Решение № 273 от 13.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10121/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на служител на длъжност контрольор автомобилен транспорт в Център за градска мобилност ЕАД (ЦГМ), подадена чрез процесуалния му представител адв. Григорова, срещу Решение 5342 от 09.08.2023 г. по адм. дело 10565/2022 г. на Административен съд София град (АССГ), с което по жалба на Г. Р. Г. е отменена принудителна административна мярка (ПАМ) принудително задържане на лек автомобил Киа с Рег [рег. номер], чрез използването на техническо средство тип скоба на 28.10.2022 г. описана в Съобщение В 2329489 на Център за градска мобилност ЕАД. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено решението, а жалбата на Г. срещу приложената ПАМ - отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждането на съдебни разноски. Ответникът Г. Р. Г., чрез процесуален представител, в писмен отговор до съда, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила съдебното решение на АССГ. Претендира присъждане на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна участник в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът я счита за неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ПАМ - принудително задържане на лек автомобил Киа с Рег [рег. номер], чрез използването на техническо средство тип скоба на 28.10.2022 г. описана в Съобщение В 2329489 на Център за градска мобилност ЕАД. За да постанови този резултат съдът е приел за установено следното от фактическа страна: На 28.10.2022 г. Г. Р. Г. е паркирал автомобила си в гр. София, на ул. Антим I" - Синя зона. В 09:47 часа е осъществена проверка от контрольор на Центъра за градска мобилност, като резултатът от проверката е неплатил за Синя зона. Същия ден в 09:51 часа, служител на ЦГМ - В. К. Н., на длъжност Контрольор автомобилен транспорт е установил, че автомобилът на Г. е паркиран в участък, който попада в обхвата на Синя зона на гр. София, като за същия не е заплатена дължимата сума за престой в зоната, нито чрез изпратен CMC, нито чрез поставен талон, поради което спрямо автомобила е приложена ПАМ по чл.167, ал.2, т. 2 от Закона за движенето по пътищата (ЗДвП) - принудително задържане на пътното превозно средство. На автомобила е поставено Съобщение В 2329489 от 28.10.2022 г., в което е посочен начинът и редът за поставяне на техническо средство тип скоба" на моторно превозно средство (МПС), както и е посочена възможността и условията, при които МПС може да бъде репатрирано в специализиран паркинг. Съставен е протокол за блокирани автомобили от 28.10.2022 г., в който е отразено, че МПС Киа" с Рer. [рег. номер] в гр.София е заскобен в 09:47 часа. При установяване на нарушението и поставянето на скобата са изготвени цветни снимки, приложени по делото. На същата дата - 28.10.2022 г. в 11:16 часа, след заплащане на глоба в размер на 32 лв. от жалбоподателя, екип на ЦГМ е свалил скобата от автомобила. По делото са представени доказателства - разпечатка от телефона на Г., както и разпечатка от работния протокол на служителите на ЦГМ за деня, от които се установява, че е изпратен CMC за процесния автомобил към тел. 1302 в 09:49 часа на 28.10.2022 г. В същия час и минута е получен и входящ CMC, че е извършено плащане за зона за платено паркиране до 10:51 часа. В 09:53 часа е получен CMC, че на автомобила има поставена скоба. При така установените факти съдът е приел, че административният орган не е съобразил обстоятелството, че таксата е била заплатена преди поставянето на техническото средство. Така мотивиран е отменил приложената ПАМ. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е стигнал до обоснован правен извод за незаконосъобразност на мярката за административна принуда, като разпоредена при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно тълкуване, защото засягат директно правната сфера на адресата. В случая процесната ПАМ е регламентирана в нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, съгласно която службите за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. При тази нормативна уредба фактическият състав на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно. По делото са налични съответни отразявания в работния протокол на служителите за деня, като от същите е видно, че автомобилът е бил проверен два пъти, съответно в 09:47:18 ч. и в 09:51:38 ч. В следствие на второто запитване е установено плащане за Синя зона (в 09:49:23 ч.), отразено и в съответния протокол (л. 36). Видно от съдържанието на т.III.4 от приложената по делото Инструкция (л. 52-63), задължително Контрольорът автомобилен транспорт, той и шофьор, изпълняващ функцията на Контрольор автомобилен транспорт" от екипа "скоби" преди принудителното задържане на автомобила извършва проверка за достоверността на проверката на Контрольора автомобилен транспорт от Сектор Платено паркиране (в случая лицето И. С.), констатираща паркиране без заплащане. В случая касаторът е установил недостоверност на проверката на контрольора от другия сектор, т.к. към 09:51:38 ч. е било налице плащане и не е следвало да се прилага мярката чрез поставяне на скоба. Действително, съгласно т. III.4 на Инструкцията, при евентуално принудително задържане на МПС се вписват като час на нарушението часа и минутите, отбелязани в съобщението на контрольора от сектор Платено паркиране, но това е при констатирано неплащане от страна на касатора като контрольор от сектор Скоби, което в случая не се установява. Регламентацията в т. III.4 от Инструкцията предполага поставянето на скоба само при достоверност на първата проверка и незаплащане към момента на второто запитване. В случая между двете проверки (в 09:47:18 ч. и в 09:51:38 ч. ) е осъществено плащане (в 09:49:23 ч.), което препятства поставянето на скобата. Представените по делото снимки сочат на час на поставяне на скобата (09:50:13-09:50:39 ч), към който момент, както и към момента на второто запитване е имало заплатена такса, видно от СМС за Синя зона с час 09:49:23 ч. В конкретния казус не е обективирана третата материалноправна предпоставка, обуславяща приложимост на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП не е налице неплащане на таксата за паркиране. В същия смисъл е и Решение 2234 от 02.03.2023 г. по адм. дело 5744/2022 г. на ВАС, Седмо отделение. Касационната инстанция изцяло възприема изложените от първоинстанционния съд мотиви, че в случая, видно от доказателствата по делото, таксата е била заплатена преди поставянето на техническото средство за задържане на автомобила. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, тъй като не са налице твърдените в нея основания за касиране на съдебния акт. Оспореното съдебно решение е постановено в съответствие с нормите на материалния закон и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП, с оглед на което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна и доказана е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция, с оглед на което ЦГМ следва да бъде осъдено да заплати на ответника съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 960 (деветстотин и шестдесет) лева платено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на осн. чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение