Решение № 6281 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3782/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 362 от 28.01.2026г., постановено по адм. дело № 249/2025г., Административен съд Пазарджик, ХIII-ти състав, е отхвърлил жалбата на А. В. М., чрез пълномощника – адв. Радуцов, срещу Решение № 1012-12-161#1 от 30.08.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик. С решението съдът е осъдил А. В. М., да заплати на ТП на НОИ – гр. Пазарджик сумата от 862 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от А. В. М., чрез пълномощника – адв. Т. Радуцов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Пазарджик е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Пазарджик и вместо него да постанови друго по същество на спора, или алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административни съд. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на ТП на НОИ – Пазарджик чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт В. А. Спирова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Пазарджик е отхвърлил жалбата на А. В. М., чрез пълномощника – адв. Радуцов, срещу Решение № 1012-12-161#1 от 30.08.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-12-175 от 21.05.2019 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пазарджик, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. В. М.. Първоинстанционният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по спора, в това число подаденото от лицето заявление с вх. № 2113-12-107/24.01.2019 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по чл. 69 от КСО, представените към него документите, приетото от административния орган, че към датата на заявлението за ЛПОСВ, жалбоподателят има сбор от осигурителен стаж и възраст [възраст] и му е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като не е изпълнено условието за наличие на сбор от осигурителен стаж и възраст за мъжете – 100 т. В решението е възпроизведено и заключението на съдебно-почеркова експертиза, съгласно която подписите за “изготвил”, “гл. счетоводител” и “ръководител” в УП-30/04.04.1996 г. не са положени от лицата С. С., Я. К., М. Г., И. Ц. и В. С.. Подписите в колони 6 и 9 и подписите в правоъгълния печат на стр. 17 от ТК 1383/01.06.1978 г. са електрофотографски копия. Съдът е възпроизвел подробно и заключенията /основна и допълнителни/ на вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза относно наличните осигурителни данни за лицето. Посочено е, че съдът кредитира изцяло изготвените и изслушани в съдебно заседание, в присъствието на страните експертни заключения, като обосновани и компетентни, даващи категоричен и мотивиран отговор на поставените задачи, имащи пряко отношение към доказателствения обхват на делото. Изложени са мотиви, че оспореното решение е издадено от орган, който разполага с материална, териториална компетентност и такава по степен, за да издаде оспорения акт. Прието е, че решението е обективирано в изискуемата писмена форма, в обстоятелствената част на решението се съдържат възприетите от административния орган фактически данни и са посочени относимите правни норми, които обосновават взетото решение, в достатъчна степен на яснота са индивидуализирани както предмета, така и адресата на произнасяне, поради което съдът приема, че са спазени изискванията за форма на административен акт. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено в съответствие с материалния закон. Мотивите в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Възпроизведена е нормата на §9, ал. 1 от ПРЗ на КСО, според която времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс; трудовият стаж положен до 31.12.1999 г. при условията на първа и втора категория труд, както и при специфичните условия на т. 66а-66к по отменения, с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г., Правилник за категоризиране на: труда (ПКТП) съгласно §2 от ЗР Постановление № 235/20.10.1998 г., при пенсиониране се признава от съответната категория и при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст след 01.01.2000 г. Посочено е, че в хипотезата на чл.69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст. 2. Административният съд е посочил, че според разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. Посочено е още, че за времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. 3. Съдът е направил уточнението, че цитираните разпоредби за спорния период от време до 31.12.2011 г., установяват начина на доказване, поради което имат процесуален характер и затова са приложими в редакциите, които са действали към момента на извършване на съответното процесуално действие, или в случая на произнасянето на административния орган, който е моментът, към който следва да бъде проведено доказването. Прието е, че смисълът на доказването на факти в едно производство, каквото е административното производство за отпускане на пенсия е да бъде установено съществуването на релевантните такива за спорното субективно право. 4. На отделен ред е посочено, че за правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и за определянето на нейния размер, релевантните факти са наличието на осигурителен стаж през регламентиран със законова норма период от време и размера на осигурителния доход за този период. Уточнено е, че за да се зачете определен период от време за осигурителен стаж следва да се установи, че лицето е упражнявало дейност, за която подлежи на задължително осигуряване за всички рискове, поради което за него са внесени или дължими осигурителни вноски върху посочения доход. 5. Решаващият съд е цитирал и нормата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, според която за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица. 6. Прието е, че с оглед на представената от жалбоподателя декларация, както и от заключенията на СИЕ, осигурителни вноски не са били внасяни за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2011 и не са подавани декларации Обр. 1 с код 12-за самоосигуряващо лице. Съдът е посочил, че е налице нормативно изискване да са внесени дължимите, т. е. всички - както авансовите, така и окончателните осигурителни вноски за ДОО, за да бъде зачетен съответният период за осигурителен стаж, а когато не са внесени всички дължими вноски за ДОО, съответният период не се зачита за осигурителен стаж независимо от причината за това, като доказателства в обратната посока по делото липсват. 7. Административният съд е посочил, че съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец и с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Добавено е, че визираните норми императивно изискват съблюдаване на описаните правила при оформяне на стаж в трудовата книжка, като последицата от неспазването им е липсата на обвързваща доказателствена сила на трудовата книжка, която съгласно легалното определение, дадено в чл. 347 от Кодекса на труда, е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. 8. Изложени са мотиви, че първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости, и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости, като в конкретния случай, видно от заключението на съдебно-почерковата експертиза в трудовата книжка е налице вписване, което не е подписано от оторизираните за това лица. В заключение е направен извод, че оспореното решение е законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, като този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена. Решението на Административен съд Пазарджик e правилно и законосъобразно. В касационната жалба на А. В. М. против решението на Административен съд – Пазарджик се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Основните оплаквания на касатора са относно това, че по делото е доказано, че след 31.12.2006г. в Регистъра на осигурените лица са подавани данни за неговото осигуряване, поради което неправилно това време не е зачетено като осигурителен стаж и доход за определяне на правото му и размера на пенсията. На отделен ред се поддържат оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навеждат се доводи, че съдът се е произнесъл по спора при неизяснена фактическа обстановка, като е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която не е дала отговор на въпроса към кой момент жалбоподателят ще придобие право на пенсиониране при условията на чл.69б КСО. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Макар и да не е посочено в първоинстанционното решение, производството пред административния съд се е развило при условията на чл. 226,ал.1 АПК след отмяна на първоначално постановеното решение на Административен съд – Пазарджик №1477 от 16.04.2024 г., постановено по адм. дело №1137/2019 г. с решение № 2419 от 11.03.2025г. на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение, постановено по адм.д. № 6706/2024г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите. В мотивната част на отменителното решение на ВАС е посочено, че спорът по делото се концентрира около стажа на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице в периода 01.04.1996 г. - 31.12.2011 г.Посочена е и правната рамка, като е отбелязано, че в хипотезата на чл. 41, ал. 1 НПОС осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски; за времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. За времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. Посочено е още, че доказателствата по чл. 41 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са сред допустимите за установяване на релевантни факти за спора, каквито именно са били релевирани от жалбоподателя в хода на първоинстанционното съдебно производство и касационната жалба; данните от Регистъра за осигурените лица на Националния осигурителен институт не следва да бъдат игнорирани като недопустими или неотносими; те установяват релевантни факти за осъщественото осигуряване при самоосигуряващите се лица и е следвало да бъдат зачетени за онези периоди, за които М. е посочил, че е упражнявал дейност като самоосигуряващо се лице. Касационният съд е посочил, че за изясняване на обстоятелства, свързани със заплащане на осигурителни вноски от страна на жалбоподателя, като самоосигуряващо се лице, съдът е следвало с оглед принципа на служебно начало в административния процес, да събере от информационната система на НОИ и от портала за електронни услуги на НАП, информация за размера и периода на внасяните от лицето осигурителни вноски, включително и чрез записи в осигурителна книжка,като при необходимост този въпрос е могъл да бъде изяснен чрез назначаване на експертиза. В края на решението си касационният съд е дал тълкуване на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО, според която за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица. Акцентирано е, че законодателят е поставил изискване да са внесени дължимите, т. е. всички - както авансовите, така и окончателните осигурителни вноски за ДОО, за да бъде зачетен съответният период за осигурителен стаж, а когато не са внесени всички дължими вноски за ДОО, съответният период не се зачита за осигурителен стаж независимо от причината за това. Така дадените указания от страна на касационната инстанция са спазени от административния съд при разглеждане на спора. По делото е допуснато назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със задача да даде заключение за какъв период и в какъв размер жалбоподателят А. В. М. е внасял осигурителни вноски съгласно чл.41 от НПОС, в това число и за периода след 31.12.2006г. до 31.12.2011г. В заключението си вещото лице /л. 35 – 36 от първоинстанционното дело/ е посочило за кои периоди какъв размер осигурителни вноски са внесени от лицето. Като обективно и компетентно и неоспорено от страните, основното заключение е кредитирано от първоинстанционния съд. По искане на пълномощника на жалбоподателя е поставена допълнителна задача на вещото лице, което да изчисли дали при наличните доказателства лицето отговаря за пенсиониране при условията на чл.69 КСО. Това допълнително заключение е депозирано на л.56 – 57 от първоинстанционното дело. Според него, към датата на подаване на заявлението за пенсиониране [възраст], при необходими 100 точки. Вещото лице е посочило, че не може да даде отговор към кой момент лицето ще отговаря на условията на чл.69б КСО. Допълнителното заключение е кредитирано от първоинстанционния съд при същите аргументи, както е кредитирано първоначалното. Направените оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон от страна на касатора са неоснователни. Своите изводи за законосъобразност на оспорения административен акт първоинстанционния съд е направил при съобразяване на тълкуването на закона и след събирането на допълнителни доказателства съобразно дадените указания в отменителното решение на ВАС. При условията на чл.221,ал.2 АПК същите се споделят от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Направените оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост също са неоснователни. При условията на чл.142,ал.1 АПК първоинстанционният съд прави преценка за съответствието на оспорения административен акт с материалния закон към момента на издаването му, каквато оценка е направена от първоинстанционния съд. Към кой следващ момент лицето ще придобие право на пенсия при условията на чл.69б КСО е въпрос, който е неотносим към настоящи спор. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил жалбата, Административен съд – Пазарджик е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на Националния осигурителен институт, в качеството му на юридическо лице в състава на което влиза ТП на НОИ Пазарджик разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 102,25евро, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,