Решение № 10380 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4042/2020 г.

Решение № 10380 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4042/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Велико Търново, срещу решение № 15 от 21.02.2020 г., постановено по адм. д. № 529/2019 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-04000418005809-091-001/20.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 113/19.08.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Търново при ЦУ на НАП, с който на С. Стефанов по реда на чл. 122 във вр. с чл. 124а ДОПК за периода от 1.01.2012 г. до 30.11.2012 г. са определени авансови вноски за ДОО в размер на 822, 36 лв., авансови вноски за ЗО в размер на 369, 60 лв. и лихви върху авансовите вноски за ДОО и ЗО в общ размер на 870, 25 лв. Решението се обжалва и в частта, в която съдът е осъдил Дирекция "ОДОП" – В. Търново да заплати разноски по делото в размер на 92, 40 лв. Касаторът твърди, че решението в оспорената част е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК е пряко обвързано с момента на подаване на декларацията от задължените лица или от момента, в който лицата е следвало да я подадат. Счита, че при постановяване на решението, съдебният състав не е преценил правилно посочените обстоятелства и по-конкретно вида и съответно срока, в който следва да се подаде декларация, а оттам необосновано е постановил, че възможността на органите на НАП да съставят РА за установяване на задължения за авансови вноски за ДОО и ЗО и лихвите върху тях за горепосочения период е преклудирана към датата на възлагане на ревизията. Моли решението да бъде отменено в оспорената му част и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата да бъде отхвърлена изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции и внесената държавна такса. Ответникът – С. Стефанов, в качеството му на ЕТ "Е. - Стефанов - С. Стефанов", чрез адв. Байчев, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспорения пред Административен съд – Велико Търново ревизионен акт № Р-04000418005809-091-001/20.05.2019 г. на С. Стефанов са установени следните задължения: ДДС за данъчните периоди от м. 05.2016 г. до м. 03.2017 г. в размер на 11 017, 25 лв. и лихви в размер на 2 820, 40 лв.; данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 289, 00 лв. и лихви в размер на 177, 68 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ - годишен данък на ЕТ в размер на 29 717, 00 лв. и лихви в размер на 10 296, 69 лв.; вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице в размер на 10 959, 80 лв. и лихви в размер на 5 093, 80 лв., от които 2 044, 15 лв. - лихви за невнесени в срок авансови вноски за периода 1.01.2012 г. – 31.12.2016 г.; вноски за ЗО в размер на 6 971, 91 лв. и лихви в размер на 2 678, 63 лв., от които 1 003, 40 лв. - лихви за невнесени в срок авансови вноски за периода 1.01.2012 г. – 31.12.2017 г. С обжалваното решение съдът е отменил РА в частта, с която по реда на чл. 122 във вр. с чл. 124а ДОПК за периода от 1.01.2012 г. до 30.11.2012 г. са определени авансови вноски за ДОО в размер на 822, 36 лв., авансови вноски за ЗО в размер на 369, 60 лв. и лихви върху авансовите вноски за ДОО и ЗО в общ размер на 870, 25 лв. В останалата част съдът е потвърдил РА, решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ревизионното производство е образувано след изтичане на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за установяване на задължения за авансовите вноски за периода от 1.01.2012 г. до 30.11.2012 г. Съдът е установил, че за авансовите вноски С. Стефанов като самоосигуряващо се лице е следвало да подаде декларация образец № 1 в срок не по-късно от 10 дни след внасянето на дължимите осигурителни вноски за съответния месец, които от своя страна се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат съгласно относимата редакция на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на министъра на финансите (отм.); и относимите редакции на чл. 7, ал. 4 КСО и чл. 40, ал. 1, б. "в" ЗЗО. Следователно, декларацията следва да се подава до 20-то число на месеца, следващ този, за който се отнася. При тази правна регламентация първостепенният съд е счел, че от м. 01.2012 г. до м. 11.2012 г. включително, Стефанов е следвало да подава декларация за дължимите месечни вноски за ДОО и ЗО като самоосигуряващ се до 20-то число на следващия месец - т. е. последната декларация, касаеща вноските за м. 11.2012 г., е следвало да бъде подадена до 20-то число на м. 12.2012 г. Петгодишният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за посочения период според него е започнал да тече от 1.01.2013 г. и е изтекъл на 31.12.2017 г., както и към момента на започването на ревизионното производство през 2018 г. С неспазването на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК при образуването на ревизионното производство съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на РА и го е отменил в частта му на установените задължителни осигурителни вноски от м. 01.2012 г. до м. 11.2012 г. Посочил е, че задълженията за лихви върху публично вземане като акцесорни задължения се разглеждат и установяват в режима, установен за главното задължение, като следва да се има предвид, че те и на самостоятелно основание са публични задължения съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК, поради което към тяхното установяване също е приложим преклузивният 5-годишен срок. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК регламентираща преклузивния срок, в който може да се образува ревизионно производство, е приложима не само за задължения за данъци, но и за задължителни осигурителни вноски. Това е така, защото съгласно чл. 1 ДОПК с този кодекс се уреждат освен производствата по установяване на задължения за данъци и такива за задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания. Освен това, раздел ІІ от глава ХІV на ДОПК касае установяване на задължения, както за данъци, така и за задължителни осигурителни вноски. С РА са установени авансови месечни осигурителни вноски за 2012 г., през който период е установено, че ревизираното лице е получавало доходи от осъществяваната от него търговска дейност. Тъй като то не е правило авансови вноски за ДОО, следва да се приеме, че същите са трансформирани в окончателните осигурителни вноски, които на основание чл. 6, ал. 8 КСО се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Това е така, защото според същия законов текст годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Предвид тази законова регламентация се налага изводът, че задължението за задължителни осигурителни вноски не е месечно задължение, а е годишно задължение, което се внася авансово по посочения ред и съответно - размери. По отношение на осигурителните вноски за здравно осигуряване правната уредба е аналогична с оглед нормата на чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. Поради това срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК за задълженията за 2012 г. започва да тече от изтичането на годината, в която е подадена или е следвало да бъде подадена декларацията по чл. 6, ал. 8 КСО в приложимата редакция, а именно годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ. В случая това е декларацията по чл. 50, ал. 7 ЗДДФЛ, която съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Този срок започва да тече на 1.01.2014 г. и според правилото за броене на сроковете по чл. 22, ал. 3 ДОПК изтича на 1.01.2019 г. Същият не е изтекъл към момента на образуване на ревизионното производство. Заповедта за възлагане на ревизията № Р-04000418005809-020-001/26.09.2018 г. е връчена по реда на чл. 32 ДОПК на 1.11.2018 г. Следователно, към датата на връчването й, не е бил изтекъл срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК за определяне на задължения за авансови вноски за ДОО и ЗО на С. Стефанов в качеството му на самоосигуряващо се лице за периода 1.01.2012 г. - 30.11.2012 г. В този смисъл настоящият съдебен състав съобразява практиката на Върховния административен съд - решение № 6345/24.04.2019 г. по адм. дело № 13959/2018 г., решение № 6024/9.05.2018 г. по адм. дело № 3205/2017 г. и др. По отношение на лихвите за невнесените в срок авансови вноски, съдебният състав е посочил, че в тази част РА е незаконосъобразен по аргументите, разписани в жалбата по чл. 152 ДОПК. Видно от данните по делото и от приложената административна преписка, в хода на административното обжалване от страна на решаващия орган е възприето възражението за прилагане на разпоредбата на чл. 171 ДОПК. Така, видно от диспозитива на Решение № 113/19.08.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Търново, лихвите върху авансови вноски за ДОО за периода 1.01.2012 г. - 30.11.2012 г. в размер на 612, 58 лв. и за ЗО за периода 1.01.2012 г. - 30.11.2012 г. в размер на 257, 67 лв. са приети за погасени по давност задължения, които не подлежат на принудително изпълнение и за тях е приложима разпоредбата на чл. 173 ДОПК. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено на посочените в касационната жалба основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на С. Стефанов срещу Ревизионен акт № Р-04000418005809-091-001/20.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 113/19.08.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Търново при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 във вр. с чл. 124а ДОПК за периода от 1.01.2012 г. до 30.11.2012 г. са определени авансови вноски за ДОО в размер на 822, 36 лв. и авансови вноски за ЗО в размер на 369, 60 лв. При този изход на спора решението следва да се отмени и в частта на разноските, присъдени в полза на Стефанов. Предвид изхода на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото следва да бъда уважено, като му бъдат присъдени разноски в общ размер на 748, 70 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и внесената по делото държавна такса. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,