Решение № 11294 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14810/2012 г.

Решение № 11294 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14810/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Бойчев Боев, срещу Решение № 1314/15.11.2010 г., постановено по адм. дело № 54/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена заповед № РД-765/17.12.2009 г. на кмета на Община Карнобат. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Динка Дочева Начева и Продан Калчев Начев, не се представляват и не ангажират становище по касационната жалба. Ответникът - Мариан Калчев Начев, поддържа касационната жалба. Ответниците - Добрин Василев Чобанов, Николина Чанева Чобанова и Димка Чанева Чобанова, оспорват касационната жалба. Представят писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на оспореното решение, поради което счита, че следва бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. С Определение № 15345/04.12.2012 г. по адм. дело № 14211/2012 г. Върховният административен съд, петчленен състав, е обезсилил Определение № 12853/17.10.2012 г. по адм. дело № 5220/2012 г. на ВАС, тричленен състав, с което е било отхвърлено искането на Красимир Боев, Динка Начева, Продан Начев и Мариан Начев за възстановяване на срока за касационно обжалване на решение № 1314/15.11.2010 г. по адм. дело № 54/2010 г. на АС - Бургас (предмет на настоящото производство). Със същото определение е прието, че касационната жалба е подадена в срок и е изпратена на второ отделение на ВАС за разглеждане по същество. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № РД-765/17.12.2009 г. на кмета на Община Карнобат, с която на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР на улица - тупик към УПИ ХХII-641 и УПИ ХХIII-4061, кв. 36 по плана на гр. Карнобат, като се увеличава широчината на задънена улица от о. т. (нова) 602а до входа на УПИ ХХIII-4061, разширението е в западна посока и стига до източната имотна граница на поземлен имот 1719. За да отмени тази заповед като незаконосъобразна, административният съд е приел, че същата е издадена в противоречие с материалния закон и при липса на мотиви - отменителни основания по чл. 146, ал. 1, т. 2 и т. 4 от АПК. Приел е, че при издаване на административния акт органът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, доколкото в случая не е налице фактическото основание, посочено в хипотезата на тази разпоредба. Както в оспорената заповед, така и в обяснителната записка към проекта за изменение на ПУП, не са изложени фактически основания, обосноваващи приложението на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Въпреки, че нарушението на материалния закон и формата на административния акт са самостоятелни основания за отмяна на последния, за пълнота съдът е обсъдил и възражението за нарушение на чл. 81, ал. 3 от ЗУТ, като е приел същото за неоснователно. Така постановеното решение е правилно. Административният съд точно е установил, че урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в изрично предвидените в закона случаи. Тези хипотези са уредени в чл. 134 от ЗУТ, като предпоставките за изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове са изчерпателно изброени и не могат да се прилагат разширително. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1, вр. чл. 134, ал. 2 ЗУТ, посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът. В конкретния случай, от всички данни по делото, включително и от обяснителната записка към проекта за изменение на ПУП, съдържаща според касатора мотивите на административния акт, не се установява да е налице посоченото фактическо и правно основание. В проекта за изменение на ПУП като единствено фактическо основание е посочено, че изменението се налага с оглед осигуряване възможността за използване на съществуващ гараж в законно изградена жилищна сграда. Така посоченото фактическо основание не покрива хипотезата на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и не представлява факт, свързан със съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия. В този смисъл административният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон. От друга страна, несъответствието на изложените фактически основания с правното основание, посочено в административния акт, представлява липса на мотиви, която не може да бъде запълнена с посочване на правни основания. В този смисъл и противно на твърденията в касационната жалба, посочването в проекта за изменение на ПУП на разпоредбите на чл. 81, ал. 3 от ЗУТ и § 6 от ДР на ЗУТ, не могат да заместят липсата на фактически основания за издаване на акта. Възражението в касационната жалба, че погрешното посочване на правното основание от административния орган не обвързва съда, е принципно вярно. В конкретния случай обаче, при неизлагането на фактически основания, за съда е било невъзможно да издири и приложи коректното правно основание. По тези съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,