Решение № 7345 от 04.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3247/2009 г.

Решение № 7345 от 04.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3247/2009 г., II о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Царево, подадена чрез пълномощника адв. Евгений Мосинов, срещу решение № I-36 от 12.01.2009 г. по адм. дело № 309/2008 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменен мълчаливия отказ на кмета на Община Царево по заявление от 19.09.07 г. на Атанаска Колева и Петя Милева-Караджова за определяне на обезщетение по чл. 16, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ и преписката е върната за произнасяне по същество. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост, а евентуално за неправилност поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответниците по касационната жалба не вземат становище по същата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество - основателна. Производството пред Административен съд Бургас е било образувано по жалба на Атанаска Колева и Петя Милева-Караджова срещу мълчаливия отказ на кмета на Община Царево по заявление от 19.09.07 г. на Атанаска Колева и Петя Милева-Караджова за определяне на равностоен УПИ като обезщетение по чл. 16, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ . Съдът е приел, че оспорения мълчалив отказ е незаконосъобразен и го е отменил, като преписката е върната за произнасяне по същество, като са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е недопустимо, тъй като жалбата, по която съдът го е постановил, е просрочена и следователно недопустима за разглеждане по същество. Административното производство е започнало с подаването на заявление от 19.09.07 г. на Атанаска Колева и Петя Милева-Караджова за определяне на равностоен УПИ като обезщетение по чл. 16, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ. Административният орган е следвало съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от АПК да се произнесе в 14-дневен срок от постъпването на заявлението. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК предвижда, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. Следователно в случая след 03.10.2007 година е бил налице мълчалив отказ на кмета на Община Бургас по подаденото заявление. Последният съгласно текста на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението, а когато отказът е мълчалив, този срок следва да тече от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден административния акт. Както беше посочено по-горе, срокът за издаването на акта е изтекъл на 03.10.2007 година и от тази дата следва да се изчислява срока за подаването на жалба против мълчалия отказ. В случая е неприложим текста на чл. 149, ал. 2 от АПК, предвиждащ, че мълчаливите откази се оспорват в едномесечен срок. Това е така, защото Законът за устройство на територията е специален и предвидените в него срокове са задължителни за съдилищата и за страните. По силата на чл. 213 от ЗУТ Административнопроцесуалният кодекс е приложим само по въпросите, които не са уредени в специалния закон. Срокът за подаване на жалба против отказ на административен орган, било то изричен или мълчалив, е изрично уреден в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и е 14-дневен. В случая този срок е изтекъл на 17.10.2007 година - присъствен ден. Жалбата на Атанаска Колева и Петя Милева-Караджова е подадена на 09.11.2007 година, т. е. - след изтичането на предвидения срок за оспорване. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на оспорване на административния акт. Подаването на жалбата в срок е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. С оглед горното подадената от Атанаска Колева и Петя Милева-Караджова жалба срещу мълчаливия отказ на кмета на Община Бургас е била недопустима. Като я е разгледал по същество съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,