Решение № 10646 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7770/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото се разглежда за втори път пред Върховен административен съд. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Българско гражданство" при Министерство на правосъдието против решение 3476/29.05.2023 г., постановено по адм. дело 1600/2023 г. на Административен съд София - град. Излагат се доводи за недопустимост на решението и алтернативно за неговата неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответникът - С. Манаков, в съдебно заседание чрез адв. Димитрова, изразява становище по неоснователността на касационната жалба. Представя списък на разноските, но искане за присъждането им не се съдържа. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано във връзка с решение 1574/14.02.2023 г. постановено по адм. д. 8040/2022 г. по описа на ВАС, с което решение 4077 от 17.06.2022 г., постановено по адм. дело 1218/2022 г. по описа на Административен съд София-град е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, поради неправилно конституиране на ответника по делото, респ. нарушение на изискванията на чл. 153, ал. 1 АПК. АССГ е изпълнил дадените от вас указания и при изясняване на фактите по делото е отменил мълчаливия отказ директора на Дирекция Българско гражданство към Министерство на правосъдието, за издаване на удостоверение за наличие или липса на българско гражданство по чл. 39 от Закона за българското гражданство (ЗБГ), заявено от С. Манаков с молба с вх. 04-02-214/29.10.2021г. по описа на община Царево и преписката е върната на Дирекция Българско гражданство към Министерство на правосъдието със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Съдът е установил, че административното производство е образувано по молба от жалбоподателя за издаване на основание чл. 39 ЗБГ на удостоверение за гражданство, в което да се посочи дали лицето е български гражданин или не е български гражданин съгласно регистрите, водени в министерството. Съдът е приел, че молбата е подадена в съответствие със законоустановения образец и към нея са приложени всички нормативно изискуеми документи съгласно чл. 15 от Наредба 1 от 19.02.1999г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство (Наредба 1/1999 г.). Констатирано е по делото, че административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Наредба 1/1999г., и е върнал преписката на общината с писмени указания за представяне на документ, удостоверяващ на какво основание лицето е вписано като български гражданин в акт за раждане 78 от 13.12.1975г. на Градски общински народен съвет или документ за избор/липса на направен избор на гражданство на лицето. Съдът е посочил, че допълнително изисканите документи не са измежду тези, определени в нормата на чл. 15, ал. 2 от Наредба 1 от 19.02.1999г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство, които жалбоподателят следва да представи. В тази връзка съдът е сметнал, че не са били налице предпоставките на чл. 15, ал. 6 от Наредба 1/1999 г., тъй като подаденото заявление е редовно и са приложени всички изискуеми към него документи. Съдът е обърнал внимание, че административният орган е следвало да се произнесе в 30 дневен срок от получаване на преписката, а именно до 03.12.2021 г. Посочил е, че до тази дата, а и след образуване на съдебното производство удостоверение на жалбоподателя не е издадено. Като се е позовал на чл. 58 ал.1 от АПК, а именно че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът, е приел, че административният орган е отказал да разгледа по същество отправеното до него искане за издаване на удостоверение за наличие или липса на българско гражданство и съответно този отказ /мълчалив/ подлежи на оспорване по съдебен ред. В тази връзка е и спазен срока по чл.149, ал.2 от АПК за неговото оспорване. Административен съд София - град като е установил фактите по делото и нормативните изисквания и предвид липсата на законови основания за прилагане на по-дълъг срок за процесната услуга от посочения в чл. 39, ал. 1 от Закона за българското гражданство, е приел, че неспазването на последния води до постановяване на незаконосъобразен мълчалив отказ, поради което го отменя и постановява връщане на преписката на административния орган с указания да се произнесе съобразно мотивите на решението. Решението е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба се прави довод за недопустимост на съдебния акт, тъй като според касатора не е налице мълчалив отказ, а производството по издаване на удостоверение за наличие или липса на българско гражданство е все още висящо. Твърдението се подкрепя с доводи, за наличие на писмо, с което на община Царево са дадени указания за представяне на документ, удостоверяващ на какво основание лицето е вписано като български гражданин в акт за раждане 78 от 13.12.1975г. на Градски общински народен съвет или документ за избор/липса на направен избор на гражданство на лицето. Изложеното в процесната касационна жалба не се споделя от настоящата инстанция. Общината не е изпълнила дадените от компетентния орган в административното производство указания, в резултат на което не е налице произнасяне. Видно от писмо с изх. 94-01-53/13.01.2022 г. по описа на община Царево, молбата ведно с приложенията към нея и горесоченото писмо на Дирекция Българско гражданство при МП са върнати на подателя й. Съдът с оглед липсата на произнасяне в предвидения в чл. 39 ЗБГ порядък, правилно е сметнал, че е налице мълчалив отказ. При съобразяване на фактите по делото и връщането на молбата на С. Манаков не е налице висящност на производство по издаване на удостоверение. Съдът правилно е идентифицирал акта, годен да бъде обект на съдебен контрол за законосъобразност. Единственият годен предмет за съдебен контрол по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК е мълчаливият отказ на министерство на правосъдието да се произнесе по искането за издаване на удостоверение за българско гражданство. Той рефлектира пряко и неблагоприятно върху правната сфера на заявителя, има характеристиката на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК и подлежи на оспорване съгласно изричната разпоредба на чл.145, ал.2, т.3 от АПК. Предвид което съдебно решение е процесуално допустим съдебен акт. Търдяната непълнота на преписката, а именно липсата на документ, удостоверяващ основанието, на което лицето е вписано като български гражданин в акт за раждане 78 от 13.12.1975г. на Градски общински народен съвет или документ за избор/липса на направен избор на гражданство на лицето, поради което същата е върната на Община Царево е следвало да бъде отстранена по надлежния ред. Съгласно от чл. 17 от Наредба 1/1999 г. министерството на правосъдието може да събира данни или становища от ведомствата, общините и кметствата във връзка с производството по българското гражданство. Липсват данни административният орган да е изпълнил тези нормативни задължения, документите са върнати на заявителя. Отделно от това в самото писмо липсва изричното указание, че при неотстраняване на недостатъците, документите ще бъдат върнати, а преписката прекратена. Като се е стигнало до връщане на молбата ведно с документите на Манаков, търсените обстоятелства по процесната молба не търпят установяване. Процедурата по издаване на искането удостоверение е приключила с връщането на молбата, по която не е налице изрично произнасяне. Предвид горното макар и с други мотиви, съдът правилно е приел, че мълчаливият отказ следва да бъде отменен и преписката да се върне на административния орган за произнасяне, тъй като неизясняването на фактите не може да бъде преодоляно по друг начин. Първоинстанционният съд е съобразил данните по преписката и обосновано е приел, че мълчаливият отказ е налице в едно производство, проведено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила - отменително основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Като го е отменил, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на касатора разноски за настоящата инстанция не се следват. На ответника по касацията такива не се следват поради пропускът на процесуалния представител на С. Манаков, която представя списък на разноските, но искане за присъждането им не се отправено. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение