срещу неприемането от първоинстанционния съд на "споразумение", както и срещу размера на наложеното наказание лишаване от свобода, което се счита за несправедливо завишено. В жалбата от защитника са посочени със съответните им доводи всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК с алтернативни искания за: отмяна на въззивното решение и постановяване от ВКС на решение съобразно т. 9 от т. р. 1-2009 г., ОСНК; изменяване на въззивното решение с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление; изменяване на въззивното решение с намаляване срока на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода без промяна в правната квалификация на деянието. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат направените в жалбите оплаквания. Частните обвинители и граждански ищци В. Д. М. и Г. Д. С. искат оставяне на въззивното решение в сила. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на обжалвания съдебен акт и също дава заключение за оставянето му в сила. ВКС установи: С присъда № 19 от 23.II. 2012 г. по нохд № 1805/2011 г. на Варненския окръжен съд А. Д. А. е признат за виновен в това, че на 16.V.2011 г. в с. Старо Оряхово, Варненска област, умишлено, с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалия начин е умъртвил 69-годишния Д. Г. К., за което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 НК е осъден на 20 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затвор. В полза на В. Д. М. и Г. Д. С., пълнолетни низходящи на пострадалия, са присъдени по 50 000 лв. за възмездяване на причинените им неимуществени вреди. С обжалваното решение присъдата е изменена, като А. е оправдан по обвинението да е извършил убийството по особено мъчителен за пострадалия начин. Въззивното решение не страда от твърдяните недостатъци, предпоставящи неговата отмяна или изменяване. Твърдението за допуснато при първоинстанционното разглеждане на делото съществено процесуално нарушение е свързано с довода, че в тази инстанция процесуално незаконосъобразно е било отказано искането от страната на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК. Твърдението е неоснователно, а отказът на съда-процесуално законосъобразен. Уважаването на такова искане предполага първо, признава от подсъдимия изцяло на "фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт" и след като такова признаване липсва-а това безспорно е видно от обясненията, които А. е дал в проведеното на 22.II.2012 г. съдебно заседание-провеждането на съкратено съдебно следствие по посочения ред е недопустимо. Неоснователно се твърди неприлагане на закона, който е следвало да се приложи с неосъждането на подсъдимия за убийство, извършено в състояние на физиологичен афект. Твърдението /в касационната жалба от защитника/ изхожда от "причинени" на подсъдимия...седем на брой телесни увреждания...при това съпроводени с тежки обиди: "мангал", псувни и други. "Доводите" отчасти се покриват с установеното освен отнасящите се до телесните увреждания, представляващи незначителни по дължина и дълбочина драскотини, повечето от които, с голяма степен на вероятност, са били причинени на подсъдимия при опитите на пострадалия да се защити от нападението му, или пък от неговите, на А., действия в тясно пространство, каквото е мястото на престъплението / разяснения в съдебното заседание на 22.II.2012 г. от д-р Д. Ив.Г. във връзка с експертното му заключение на л.74-77 от досъд. разсл./.Установено е-и така двете съдебни инстанции са приели-че пострадалият често се е обръщал към подсъдимия с израза "мангал", който израз обаче А. не е разбирал, за да се обиди от него, едно, и, друго, това обръщение е било утвърдено между двамата в продължение на повече от 10 години, през които не е било пречка за повече от добрите им междусъседски отношения.Това е заявил подсъдимият в обясненията си на л. 85-87 от първ.д., а от същите обяснения се вижда, че и отправяните от К. към А. псувни не са предизвиквали у последния каквато и да било отрицателна реакция, за да изпадне неочаквано-и това да даде повод за убийство-в предизвикано от същите изрази състояние на физиологичен афект.Наличието у подсъдимия на такова състояние, впрочем, е и експертно изключено от освидетелствалите го психиатър и психолог в дадените пред първоинстанционния съд /на л.96-97/ разяснения по експертното си заключение /на л.41-46 от досъд. разсл./, прието от страните без възражения, Неоснователно, накрая, е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание от 20 години лишаване от свобода. Предходните съдебни инстанции неправилно са счели, че единствено чистото съдебно минало на А. е обстоятелство от естество да смекчи отговорността му . Налице са още, макар и частични, самопризнания и известна трудова ангажираност, а и комплексната даденост на изброените три факта, противопоставена на отегчаващите обстоятелства-относими към личността на извършителя, тежестта на деянието като престъпление изобщо и спецификата на конкретното, всички подробно коментирани в мотивите към първо- и второинстанционния съдебни актове-идва да оправдае налагането на най-лекото по вид наказание, без да позволява обаче намаляване на срока му. Имайки предвид дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о. PEШИ: Оставя в сила решение № 58 от 17.V.2012 г. по внохд № 95/2012 г. на Варненския апелативен съд. Решението е окончателно.