Решение № 1535 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12572/2016 г.

Решение № 1535 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12572/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 04.07.2016 г. по адм. д. № 3729/2016 г. Върховният административен съд, VI отделение е отхвърлил жалбата на М. С. А. срещу заповед № СД-02-1/05.02.2016 г. на министъра на правосъдието. Решението се обжалва с касационна жалба от М. С. А. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационната жалба министърът на правосъдието я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди касационните основания и установи следното: Касационната жалбоподателка М. А. заема длъжност държавен съдебен изпълнител при Районен съд Г. О. Със заповед на министъра на правосъдието й е наложено дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) за виновно неизпълнение на служебните й задължения, представляващи нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ (редакция към момента на издаване на заповедта). Административният орган е приел, че жалбоподателката неправилно е присъединила държавата като взискател по изп. д. № 20154120400108 в нарушение на чл. 458 ГПК, допуснала е нарушение на чл. 460 и чл. 462 ГПК поради неизвършено и непредявено разпределение на сумата 1986,27 лв. и лишаване на длъжника от право да обжалва разпределението по чл. 462 ГПК. Не е зачела действието на влязъл в сила съдебен акт за спиране изпълнението за събирането на публични вземания. С обжалваното решение Върховният административен съд, VI отделени е приел, че жалбоподателката неправилно е присъединила държавата като взискател с постановление от 04.08.2015 г. Това обаче не представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ. Не представляват дисциплинарно нарушение и предприетите от жалбоподателката процесуални действия по изпълнение на публично задължение в полза на държавата. Дисциплинарното нарушение според първоинстанционния съд е незачитането на влязлото в сила определение за спиране изпълнението за събиране на публичните вземания на държавата и това по чл. 460 и чл. 462 ГПК - неизвършването на разпределение на постъпилата по сметка на ДСИ сума. Допуснатото бездействие е осуетило евентуалния инстанционен контрол върху неправилните процесуални действия на жалбоподателката и възможността за преодоляване на последващи процесуално незаконосъобразни действия. Решението е постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Извършените от жалбоподателката Алексиева процесуални действия по посоченото по - горе изпълнително дело са установени като фактическа обстановка правилно. същата е присъденили като взискател по изпълнителното дело държавата, като се е позовала на разпоредбата на чл. 458 ГПК и е предприела и други изпълнителни действия по събиране на публичното вземане на държавата, въпреки че е налице спиране на изпълнението по образуваното такова от публичния изпълнител ТД на НАП. В резултат на действията по изпълнението е събрана сумата, дължима както на взискателя - физическо лице, така и на държавата. Публичният изпълнител не е приел събраната сума и тя е върната на длъжника. Извършените процесуални действия по изпълнението от страна жалбоподателката А. са действия в рамките на служебните й правомощия и функционални задължения за събиране на вземанията на взискателите по изпълнителното дело. При извършването им е възможно действията или актовете на държавния съдебен изпълнител да са неправилни. В тези случаи е предвидена различна възможност за физическите и юридически лица за защита срещу неправилните действия на съдебния изпълнител. Неправилното прилагане или тълкуване на закона от него, което може да доведе до незаконосъобразност на действията му по изпълнение на служебните задължения не представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ. За да е такова, следва да бъде установено както от обективна, така и от субективна страна, че действието е извършено виновно, а не с оглед вътрешното убеждение на държавния съдебен изпълнител по тълкуването и прилагането на закона от негова страна при изпълнение на служебните му задължения. Незаконосъобразно и необосновано тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че в заповедта са изложени фактически и правни съображения за извършени от жалбоподателката А. действия, които да осъществяват хипотезата на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ - действие или бездействие, което да представлява "неизпълнение на други служебни задължения". Дисциплинарното нарушение следва да бъде формулирано от фактическа страна, като се посочат съответните действия или бездействия, осъществяващи посочените по-горе хипотези. От правна страна следва да бъде установено от обективна и субективна страна съставомерност на нарушението съобразно направените фактически констатации. Както беше посочено по-горе, установеното като фактическа обстановка от административният орган не осъществява от обективна и субективна страна съставомерност на нарушенията по чл. 307, ал. 4, 5 ЗСВ. Като не е обсъдил възраженията на жалбоподателката, че извършените от нея действия по изпълнението са от кръга на служебните й такива по прилагането и тълкуването на закона, Върховният административен съд е постановил решението си при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело и до липса на мотиви за това, че нарушението по чл. 460 и чл. 462 ГПК и действията по събиране на публичните вземания въпреки спирането на изпълнението с влязъл в сила съдебен акт представлява дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ от обективна и субективна страна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК решението на Върховния административен съд, VI отделение следва да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на чл. 209, т. 3 АПК. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се отмени заповед № СД - 02 -1/05.02.2016 г. на министъра на правосъдието като незаконосъобразна. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,