Решение № 529 от 11.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 532/2009 г.

Решение № 529 от 11.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 532/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдената М. Д. С. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 80 от 19.06.2009 г. постановено по ВНОХ дело № 230/2009 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 568 от 18.12.2008 г. по НОХ дело № 729/2008 г. на Гълъбовския районен съд В искането и в съдебно заседание от осъдената и защитника й се поддържат доводи, че непроверяваното по касационен ред въззивно решение е постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, които са основание за възобновяване на производството по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1т. 1 и 2 НПК. Излагат се съображения, за допуснати нарушения на правилата за събиране и оценка на доказателствата, довели до осъждането й при недопустимо предположение и за ограничаване на процесуалните й права с липсата на отговор по наведените доводи против правилността на присъдата. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдана. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 568 от 18.12.208 г. постановена по НОХ дело № 729/2008 г. Гълъбовският районен съд е признал подсъдимата М. Д. С. за виновна в това, че за времето 29.05.2000 г.- 8.12.2003 г. в гр. Г., в условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице - управител на "Медицински център I - Гълъбово" ЕООД гр. Г. присвоила чужди пари и вещи на обща стойност 7678.20 лв, собственост на дружеството и поверени й да ги пази и управлява, поради което и на основание чл. 201 във вр. с чл. 26 и чл. 54 НК я е осъдил на една година лишаване от свобода и в това, че на 24.03.2003 г. в гр. Г., като длъжностно лице- управител на "Медицински център I - Гълъбово" ЕООД гр. Г. съзнателно сключила неизгодна сделка и от това произлязла значителна вреда в размер на 28 351 лв за "Медицински център I Гълъбово" ЕООД гр. Г., който тя представлявала, поради което и на основание чл. 220 ал. 1 във вр. с чл. 54 НК я е осъдил на една година лишаване от свобода и на основание чл. 37, ал. 1, т. 6 НК я е лишил от правото да заема длъжността "Управител на медицинско заведение" за срок от две години. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимата общо наказание от една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила, към което на основание чл. 23, ал. 2 НК е присъединил наказанието лишаване от право. С въззивно решение № 80 от 19.06.2009 г. постановено по ВНОХ дело № 230/2009 г. Старозагорският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за отмяна по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348 ал. 1т. 1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. То се мотивира с допуснати нарушения при формиране вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, изразяващо се в липсата на обективен и задълбочен анализ на всички доказателства и в едностранчивото възприемане само на част от доказателствената съвкупност, довело до осъждането й за деяния, които са несъставомерни като престъпления по чл. 201 и чл. 220, ал. 1 НК. В този смисъл са изложените съображения, че съдилищата безкритично са възприели обвинителната теза на прокурора, базирана изцяло на предположения за наличието на разпоредителни действия в свой интерес на получените и неотчетени суми и за съзнателното сключване на неизгодната сделка за закупуване на медицинската апаратура. Такива нарушения по делото не са допуснати. Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон, и в производството по възобновяване на наказателното дело, се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. Поделото тези правила не са нарушени. Изводът за съставомерност на двете деяния не е направен в нарушение на чл. 301 НПК, а въз основа на съвкупния и цялостен анализ на събрания по надлежния процесуален ред доказателствен материал, без нито един от доказателствените източници да е пренебрегнат или съдържащите се в него фактически данни да са изопачени. За всички факти и обстоятелства включени в предмета на доказване по отношение авторството на подсъдимата и обективните и субективни елементи от съставите на престъпленията е посочено въз основа на кои доказателствени материали съдът ги приема за установени. Възприетите фактически констатации, че в качеството си на длъжностно лице ежедневно получавала паричните средства, заплащани от гражданите за извършваните медицински услуги, че не ги внасяла по банковата сметка, смесвала ги с личните си средства, поради което не винаги можело да се определи точния им размер, с тях се разпореждала по свое усмотрение за покриване нуждите на дружеството, като документирала разходите с отчетни документи, че с тези средства закупила 4 броя климатици, единият от които монтирала в частния си кабинет, заплатила монтажа му, както и монтажа на климатика, инсталиран в жилището й, закупила медицинска техника, за която, включително монтажа, сервизната поддръжка и обучението на персонал, който да работи с нея заплатила общо 28351 лв, която не въвела в експлоатация, че когато договорът и бил прекратен била констатирана липса в размер на 6941.43 лв, която отказала да възстанови под предлог, че си прихваща дължими суми, не са лишени от доказателствена основа. При тези фактически констатации, материалният закон е приложен точно с осъждането на подсъдимата по двете обвинения. Налице са всички съставомерни признаци от съставите на престъпленията присвояване и умишлено сключване на неизгодна сделка. Като са ангажирали наказателната й отговорност съдилищата не са нарушили забраната по чл. 301 НПК. Мотивирано двете съдебни инстанции са отхвърлили довода, че по първото обвинение са налице получени и неотчетени суми, но това е гражданско-правна липса, която е недопустимо да бъде квалифицирана като престъпление поради отсъствие на разпоредителни действия в свой или чужд интерес. Действително самият факт на констатирана липса на повереното на длъжностното лице имущество е основание единствено за ангажиране на имуществената отговорност, при която произходът на щетата е неизвестен. За реализиране на наказателната отговорност е необходимо щетата да се дължи на конкретни противоправни разпоредителни действия. По делото е установено по несъмнен начин, че е изразходвала поверените и парични средства за лични нужди, поради което произходът на щетата е известен. Заплащането на лични разходи каквито са закупуване на един климатик, заплащането на монтажа на два климатика, прихващането с несъществуващо парично вземане, са конкретни действия на противоправно своене на имуществото. Материалният закон не е нарушен и в частта, касаеща второто обвинение. Налице са съставомерните признаци на престъплението умишлено сключена неизгодна сделка. Престъпната неизгодност при сключването на една сделка може да прояви като пълна липса на необходимост от нейното сключване, независимо от заплатената цена, поради което неоснователно се поддържа липса на извършено престъпление, защото била заплатена реалната цена за съответния период. По делото мотивирано е прието, че ръководения от нея медицински център е разполагал с необходимата и далеч по-добра в техническо отношение апаратура, която напълно е задоволявала потребностите при извършване на медицинските изследвания и нищо не е налагало закупуването на друга апаратура, отстъпваща й в техническо отношение. Значителната вреда за медицинския център се е проявила не само в изразходване на обществените средства за самото закупуване, но и в такива свързани с въвеждането й в експлоатация. Нейните субективни очаквания, че в бъдеще може да бъде лишена от възможност да полза наличната техника и тогава без новозакупената медицинския център не би могъл да съществува, не може да изключи вредата от сключената неизгодна сделка като обективен елемент от състава на престъплението по чл. 220, ал. 1 НК. Икономическата значимост на сделката се преценява към момента на нейното сключване. Именно в този момент е заплатила за една морално остаряла техника, но и за нейния монтаж, обучение на персонал и гаранционно обслужване, каквито действия реално не са извършени. Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е неоснователно. То се мотивира с ограничаване на процесуалните й права поради липсата на отговор но наведените доводи против правилността на присъдата. Такива нарушения по делото не са допуснати. Производството пред Старозагорския окръжен съд, образувано по жалба на подсъдимата против постановената осъдителна присъда, с доводи за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила, е проведено в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Съдът изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като е преценил, че са достатъчни за обективното изясняване на делото. След като самостоятелно е анализирал доказателствената съвкупност и не е констатирал нарушения при нейната оценка, не е имал основание да направи различни фактически и правни изводи. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е отговорил на оплакванията на жалбоподателката и е посочил основанията, поради които не приема доводите в подкрепа на жалбата. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдена присъда на Гълъбовския районен съд, не са допуснати поддържаните от осъдената особено съществени нарушения по чл. 348, ал. 1т. 1 и 2 НПК и искането за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл