Решение № 8026 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4924/2015 г.

Решение № 8026 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4924/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Д. Попов, против решение № 35 от 05.03.2015 г., постановено по адм. д. № 248/2014 г. по описа на Административен съд - Ямбол в частта, с която, по жалба на "Детелина ПГ" ЕООД, със седалище гр. Стралджа е отменено Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/4480 от 24.09.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г., за отказано финансиране за парцели с идентификатори № № 57409-92-4-1, 57409-91-1-1, 57409-27-5-1, 57409-92-3-1 и 57409-92-5-1 по подадено Общо заявление за подпомагане с УИН 28/290513/66381 и приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2013 г. и преписката е върната на касатора за ново произнасяне в тази част при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в оспорената част на акта не се съдържат фактически основания за издаването му и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 11/06.04.2009 г. на МЗХ и ЗПЗП. Моли ВАС да отмени решението в обжалваната част и да остави в сила оспорения акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба - "Детелина ПГ" ЕООД не заявява становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Намира освен това, че в него административният орган, по отношение на петте парцели, посочени под № № 1, 2, 4, 5 и 6 в таблицата на стр. 2 на УП, не е посочил фактически основания за издаването му, нито точното правно основание, съгласно чл. 17 от Наредба № 11/06.04.2009 г., което базово изискване, с оглед установените факти, не може да бъде определено като такова по ал. 1, т. 4 на чл. 17 от наредбата, поради което правилно съдът е приел, че атакуваният акт не е мотивиран. Счита, че посочването на фактическите и правни основания за издаването на акта от страна на органа са абсолютна предпоставка, обуславяща възможност за упражняване на контрол върху същия и за възможност за организиране на адекватна защита спрямо него. Намира за основателен извода на съда, че по отношение на тези пет парцели подходът на административния орган е формален, и че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Освен това намира и че по делото са налице противоречиви факти за три от тях - с № № 57409-91-1-1. 57409-5-1 и 57409-92-4-1, относно отглежданите култури /лавандула, бадеми и мащерка/, което се дължи на подадените различни данни от контрольора - външен източник /"Балкан Биосерт" ЕООД/ - за площта на съответните насаждения, тъй като в представения доклад от него, съставен след извършване на проверките, не е установено разминаване на декларираните и реално установените култури, което обстоятелство се потвърждава и от вещото лице. Намира, че са налице обстоятелства, обуславящи приложимост на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на оспореното писмо в посочената част, както аргументирано е приел съдът с процесното решение. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Детелина ПГ" ЕООД против Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/4480 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., за кампания 2013 г., с оторизирана субсидия в размер на 29429,04 лева, за площи в размер на 20,13 ха с код АП08 и площи в размер на 8,57 ха с код АП10,като е отказано финансиране в размер на 6780,90 лева за БЗС с идентификатори № № 57409-92-4-1, 57409-91-1-1, 57409-27-8-1, 57409-27-5-1, 57409-92-3-1, 57409-92-5-1 и 57409-27-6-1. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед непосочени в него фактически основания, обуславящи посочения в процесното уведомително писмо извод за наличие "на разлика между декларираната и установената в резултат на административните проверки площ и/или не са спазени базови и други изисквания", което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от дружеството-жалбоподател общо заявление за подпомагане с УИН 28/290513/66381, в което е заявило за подпомагане площи по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя (НДП), по схемата за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2) и по схемата за агроекологични плащания, които площи подробно е описало в приложената към заявлението Таблица за използваните парцели 2013 г., като за кандидатстването по мярка 214 "Агроекологични плащания" било изготвено и съответното приложение. Посочил, че при извършените автоматични проверки на 09.05.2013 г., когато е подадено заявлението за регистрация и на 30.05.2013 г., когато е подадено заявлението за подпомагане, ведно с приложението по мярка 214 било установено, че над 0,05 дка от БЗС-то излиза извън площите, подходящи за подпомагане: № 57409-27-8 -0,0353 ха, № 57409-202-1 - 0,02827 ха, № 57409-27-6 - 0,07182 ха, № 57409-27-10 - 0,72529 ха, № 57409-27-11 - 0,70312 ха и № 57409-27-12 - 0,72164 ха, с които констатации жалбоподателят бил запознат . Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът установил, че административният орган не е посочил фактическо основание за отказа за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., тъй като липсва посочване на конкретната причина за отказ от финансиране на заявените от жалбоподателя площи с указани в таблицата на л. 2 от уведомителното писмо идентификатори. Установил още, че в случая, в колона № 6 от таблицата е отбелязано, че е налице разминаване между размера на декларираната и на установената в резултат на административните проверки площ за парцелите с № № 57409-92-4-1, 57409-27-8-1, 57409-27-5-1, 57409-92-3-1, 57409-92-5-1 и 57409-27-6-1,но в колона № 7 от същата таблица е посочено, че три от тях / № № 57409-92-4-1, 57409-91-1-1 и 57409-92-5-1/, са с "неспазени базови и други изисквания", отново без посочване конкретно на кои. Констатирал, от друга страна, че в разясненията под таблицата е посочено, че колона № 6 отразява размера на определената площ на парцела, установена след извършването на административни кръстосани проверки по заявлението, включително и след прилагане на разпоредбите на чл. 17, ал. 6 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., а по-нататък, че на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. и чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, ДФЗ отказва частично или пълно плащанията на площ, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. От трета страна установил, че при извършените административни проверки е констатирано разминаване само по два от посочените в таблицата и декларирани от жалбоподателя парцели-№ № 57409-27-8-1 и 57409-27-6-1, за което жалбоподателят е бил уведомен, но не е възразил, но за останалите пет БЗС не е констатирано нито двойно заявяване, нито разминаване в размерите на декларираната и установената площ. И тъй като от оспорения административен акт е видно, че проверки на място не са извършени, извел извод, че е останал неизяснен въпросът кога, как и кой е установил разминаване в размерите на площите, освен че липсват и данни жалбоподателят да е уведомен за такова разминаване. От четвърта страна съдът установил и че за три от парцелите № № 57409-92-4-1, 57409-91-1-1 и 57409-92-5-1 е отказано финансиране и поради неспазване на базови и други изисквания, без в оспорения административен акт да е посочено кое е базовото изискване, което жалбоподателят не е спазил по отношение на тези три парцели. Отчел и факта, че в разясненията към таблицата е отбелязано, че неспазването на базовите изисквания е било установено чрез извършена проверка на място от Техническия инспекторат към РА, като в контролния лист са посочени неспазените базови изисквания, но едва в становището си от 09.01.2015 г. до съда административният орган е посочил, че това е "несъответствие между подадените от контролиращото лице данни и данните, подадени от кандидата, относно заявените от него площи", изразяващи се в разлика между декларираните и реално установените култури. С оглед на тези констатации досежно парцелите с № № 57409-92-4-1, 57409-91-1-1, 57409-27-5-1, 57409-92-3-1 и 57409-92-5-1 съдът извел извод, че е недопустимо едва след издаването на административния акт, и то във фазата на съдебния контрол на този акт той тепърва да бъде допълван-чрез излагане на фактически съображения, както и че липсата им не може да се запълни чрез събиране на доказателства, включително и чрез съдебни експертизи, тъй като по делото липсва предмет на доказване. Съобразявайки горните обстоятелства и практиката на ВАС съдът приел, че неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и всякога е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Независимо от този, съдът извел и втори извод, основан на представената от процесуалния представител на ответната страна разпечатка от 06.11.2013 г. от Системата за въвеждане на данни от външни институции, а именно че за три от процесните парцели е налице разминаване между декларираната и установената при проверките култура, а именно: за парцели с № № 57409-91-1-1 и 57409-92-5-1 при декларирана лавандула е установено, че се отглеждат бадеми, а за парцел № 57409-92-4-1, с декларирана мащерка - други многогодишни ароматни култури. И тъй като към делото бил приложен доклад на "Балкан Биосерт" ООД /л. 283/ установяващ, че на 23.10.2013 г. е извършена проверка на процесните парцели, но разлики между декларираните и установените от контрольора култури за тези парцели/ с номера № № 57409-92-4-1, 57409-91-1-1 и 57409-92-5-1/ не били установени. Същите факти съдът установил и с назначена по искане на ДФЗ, изслушана и кредитирана като неоспорена по делото съдебно-икономическа експертиза. Оттам извел извод, че при наличие на противоречиви данни, предоставени от един и същ външен източник, ако ответната страна е счела, че има разминаване между декларираната и отглежданата култура, е следвало да уведоми жалбоподателя и да предприеме мерки за установяване на действителното фактическото положение, а не да издава административен акт при неизяснени факти. По тези съображения преценил оспореното Уведомително писмо, в частта на отказа за финансиране за парцелите с № № 57409-92-4-1, 57409-91-1-1, 57409-27-5-1, 57409-92-3-1 и 57409-92-5-1 за незаконосъобразно и го отменил в тази част. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно . Наведеният довод в касационната жалба, че фактическите основания за отказа се установяват от данните по преписката, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспореното писмо и таблицата към него, основателни са били доводите на жалбоподателя в частта за посочените по-горе пет БЗС, че административният акт не съдържа ясно изложение нито на фактическите, нито на правните основания, поради наличието на които е издаден отказ за финансово подпомагане, с което съществено е затруднил защитата му срещу него. Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма, а мотивите към оспореното уведомително писмо не могат да се изведат и от разясненията, посочени за всяка колона от таблицата, приложена към него, в частта досежно петте парцели - посочени под № № 1, 2, 4, 5 и 6 в таблицата на стр. 2 на процесното уведомително писмо. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващото дружество за тези пет парцели. Правилен е изводът, че по отношение на тези парцели в уведомително писмо не се съдържат фактически основания за отказа за подпомагане по процесната мярка, а и не е посочено точното правно основание, съгласно чл. 17 от Наредба № 11/06.04.2009 г. Освен това, правилен е и следващият извод на съда, че по отношение на посочените под № № 1, 2, 4, 5 и 6 в таблицата на стр. 2 на УП пет парцели актът е издаден и при неизяснена фактическа обстановка. Този извод са налага от противоречивите факти за три от тях - № № 57409-91-1-1. 57409-5-1 и 57409-92-4-1 относно отглежданите култури /лавандула, бадеми и мащерка/, дължащи се на различните данни, предоставени от "Балкан Биосерт" ЕООД - за площта на съответните насаждения и от факта, че в доклада на последното, съставен след проверките, не е установено разминаване на декларираните и реално установените култури, което обстоятелство се сочи и от вещото лице. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на оспореното писмо, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в посочената по-горе част, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл практиката на ВАС е безпротиворечива - напр. решения № 14230 от 27.11.2014 г. по адм. д. № 3953/2014 г., III отд. на ВАС, № 10730 от 15.07.2013 г. по адм. д. № 4170/2013 г., № 3899 от 20.03.2013 г. по адм. д. № 13126/2012 г. и № 1200 от 24.01.2013 г. по адм. д. № 12488/2012 г. - трите - на IV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение