Решение № 7279 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3432/2021 г.

Решение № 7279 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3432/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 13 от 27.01.2021 г., постановено по адм. д. № 295/20 г. Административен съд – Ямбол, е отхвърлил жалбата на ЕТ "Адилони - И. С.", ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Тополовград, [адрес], представляван от И. С., против акт за установяване на публично държавно вземане № 26/311/01291/3/01/04/01 с изх. № 01/6500/8548 от 25.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", като е осъдил жалбоподателя да заплати на фонда разноски по делото в размер на 1 878, 44 лв. Срещу така постановеното решение подадена касационна жалба от ЕТ Адилони - И. С. ", ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Тополовград, [адрес], представляван от И. С., чрез пълномощника му адв. М. Х.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Ямбол и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответният по касационната жалба изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" – София чрез своя процесуален представител адв. Ц. М. -К. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд –Ямбол е отхвърлил жалбата на ЕТ "Адилони - И. С. ", ЕИК[ЕИК], против акт за установяване на публично държавно вземане № 26/311/01291/3/01/04/01 с изх. № 01/6500/8548 от 25.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с който на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане общо в размер на 20 623, 46 лв. по силата на чл. 3, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка свързана с издаването на оспорения акт за публично държавно вземане – сключването на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. /ЕЗФСР/ във връзка с осъществяване на проект "Преустройство на съществуваща сграда със смесени функции в къща за гости с механа " в с. Орешник, общ. Тополовград, по силата на който на едноличния търговец е изплатена субсидия общо в размер на 206 234, 57 лв., фактическите и правните основания на акта. Възпроизведено е и заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения акт. Изложени са мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Преобладаващата част от мотивите на първоинстанционното решение са относно изводите на решаващия съд, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Систематизирани предвид големия си обем за нуждите на настоящето изложение същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Възпроизведени са констатациите и аргументите на административния орган за издаване на оспорения акт – установено неизпълнение на одобрения проект – недостигане на нивата на показатели, заложени в бизнес-плана; в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес-план е залегнало откриване на 7 бр. работни места, едно управленско и 6 бр. производствен персонал, за което при извършената проверка в хода на административното производство е установено, че не е изпълнено. 2. Очертана е правната рамка, обоснована Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от програмата за развитие селските райони за периода 2007 – 2013 г., необходимостта от изготвянето на бизнес-план за доказване на икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години. 3. Посочено е заключението на експерта, относно заложените показатели по отделните години /2016, 2017 и 2018 г. / в бизнес плана и процентите на тяхното реално изпълнение. 4. Възпроизведена е нормата на т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗЗ на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., на база на която е определено търговецът да възстанови 10% от предоставената финансова помощ по договора. Изложени са подробни мотиви защо съдът приема, че административният орган правилно е приложим посоченият размер от 10%. 5. На отделен ред са изложени мотиви по възраженията на задълженото лице за значението на бизнес-плана, в това число и на извършено позоваване на съдебна практика на ВАС. 6. Пак самостоятелно /стр. 11 от решението/ са разгледани възраженията на жалбоподателя за наличие на не съответствие с целта на закона. Същите са определени като неоснователни, в това число и с довод, че въпреки дадената възможност жалбоподателката не е ангажирала доводи и доказателства, които да установяват фактическа обстановка, различна от приетата в оспорения административен акт. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Ямбол е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на касатора ЕТ "Адилони - И. С. " се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. На първо място се правят оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд изразяващо се в това, че в жалбата са направени оплаквания, че оспореният АУПДВ е издаден преди да има влязъл в сила друг акт по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, въз основа на който да е възникнало публично държавно вземане, по които оплаквания първоинстанционният съд не е изложил мотиви. Правят се и оплаквания, че решаващият съд не изложил мотиви относно възраженията за липса на мотиви на оспорения акт, както и че такива липсват относно извода на съда, че в бизнес-плана са налице изкуствено създадени условия за получаване на помощта. Излагат се и подробни доводи за неправилно приложение на материални закон, свързани с приложението на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30, според който при връщането на вече изплатени суми се взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Оплаквания се правят и за необоснованост на изводите на административният съд, че оспореният акт е в съответствие с целта на закона. По така направените настоящата съдебна инстанция съобрази следното: оплаквания Наведените оплаквания на касатора за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно формата и реда на издаване на акта, не могат да бъдат споделени. Изложените доводи в касационната жалба, както и в писмените бележки в съдебно заседание се изграждат на база на съдебна практика на ВАС, която не се споделя от настоящия съдебен състав. Соченото в АУПДВ фактическо основание за издаването му е относимо към третото алтернативно правно основание по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП за установяване на дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на ДОПК, тъй като представлява неспазване на друго задължение от ползвателя на помощта /несъмнено не е неспазване на критерий за допустимост или на ангажимент/. Органът не е означил предварително елементите на одобрения проект, които представляват индикатор за изпълнението му. Съответно не е възприел неизпълнението на одобрени индикатори, като основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция, та подлежащата на възстановяване финансова помощ да се установява с решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСEСИФ. Без администрацията да е припознала размера на приходите от финансираната дейност като индикатор при одобряването на проекта, както и при проверката за изпълнението на задълженията по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, е недължимо идентифицирането на конкретното неизпълнение на задължение по договора като идентификатор при упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на акта, установяващ публично държавно вземане заради неизпълнението. Щом не съществуват основанията по чл. 70, ал. 1, т. т. 1-9 ЗУСЕСИФ, е неприложим редът за възстановяване на получената помощ с решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 73 ЗУСЕСИФ и липсват материалноправни пречки за установяване на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП /редакцията на разпоредбата я сочи като приложима за основания извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП/. В този смисъл е решение на настоящия състав № 5342 от 27.04.2021 г. по адм. д. № 12/2021 г. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд за това, че актът е издаден при спазване на административно-производствените правила, макар и лаконични, са верни по същество. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с целта на закона. В тази насока настоящата съдебна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 16, ал. 1 и приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване на неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., одобреният проект, за който се отпуска финансирането, е обективиран в бизнес плана. При изготвянето и представянето на проекта лицето кандидат е запознато с условията, реда и правилата за ползване на финансовата помощ и изпълнение на одобрените проекти по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности". Кандидатите сами изготвят бизнес плана и определят стойностите в него. Правилно в тази насока е акцентирано в първоинстанционното решение, че така изготвеният бизнес план и доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията съставлява основание за сключване на договора за субсидиране. Неизпълнението на договорно задължение е юридически факт, пораждащ правомощието на Разплащателната агенция по чл. 46, ал. 1 от Наредбата да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва. Размерът на подлежащите на възстановяване средства зависи от вида, степента и продължителността на неизпълнение /вж. чл. 46, ал. 2 от Наредбата/. В съответствие с правомощията на изпълнителния директор на Разплащателната агенция, предоставени с чл. 27, ал. 9 ЗПЗП, със заповед № 03/РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителният директор на ДФЗ – Разплащателна агенция са одобрени Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Определеният с АУПДВ размер на подлежаща на възстановяване финансова помощ е в съответствие с т. 18 и т. 30 от Правилата, като е съобразена разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Правилата, според която норма когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира; в тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ. Определянето на размера на обезщетението е потвърдено и от заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. В първоинстанционното решение са изложени аргументи в тази насока, както и защо съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че неизпълнението е несъществено. В този смисъл възраженията на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизлагане на мотиви в тази насока, се явяват неоснователни. Настоящата инстанция намира за неоснователни и оплакванията на касатора по т. 3 от жалбата, че в първоинстанционното решение се съдържа извод, че от страна на бенефициера са налице изкуствено създадени условия за получаване на помощта, за който извод не става ясно въз основа на какви доказателства е изграден. В първоинстанционното решение на стр. 7 /л. 108 от първоинстанционното дело/ наистина се съдържа констатация, че заложените в бизнес-плана приходи са определени изцяло по преценка на кандидата и са дали основание за одобряване на проекта, какъвто резултат евентуално не би се постигнал при заложени различни приходи. Тази констатация се интерпретира неправилно от касатора, доколкото актът не е издаден в хипотезата на чл. 46, ал. 3, т. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., според която разплащателната агенция може да поиска връщане на вече платени суми заедно със законната лихва върху тях, когато ползвателят на помощта изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлече облага в противоречие с целите на тази наредба. По същество аргументите на първоинстанционният съд по тази част от спора са свързани със значението на бизнес-плана като предпоставка за одобряване на проекта и сключване на договора да предоставяне на безвъзмездна помощ и че този бизнес-план се изготвя от кандидата, като по този начин той е наясно какви параметри е заложил и следва да изпълнява. Настоящата инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният акт е издаден в съответствие на целта със закона, като намира оплакванията на касатора в обратния смисъл /по т. 5 от жалбата/ за неоснователни. Обратно на твърдяното, изложените в тази част на жалбата оплаквани са житейски мотивирани, а не правно. Отпускането на безвъзмездна финансова помощ по съответната мярка / в случая по мярка "Разнообразяване на неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. / не е самоцелно, а по нормативно определени условия и ред. Когато тези условия и ред не бъдат спазвани, в това число е налице и неизпълнение на сключен договор за подпомагане, с одобрен към него-бизнес-план, то възникват основания за ангажиране на отговорност на получателя на помощта на неизпълнение, имаща за последица връщане/изцяло или частично/ на предоставените безвъзмездно суми. По аргумент от чл. 16, ал. 1 и приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване на неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., одобреният проект, за който се отпуска финансирането, е обективиран в бизнес плана. Задължение на ползвателя на помощта по т. 4. 18 от Договора е да спазва одобрения проект за срок 5 години от сключването на договора. Неизпълнението на договорно задължение е юридически факт, пораждащ правомощието на Разплащателната агенция по чл. 46, ал. 1 от Наредбата да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва. Размерът на подлежащите на възстановяване средства зависи от вида, степента и продължителността на неизпълнение /вж. чл. 46, ал. 2 от Наредбата/. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, Административен съд – Ямбол е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ДФ"Земеделие" – София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 378, 44 лв., съгласно представения на л. 42 от настоящето дело списък с разноски и доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,