Решение № 14218 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9980/2013 г.
ВАСII отделение30.10.2013 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67 от 27.05.2013 г. по адм. д. № 8/2013 г. на Административен съд - Кърджали. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14218 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9980/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Тодор Гоговски и Иван Гоговски от гр. Хасково срещу решение № 67 от 27.05.2013 г. по адм. д. № 8/2013 г. на Административен съд - Кърджали. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната РДНСК -Южен централен район, чред процесуалният си представител излага становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, предвид категорията на строежа /пета/, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-239/02.05.2011 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "надстрояване с четвърти етаж на масивна сграда" в ПИ 100.1, в сервитутната зона на яз. Студен кладенец, землището на с. Гняздово, общ. Кърджали. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен в точно визираните в заключението на съдебно-техническата експертиза параметри през 2008 г., съставляващ нов четвърти етаж, а не преустройство на подпокривно пространство, за което са изложени подробни мотиви. Установено е че незаконния строеж не попада в някоя от изключителните хипотези по § 16, ал. 1 до 3 от ПЗР на ЗУТ, а режимът по § 127 /нов/ е неприложим в случая, с оглед нормата на чл. 14 от ЗНА и чл. 142, ал. 1 от АПК. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в два последователно изготвени констативни актове, след частично приемане на възраженията на извършителите на строежа Тодор Гоговски и Иван Гоговски не са оборени в съдебното производство досежно предмета на процесната заповед - четвърти етаж от съществуваща масивна жилищна сграда, а според заключение на вещото лице те отговарят на фактическото състояние. Липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателите както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, с конкретни параметри, описани в заключението на експерта, сочещи на надстройка над стрехата на съществуващ покрив, а не на ремонт на подпокривно пространство, за който при тези параметри също е изискуемо разрешение за строеж. Подробно е мотивирано решението и досежно кредитиране на доказателствата за годината на изграждане на процесния незаконен строеж, като възражението на касаторите за игнориране на гласните доказателства е неоснователно. Единственото доказателство в тази насока е разпита на св. Пашинов, който установява състоянието, разпределението и извършеното преустройство на подпокривното пространство до 1997 г. и неизвършването на строителни дейности до 2007 г., т. е. за периода преди придобиване собствеността върху имота от жалбоподателите. Обоснован е и извода, че процесния незаконен строеж не попада в някоя от изключителните хипотези по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗУТ, предвид изграждане на същия през 2008 г., поради което е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно вида на извършените строително-монтажни работи и несъобразяване изводите на съда с приетата по делото съдебно-техническа експертиза са неоснователни. Констатациите на експертизата са възприети изцяло, в частта, установяваща техническите параметри на процесните строително-монтажни работи, като неоспорени от страните и кореспондиращи на останалите доказателства по делото . Възраженията за търпимост и задвижена процедура по узаконяване по реда на § 127 /нов, в сила от 26.11.2012 г./, обосновано са възприети като неотносими, тъй като разпоредбата е с материалноправен характер и при липса на изрична норма за обратно действие, § 127 е приложим спрямо актове за премахване на незаконни строежи, издадени след 26.11.2012 г. Процесната заповед е издадена на 02.05.2011, т. е. преди влизането в сила на § 127 ЗИД на ЗУТ, поради което законосъобразността й във висящото съдебно производство се преценява в съотвествие с материалния закон, действал към момента на издаването- чл. 142, ал. 1 АПК. Приетите след този момент нови нормативни факти са приложими само ако имат изрично дадено с нормативен акт обратно действие съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, което в случая не е налице. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 127 ЗИД
- чл. 225, ал. 2 ЗУТ