Решение № 13616 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9746/2012 г.

Решение № 13616 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9746/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мариана Костадинова Николова против решение № 9344 от 28.06.2012 г., постановено по адм. дело № 75/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е жалбата й против заповед № РД 10-1931/5.12.2011 г. на министъра на образованието, младежта и науката за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е отхвърлена. Жалбоподателката поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като служебното правоотношение след отмяната на предходната заповед за уволнение не е възникнало, а доводите и съображенията на жалбоподателката в този смисъл не са обсъдени от съда. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете инстанции. Ответникът - министърът на образованието, младежта и науката оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съдебен състав да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като провери служебно валидността и допустимостта на съдебния акт, както и правилността на решението, с оглед посочените в жалбата касационни основания, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, пето отделение е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед № РД 10-1931/5.12.2011 г. на министъра на образованието, младежта и науката. Административният акт е издаден от компетентния орган (министърът на образоването, младежта и науката е орган по назначаването на държавните служители в Министерството), в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила. Аргументирано е и заключението на съдебния състав, че заповедта е постановена в съответствие със закона, тъй като условията на чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката са осъществени. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган поради несъвместимост в случаите на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл. С разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл е установена забрана да бъде назначавано за държавен служител лице, което работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище. В случая правилно е преценено, че изброените по-горе елементи, чието кумулативно наличие е предпоставка за законосъобразното упражняване на правото на прекратяване на служебното правоотношение, са осъществени. Със заповед № РД 10-1930/5.12.2011 г. на министъра на образованието, младежта и науката жалбоподателката е възстановена на предишната длъжност "главен счетоводител" в отдел "Административно-правно, финансово-стопанско и информационно обслужване" в Регионален инспекторат по образованието - гр. Пазарджик, след като заповед № РД-10-956/29.04.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката за прекратяване на служебното й правоотношение е отменена с решение № 4808/6.04.2011 г. по адм. дело № 7438/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение, влязло в сила с решение № 14729/14.11.2011 г. по адм. дело № 7267/2011 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Към датата на възстановяване на служебното правоотношение жалбоподателката работи по трудов договор като счетоводител в ОУ "Христо Ботев" в с. Главиница (трудов договор № 1069-03/15.09.2011 г.). При тези данни законосъобразно тричленният приема, че предвидените в закона предпоставки са изпълнени, поради което за административния орган са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на служителя съгласно чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл, тъй като съвместяването на служебно и трудово правоотношение е забранено от закона. Възражението, че служебното правоотношение с Николова не е възстановено, тъй като акт за встъпване и клетвен лист не са съставени и служителката фактически не е изпълнявала служебните си задължения, е неоснователно. Възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност е последица от отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и настъпва при осъществяване на предвидените в чл. 122, ал. 1 от ЗДСл предпоставки - явяване на служителя в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение. Други изисквания като подписване на акт за встъпване и клетвен лист в разпоредбата не са поставени, поради което следва да се приеме, че с отмяната на заповедта за уволнение и явяването на служителя в указания в закона срок да заеме длъжността, служителят се възстановява на заеманата преди уволнението длъжност. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, която предвижда прекратяване на служебното правоотношение, когато държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. В разглежданата хипотеза предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл са осъществени с явяването на служителката да заеме длъжността. Тъй като към тази момент същата работи по трудово правоотношение, за прекратяването на което не е предприела необходимите мерки в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, следва да се приеме, че е налице несъвместимост със заемането на държавна служба по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл и са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на това основание. Ето защо като достига до заключение в този смисъл тричленният състав на Върховния административен съд постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на атакувания съдебен акт също е неоснователен. Изводите на тричленния състав се обосновават от събраните по делото доказателства. Представеният трудов договор, който при възстановяването на служебното правоотношение не е прекратен обосноват извода на съдебния състав за несъвместимост със заемането на държавна служба и наличието на условия за прекратяване на служебното правоотношение на Николова на посоченото в административния акт основание. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и доводите на касатора в този смисъл са неоснователни. Съдебният акт е постановен след обсъждане на всички доводи и възражения на страните. Извършен е анализ и обстойна преценка на събраните доказателства, а изводите на съдебния състав за законосъобразност на оспорената заповед са подробно мотивирани. Изложени са и конкретни съображения за неоснователност на възраженията на жалбоподателката, че при липсата на акт за встъпване и клетвен лист служебното правоотношение не е възстановено. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателката следва да заплати на Министерството на образованието, младежта и науката сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,