Решение № 3249 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6985/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. Б., от гр.Пловдив, чрез процесуален представител адвокат Н. Калчев, АК Пазарджик против Решение 4397/16.05.2024 г. по адм. дело 1566/2023 г. на Административен съд Пловдив, в частта отнасяща се за стажа от 10.01.2011 г. до 01.04.2019 г. при осигурител МАРЦИЯ БАГС ЕООД, относно който съдът приема, че не се доказва положен труд от втора категория. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост изразявяща се в неправилна преценка на събраните по делото доказателства касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и оспорения административен акт. Претендира за направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез ст. юрисконсулт Р. Панов в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на С. И. Б. срещу Решение 2153-15-155/05.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с която е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане [номер] по протокол 2140-15-291/05.04.2023 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 КСО. Присъдените са разноски. По отношение на периода от 10.01.2011 г. до 30.04.2020 г. при осигурителя Мариция багс ЕООД, съдът е приел, че за част от него се доказва положен труд от втора категория, а именно от 01.04.2019 г. до 29.04.2020 г., а за предходната част - от 10.01.2011 г. до 01.04.2019 г. не се установява положения труд да е от втора категория, като е приел, че е трета категория труд. Въпреки установеният допълнителен стаж от втора категория 1 г. и 28 дни (от 01.04.2019 г. до 29.04.2020 г.), това не водило до извод за незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като стажът определен от органът 12 г. и 1 месец стаж от втора категория и след прибавяне на установения от съда допълнителен стаж от 1 г. и 28 дни, нямало да изпълни минималното изискване за стаж от 15 години втора категория. Решението е правилно. По делото е установено, че пенсионните органи са отказали отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като заявителят и жалбоподател в съдебното производство С. И. Б. е на възраст [възраст] към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия. Прието е, че жалбоподателят има 12 г. и 1 м. осигурителен стаж втора категория труд и 26 г. и 18 дни осигурителен стаж трета категория труд. На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 41 г., 1 м. и 26 дни. Органът е приел, че осигурителният стаж за периода от 10.01.2011 г. до 30.04.2020 г. при осигурителя Мариция багс ЕООД е от трета категория, тъй като жалбоподателят е управлявал автомобил с товароподемност под 12 т. Посочено е че лицето има изискуемата по чл. 69б, ал. 2 от КСО възраст, но няма необходимия осигурителен стаж от втора категория труд 15 години. Пенсионните органи са мотивирали актовете си с отбелязванията в трудовата книжка на лицето за спорния времеви интервал от 10.01.2011 г. до 30.04.2020 г. при осигурителя Мариция багс ЕООД с продължителност 9 г. 3 м. и 20 дни. В хода на пенсионното производство и с оглед правилно категоризиране на труда е изискано от осигурителя удостоверяване на условията на труд. Представено е свидетелство за регистрация на автомобил с рег. [рег. номер], категория N3 с технически допустима максимална маса над 12 тона и удостоверената от осигурителят товароносимост от 10460 тона (като разлика от допустимата максимална маса - 18000 тона и масата на превозното средство - 7540 тона). Допълнително с удостоверение 1151/24.10.2022 г. осигурителят е уточнил, че в процесния период Б. е управлявал не само товарен автомобил, но и лекотоварни автомобили, категория N1 с тегло до 3.5 тона. За целия период е внасяна осигурителна вноска за трета категория труд. Поради липсата на една от кумулативните предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд, е направен извод за неоснователност на заявлението. Първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест, като с разпореждането за насрочване на делото е указал на жалбоподателя да докаже благоприятните за него факти. Искания за назначаване на експертиза за товароносимостта на автомобил [рег. номер], собственост на осигурителя Мариция багс ЕООД не са правени от касатора, като същия е поискал само разпит на свидетели. Както е посочил първоинстанционния съд, съгласно чл. 2, т. 25 Наредбата за категоризира на труда при пенсиониране (НКТП), от втора категория при пенсиониране е трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Съгласно чл. 9 ал. 34 Инструкция 13/2000 г. за прилагане на НКТП от втора категория е трудът, положен от шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари (товароносимост) с маса 12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, както и шофьорите на влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща сборна товароподемност 12 и повече тона. От приобщената към административната преписка трудова книжка се установява, че жалбоподателят през спорния период от 10.01.2011 г. до 01.04.2019 г. е заемал длъжността шофьор на товарен автомобил , в който смисъл е издаденото от осигурителя удостоверение образец УП -2 1121/07.09.2022 г. За този период жалбоподателя е осигуряван за трета категория труд. По делото е установено, че през същия период жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка Ивеко Еврокарго EUR4 , модел ML180E30, рег. [рег. номер], който е с товароносимост / товароподемност 10 460 кг. Това се установява от приложено свидетелство за регистрация част I на товарен автомобил рег. [рег. номер], в което е отразено, че техническата допустима маса (F1), респ. допустимата максимална определена от компетентните органи маса (F2) е 18000 кг, а масата на превозното средство (G) е 7540 кг., т. е. разликата е 10460 кг, която представлява товароносимост/товароподемност. От представените по делото доказателства не се установява и това не се и твърди от жалбоподателя, същия да е управлявал посочения автомобил с ремарке, така че да се прие, че е управлявал състав от ППС и да е приложима максимална допустима, определена от компетентните органи маса (F3) от 21500 кг. Изрично в представената по делото справка от осигурителя Мариция багс ЕООД е посочено, че товарен автомобил марка Ивеко Еврокарго с рег. [рег. номер] представлява камион фургон без ремарке. Съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява само с документи и/или чрез техническа експертиза в рамките на съдебното производство, които в случая да установят управляваните конкретни автомобили от жалбоподателя за процесния период и тяхната товароподемност. Съгласно чл. 104, ал. 1 КСО от съществено значение за определяне на категорията на труда е неговия характер, т. е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган. За да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретно положен труд, необходимо условие е изясняване съдържанието на трудовите функции, възложени за съответната длъжност, по която е бил положен труда, при какви условия са изпълнявани тези функции. Категорията на труда при пенсиониране се преценява от органите по пенсионно производство в съответното ТП на НОИ въз основа на данните от оригинални документи за осигурителен стаж, издадени на база изплащателни ведомости или друга счетоводно-отчетна документация. При необходимост пред пенсионните органи може да се представи и друга документация, доказваща категорията на положения труд. Такива могат да бъдат производствена характеристика, длъжностна характеристика за задълженията и изискванията към съответния вид работа или професия, заповеди за възлагане за изпълнение на определени работи и дейности, първична документация, доказваща плащания за реализиране на обем работа, разплащателни ведомости, наряди за работа, ежедневни или ежемесечни назначителни листове, протоколи и др. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата относно условията на труд, респ. съдържанието на изпълняваните трудови функции е възложена на оспорващия. Жалбоподателят не представя документи, от които пенсионният орган да може да направи преценка за вредността и тежестта на полагания от него труд или за категоризирането му. По отношение приложението на чл. 2, т. 25 от НКТП, следва да бъде съобразено, че дефиниция на понятието "товароподемност" е установена в Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, като съгласно § 1, т. 36 от ДР на ППЗДвП, "товароносимост" е максималната обща маса на товара или максималният брой пътници, които пътното превозно средство конструктивно е предназначено да превозва. При преценка на събраните по делото доказателства е установен конкретният автомобил, управляван от жалбоподателя, както и неговата товароносимост/товароподемност. От същите става ясно, че този ТА е с товароподемност под 12 тона. В разплащателните ведомости на предприятието за този период, както и в трудовата книжка на лицето няма други данни, от които да се направи различен извод относно вида и/или товароподемността на превозното средство, което е управлявал жалбоподателя. Наведеното от касационния жалбоподател възражение относно незадълбочено обсъждане от първоинстанционния съд на събраните по делото писмени доказателства, както и отразената в удостоверение УП2 и трудовата книжка стаж длъжност по НКПД. По делото не са представени доказателства в съответствие с чл. 40, ал. 1 НПОС, удостоверяващи, че касаторът е бил назначен и е работил при този осигурител като шофьор на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона през спорния период. С разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО е налице забрана да се установяват с гласни доказателства вида, марката, модела и товароносимостта на управлявания от жалбоподателя автомобил и административният съд законосъобразно не е ценил събраните такива в тази насока. Административният съд е обсъдил показанията на разпитаните свидетели, но в крайна сметка не ги е кредитирал за установяване обстоятелството какъв автомобил е управлявал касатора. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата на чл. 69б, ал. 2 КСО, посочена като правно основание за неговото издаване, обуславящи отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Предвид изложеното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. От страна на ответника своевременно е направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на НОИ съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв. (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,