Решение № 133 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4904/2007 г.

Решение № 133 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4904/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, IV-Д гражданско отделение, постановено на 23.03.2007 г. по в.гр.дело № 5381/2003 г., с което е обезсилено решението от 6.10.2003 г. по гр.дело № 5784/1993 г. на Софийския районен съд, 30-ти състав в частта, с която по молбите от Т. Ф. Т. ЕГН .......... и Т. К. Т. ЕГН .........., двамата от гр. С., на основание чл. 297, ал. 2 ГПК (отм.) се обезсилва решение № 387 от 13.05.2003 г. по гр. дело № 948/2002 г. в частта, с която след като Върховния касационен съд, състав на II гражданско отделение отменя решението от 7.02.2002 г. на Софийския градски съд, IV-А гражданско отделение по гр. дело № 2528/2008 г. обявява за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключения на 14.07.1991 г. предварителен договор, изменен с анекс от 27.12.1993 г., съгласно който Д. и И. Б. продават на Е. В. Н. подробно описаният в решението апартамент № 4, ателие № 2 и гараж № 4 при следното условие: купувачът Е. В. Н. да заплати на Д. и И. Б. 853,12 ден/лв. и в тази част производството е прекратено поради липса на интерес от защитата както и в частта, с което е оставено в сила първоинстанционното решение, с което посоченото решение на Върховния касационен съд е обезсилено на основание чл. 297, ал. 2 ГПК (отм.) по молбите на Д. Д. Б. и И. Р. Б. Недоволен от въззивното решение е касаторът Е. В. Н. от гр. С., представляван от адвокатите А. И. и И. Г., двамата от САК, който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е недопустимо, респ. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. б. "б" и "в" ГПК (отм.). Поддържа, че посочената сума е внесена по сметка в ДСК, при което е изпълнено условието за заплащане на дължимата престация и по този начин е погасил своето насрещно задължение за заплащане по силата на предварителния договор, който на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен. Претендира за направените разноски пред всички инстанции. Процесуалният представител адвокат И поддържа жалбата и по съображения, изложени в писмена защита. От ответниците по касация - Т. К. Т. и Т. Ф. Т., двамата от гр. С., представлявани от адвокат П от САК е постъпило възражение (има характер на отговор) по чл. 218г ГПК (отм.), в което се заявява становище за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител адвокат П поддържа оспорването на касационната жалба. Допълнително съображения излага в писмена защита като претендира за разноски по делото. От ответника по касация Д. Д. Б. от гр. С., представляван от адвокат Б от САК е постъпило възражение (има характер на отговор) по смисъла на чл. 218г ГПК (отм.) със становище за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител адвокат Б. поддържа оспорването на касационната жалба. Ответникът по касация И. Р. Б. от гр. С. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че право на иск по чл. 297, ал. 2 ГПК (отм.) имат само подпомаганите от Т. главни страни- И. и Д. Б. като условното уважаване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, респ. неизпълнението на това задължение с кредитори Б. в границите на преклузивния срок по чл. 297, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм.) не засяга правата на Т. и Т. Т. Направен е извод, че с внасянето на двете суми по 559 лева от Е. В. Н. на 14.02.2001 г. няма погасителен ефект, които нямат признания по смисъла на чл. 97, изр. 2 ЗЗД, а кредиторите Б. не са в забава съгласно чл. 95 ЗЗД, поради което са налице предпоставките на чл. 297, ал. 2 във връзка с ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.) и решението на Върховния касационен съд о чл. 19, ал. 3 ЗЗД подлежи на обезсилване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, н са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. При посочените факти законосъобразно решаващият съд е приел, че са налице предпоставките за обезсилване решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД като е съобразено, че в производството по чл. 297, ал. 2 ГПК (отм.) е установено отсъствие на плащане на сумата 853,12 ден/лв. в двуседмичния срок по чл. 297, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), който тече от датата на постановяване на решението на Върховния касационен съд. При това положение не следа да се обсъждат плащанията от 14.02.2001 г. откъм погасителен ефект. С оглед изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) на ответниците по касация Т. К. Т. и Т. Ф. Т. се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 120 лева. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение