Решение № 1433 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4839/2009 г.

Решение № 1433 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4839/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Касационното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Антон Александров Карбов против Решение № 10 от 06.01.2009 г. по адм. дело № 1696 от 2003 г. на Варненския окръжен съд като неправилно. Конкретни доводи какви нарушения са допуснати не се сочат в касационната жалба, но се твърди нарушение на приложимия материален закон, процесуални нарушения и необоснованост. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, приема, че е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на касатора против изричния писмен отказ на областния управител на област Варна да уважи искането на жалбоподателя с вх. № РД-1-94-А/23 от 25.08.2003 г. за обезщетение по ЗОСОИ по съображения, че не са налице предпоставките по ЗОСОИ. Съдът е приел, че отказът е законосъобразен с мотиви, че правото за обезщетяване по ЗОСОИ е лично потестативно право, което се упражнява лично от лицето или чрез надлежно упълномощаване и в срока по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ., а в случая искането е по дадено след определения по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ едногодишен срок - 23.11.1998 г.. Решението е правилно. Изложените от окръжния съд съображения относно правната същност на потестативното право по ЗОСОИ изцяло се споделят от настоящата инстанция. От безспорно установените фактически обстоятелства по делото законосъобразни са изводите на съда, че жалбоподателя не е упражнил лично или чрез надлежно упълномощено лице в срок до 23.11.1998 г. правото си на обезщетение по ЗОСОИ. Разглеждането му по същество както от административния орган, така и от съда би било недопустимо, тъй като срокът за упражняване на това право е преклузивен. Независимо от това в съдебното решение са изложени съображения за липсата на предпоставките по ЗОСОИ: 1. да се касае за имущество одържавено по някой от законите, посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ; т. 2 това имущество да е било собственост на заявителя или негов правоприемник; 3. да не е получено обезщетение и 4. да е подадено заявлението по ЗОСОИ в срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ т. е до 22.11.1998 г. правилно съдът е приел, че визирания в закона срок е преклузивен. Юридическата същност на преклузивния срок е, че изтичането му заличава определени права, до които срокът се отнася и от този момент тези права престават да съществуват. Освен това съдът е установил, че в конкретния случай е налице протокол от 30.03. 1998 г. от който е установено, че имота е отчужден и е определено обезщетение внесено в ПЧБ - клон гр. Варна. По изложените съображения Върховният административен съд - трето отделение,