Решение № 438 от 7.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 288/2010 г.

Решение № 438 от 7.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 288/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 304 ГПК.

С решение № 888 от 4.07.2008 г. по гр. д. № 3965/2007 г. на ВКС, II г. о. и решение № 214 от 9.12.2006 г. по гр. д. № 2204/2005 г. на Софийски апелативен съд е признато за установено, че спорните обекти- шести и седми / тавански/ етаж/ от една сграда, находяща се в гр. С., ул. "." № 108 и ул. "Г" № 16, са собственост на Ф. на научно-техническите с. в България, като ответникът "З" Е., София е осъден да й предаде владението на имота.

На 23.11.2009 г. "З" Е. е подал молба за отмяна на горните решения, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са били известни на страната и имат съществено значение за правилното решаване на делото.

Молба за отмяна на същите решения е подадена и от "Софийски имоти" Е., основана на чл. 304 ГПК, тъй като молителят бил придобил процесните имоти от "З" Е. с договор за замяна от 16.12.2002 г. По тази причина намира, че постановените решения го обвързват и е било необходимо да участва в процеса.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството-участващ по делото като представител на Д. и трето лице- помагач на ответника, поддържа подадената от последния молба за отмяна на решенията.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

1. По молбата за отмяна на "З" по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Искът на Ф. на научно-техническите с. в България //ФНТС/ е уважен по съображения, че ищецът е собственик на цялата сграда, вкл. и на спорните шести и седми етаж, тъй като строителят "З" не е имал отстъпено право на строеж върху чуждия имот и за построеното / изразяващо се в надстрояване/ се прилага презумпцията на чл. 92 ЗС. Прието е също така, че ищецът се явява правоприемник на първоначалния собственик на имота- БИАД, като са проследени всички форми на извършените през годините структурни и юридически промени в посочената организации до възникването на Н. техническия съюз /сега с промененото наименование Ф. на научно-техническите съюзи/.

Според молителя "З" Е. представените нови писмени доказателства установяват от една страна, че не ЦС на НТС /чийто правоприемник ФНТС е признат за собственик/, а Н. техническият съюз е действителният титуляр на правото на собственост, както и че НТС представлява отделно и самостоятелно юридическо лице, различно от ЦС на НТС, а не е едно и също преобразувано юридическо лице, както е приел ВКС в решението си.

На второ място се сочат нови писмени доказателства във връзка с довода, че регулацията на парцел **, върху който се намира сградата, не е приложена, тъй като не са изплатени придаваемите към парцела 147 кв. м. от имот пл. № 7, който е в основата на парцел **а на "З" ЕООД.

Като съобрази доводите в молбата и представените писмени доказателства, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС.

Приложените към молбата за отмяна писмени доказателства във връзка със юридическия статут и правопримството с организациите, предшестващи настоящия ищец ФНТС не са били представени при решаване на делото, но удостоверените от тях обстоятелства или са били известни и са обсъдени от съда, или са без значение за изхода на спора.

Така у-ние от Соф. околийски съд по ч. т. д. № 9/50 г. от 19.06.1950 г. за вписване в регистъра на новоучредения Н. съюз, молбата за това вписване от 4.11.49 г., кореспонденция с ДНМ и заповед за утвърждаване на устава на съюза, протокол от учредителния конгрес на 27 и 29 март 1949 г. и протокол от втория редовен конгрес от 15, 16 и 17 март 1953 г., както и самият устав, са документи, свързани с възникването на НТС и като обстоятелства са били известни и обсъдени от съда. По съществения за делото въпрос за правоприемството между първоначалния собственик на имота /БИАД и неговият правоприемник С. на българските инженери и архитекти - СБИА/ и новоучредения НТС, по делото е било изяснено, че преминаването на имуществото е станало по силата на решение от 26.03.1949 г. за разпускане на СБИА и преминаване на всички активи и пасиви към новия НТС. НТС е възникнал като юридическо лице с факта на вписването му в регистъра на съда, съгласно чл. 134 от Закона за лицата и семейството и към момента на осъществяването на правоприемството е съществувал като правен субект, годен да поеме активите и пасивите на своите предшественици. Съдът е отчел обстоятелството, че през 1966 г. във фирмения регистър на СГС е регистриран като юридическо лице и колективният ръководен орган на НТС - Ц. съвет - л. 43 от делото, следователно този факт е бил известен на съда, така че и в това отношение с молбата не се представят доказателства за нови обстоятелства по делото, които да не са били известни на страната и на съда. Освен това при обсъдените от съда данни, че наименованието ЦС на НТС е променено на Ф. на научно-техническите дружества, а след това на Ф. на научно-техническите с., които са правоприемници на НТС, създаден през 1950 г., въпросът за самостоятелното регистриране през 1966 г. на ЦС на НТС като юридическо лице е останал без правно значение за делото.

По втория поставен в молбата за отмяна въпрос представените писмени доказателства също не са от категорията на визираните в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Още на л. 29 и сл. от първоинстанционното производство е бил представен протокол от 3.03.1960 г. по рег. преписка № 48/53 г. за оценка на придаваеми по регулация 147 кв. м. от имот пл. № 7 към парцел ****, собственост на НТС, скици на имота, показващи и другите придаваеми части от съседни имоти, както и доказателства за уреждане на сметките по регулация- следователно тези обстоятелства също са били известни на съда и са обсъдени при установяване регулационното положение на терена, а освен това са проверени и от съдебно-техническата експертиза. Освен това в хода на процеса, при наличието на тези данни, ответникът не е изградил и противопоставил никакво свое възражение конкретно с оглед на сегашното твърдение, че сметките по регулация за тази част от 147 кв. м. не са уредени, така че заявяването му за първи път с молбата за отмяна е недопустимо. Необсъждането на дадени доказателства или това, че съдът не им е отдал правно значение за изхода на спора, са въпроси, свързани с обосноваността на решението и преценката дали са допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, но те са могли да се проверят само при редовния инстанционен контрол, който ВКС е осъществил по отношение решението на въззивния съд.

По изложените съображения следва да се приеме, че молбата на "З" Е. за отмяна на решението е неоснователна и следва да се остави без уважение.

2. По молбата за отмяна, подадена от "Софийски имоти" Е., с правно основание чл. 304 ГПК.

Молителят представя доказателства, че в хода на делото с нот. акт № 153 от 16.12.2002 г. придобил процесния имот по силата на договор за замяна с ответника "З" ЕООД. Счита, че поради това обстоятелство решението има сила и спрямо него, и че е налице хипотезата на чл. 216, ал. 1 ГПК, с което обосновава искането си за отмяна и провеждане на производството с негово участие. Относно допустимостта на молбата и спазване на срока за подаването й се позовава на липсата на вписване на исковата молба или друг начин на оповестяване на висящия спор.

С оглед на горните данни следва да се приеме, че молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Прехвърлянето на спорното право в хода на процеса не води до освобождаване на извършилата разпореждането страна от това й качеството по делото, или автоматичното й заместване от новия приобретател. Съгласно чл. 121, ал. 1 и 3 ГПК (отм.) и чл. 226 от действащия ГПК ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото продължава своя ход между първоначалните страни, като постановеното решение има действие и спрямо приобретателя. Прехвърлителят и приобретателят нямат качеството на необходими другари, поради което позоваването на чл. 216, ал. 2 ГПК, с който се свързва възможността за отмяна по молба на трето, неучастващо в делото лице, е неоснователно. Правното средство за защита в такива случаи е встъпване или привличане на приобретателя като подпомагаща страна или заместване на праводателя със съгласието на двете страни, но не и ч. подаване на молба за отмяна по чл. 304 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение