Решение № 4383 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9326/2012 г.

Решение № 4383 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9326/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури срещу решение № 2361 от 2.05.2012 г., постановено по адм. дело № 498/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № ЧР-03/4.01.2012 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Веселин Димов Дончев на основание чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл. Иска се отмяна на съдебния акт с твърдения за наличие на пороците по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Дончев оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. При извършената проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Както се посочи по-горе, процесната заповед е издадена на основание чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл, чиято разпоредба (в първоначалната й редакция) предвижда прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение - органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна брутна заплата (ред. ДВ, бр. 95 от 2003 г.). Ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е прието. Нормата на чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл не е императивна и за органа по назначаването е уредена единствено възможността да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение на това основание, а право на служителя е да прецени дали да приеме предложението на административния орган, което задължително следва да бъде изразено писмено в 7-дневен срок. Между страните не се спори, че отправеното предложение е прието от служителя, което обстоятелство е било установено и от решаващият спора по същество съд, като е постигнато взаимно съгласие между страните размерът на обезщетението да бъде 4-кратния размер на последната получена от служителя месечна брутна заплата. Това е посочено и в т. 1 от оспорената заповед, издадена на същата дата - 4.01.2012 г., когато е прието предложението. Съгласно ал. 2 на чл. 107а от ЗДСл, ако държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Това е посочено и в т. 2 от заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Правилно съдът е установил, че в случая същата е връчена на 5.01.2012 г., нареждането за превеждане на сумата е от 6.01.2012 г. (видно от печата на банката), а сметката на служителя е заверена на 9.02.2012 г. (видно от извлечението от сметка), т. е. изпълнението на акта не е в съответствие със закона и разпореденото в него. Освен това размерът на преведената сума е по-малък от действително дължимата такава на служителя, което съдът също е установил, като е съобразил разпоредбите на чл. 32, чл. 67, ал. 1 и ал. 3, т. 1 и т. 7 от ЗДСл, в действащата му към датата на издаване на заповедта редакция. Видно от съдържанието на фиш № 1 за м. декември, Дончев е получил през последния месец преди издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, основна заплата в размер на 648 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 200.88 лева и за управление на финансова помощ от ЕС в размер на 648 лева. Това са компонентите, които формират месечната брутна заплата. От справката за начина на изчисляване на месечното брутно възнаграждение на служителя се установява, че то е определено на 848.68 лева (648 лева - основна заплата и 200.88 лева допълнително възнаграждение за ТС и ПО), т. е. не е взето предвид и допълнителното възнаграждение за изпълняване на функции по управление на ФП по ЕС, каквото за м. декември 20 му е изплатено в размер на 648 лева. Тази сума е посочена като допълнително месечно възнаграждение и в заповед № ЧР-19/11.02.2012 г. за преназначаване на служителя на длъжността началник отдел "Технически инспекторат" в Дирекция "ЕФР". Следователно Дончев е ощетен с четирикратния размер на това допълнително обезщетение, тъй като за последния месец (м. декември 2011 г.) същият е отработил всичките 21 работни дни, поради което размерът му не следва да се намалява съобразно чл. 6, ал. 3 от ПМС № 67 от 14.04.2010 г., действаща правна норма към 4.01.2012 г. При така установеното, налице е неизплащане на уговореното обезщетение едновременно с връчването на заповедта съгласно ал. 2 на чл. 107а от ЗДСл, която норма е императивна по своя характер, както и изплащането му в по-малък размер от дължимото съгласно уговореното (т. е. 4-кратния размер на сумата, получена като брутна месечна заплата за м. декември 2011 г.), което е мотивирало и съгласието на служителя да приеме отправеното му предложение. Тези нарушения водят до незаконосъобразност на административния акт, който правилно е отменен от АССГ. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски, поради което ИАРА следва да се осъди за му заплати сумата 300 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,