Решение № 9385 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7079/2015 г.

Решение № 9385 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7079/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на община В., представлявана от кмета Н. И., чрез процесуалния представител, адв. Я., против решение № 138/09.04.2015 г., постановено по адм. д. № 17/2015 г. по описа на Административен съд - В. Касаторът релевира в жалбата оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Моли се също за присъждане на направените и пред двете инстанции съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - А. А. П. от гр. В., редовно призован за съдебно заседание, се явява лично, оспорва основателността на касационната жалба и представя писмени доказателства по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В., е уважил като основателна претенцията на А. А. П. от гр. В. за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди по чл. 1 от ЗОДОВ, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт с влязло в сила на 30.10.2014 г. решение по адм. дело № 573/2013 г. на Административен съд - В. в размер на 2000 лева, изразяващи се в изпитани болки, страдания, стрес, чувство за безпомощност и безнадеждност, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска 09.01.2015 г. до окончателното й изплащане. По отношение на обективно съединените искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът е приел, съдът е отхвърлил същите, като ги е приел за недоказани. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения на материалния и процесуалния закон. Фактическата обстановка по делото е установена от съда правилно и релевантните за спора факти следва да се възприемат от настоящата инстанция, предвид нормата на чл. 220 АПК. Безспорно установено е от събраните по делото доказателства, че касационният ответник е бил наемател на общинско жилище, което е било иззето от него на основание Заповед № 599/26.04.2013 г., издадена от Кмета на О. В. С решение № 9/09.01.2014 г. по адм. дело № 573/2013 г. на Административен съд - В., оставено в сила с решение № 12947/30.10.2014 г. по адм. дело № 2721/2014 г. на Върховен административен съд, тази заповед е била отменена като незаконосъобразна. С. З. № РД 01/373/04.09.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В., е прекратена отпуснатата на Петров, социална помощ, считано от 01.08.2013 г. и със Заповед № РД 01/374/04.09.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В., Петров е лишен от месечната помощ за срок от една година, считано от същата дата. Като мотиви за издаване на двете заповеди, органът е посочил неизпълнението от страна на касационния ответник на задължението му по чл. 15, ал. 1 от ЗСП да уведоми съответните органи за промяна в обстоятелствата, при които му е отпусната помощта - напускане на адреса, на който е посочено, че живее. Установено също е, че със Заповед № В3864/30.09.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане - В. на П. е отказано отпускането на целева помощ за отопление за сезон 2014/2015 г., тъй като не живее на посочения в заявлението адрес. Правилен е изводът на съда, че ответникът по касация е претърпял болки и страдания, вследствие на факта на незаконосъобразното му извеждане от общинското жилище. С оглед житейската логика и нормата на чл. 52 от ЗЗД присъденото от първоинстанционния съд обезщетение се явява справедливо. По така изложените съображения обжалваното съдебно решение се явява правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,