Решение № 15699 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1994/2010 г.

Решение № 15699 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1994/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Красимира Станкова Борисова от гр. София срещу решение № 06- 00-809- 2009/12.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с което е отказано признаване на висше образование по специалността " Счетоводство и контрол" на образователно - квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет, Украйна. Подробни съображения за незаконосъобразност на акта се излагат в жалбата. Ответникът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Излага доводи, че Киевския славистичен университет няма право да провежда дистанционно обучение на територията на РБългария, такава форма на обучение може да се осъществява само при регламентираните условия в ЗВО. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена на 29.01.2010 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Жалбоподателката е получила решението на 19.01.2010 г., видно от извършеното записване на листа на заповедта. Разгледана по същество е основателна. С решение № 06- 00-809- 2009/12.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката на жалбоподателката е отказано признаване на висше образование по специалността "Счетоводство и контрол" на образователно - квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет, Украйна. Изложени са мотиви, че в подаденото заявление № 695/2009 г. от 9.12.2009 г. лицето е декларирало, че обучението е проведено на територията на Република България, а не в страната издала дипломата за висше образование. В оспореното решение е направен извод, че заявителят се е обучавал в нарушение на § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование, съгласно който чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България. Съгласно ал. 2 на същия текст, български висши училища могат да откриват в структурата си звена съвместно с чуждестранни висши училища по реда на ЗВО в съответствие с международни спогодби и споразумения с чуждестранни висши училища, каквито няма Киевския славистичен университет - Република Украйна. В оспорената заповед е посочено нарушение на разпоредбата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО, съгласно която чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България, а правно основание за отказа е разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, който предвижда, че признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се отказва, когато след извършена проверка се установи, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование. В случая административният орган не е приел, че издадената диплома от Киевския славистичен университет не е автентична, в съдебно заседание също не се оспорва истинността на дипломата, поради което не е налице правното основание по чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, на което е постановен оспорения отказ - висшето училище да не е издало представения документ, удостоверяващ завършено образование. Посоченото в заповедта правно основание се опровергава от събраните доказателства в съдебното производство, както пред административния орган, така и пред съда е представена диплома издадена на жалбоподателката от Киевския славистичен университет. Не са налице и другите фактически и правни основания за постановяване на отказ за признаване на висше образование, предвидени в чл. 12, ал. 1, т. 1, 2 и 3. от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища. Мотивите на административния орган за провеждане на обучението в поделение на територията на страната са недоказани и относими към друг вид процедура по наредбата, но не кореспондират на възприетата правна квалификация на постановения отказ. При условие, че не е осъществен фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата, отказът издаден на това основание се явява незаконосъобразен. Не е допустимо разширително тълкуване на наредбата. Не се установява чуждестранното училище да е разкрило свое поделение на територията на страната, което административния орган е приел като нарушение на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. В заявление вх. № 695/2009 г. от 9.12.2009 г. за признаване на дипломата е записано като място на провеждане на обучение гр. София, а като форма на обучението - дистанционно, на което се е позовала и комисията издала подготвителния акт. В съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя е представен тристранен договор за подготовка на специалист с висше образование № 51, сключен между Висше учебно заведение "Киевски славистичен университет", пълномощник на университета "Славянска култура и образование" ООД и студента Красимира Станкова Борисова, съгласно който университетът поема задължението да осъществи за сметка на студента неговото обучение в дистанционна форма на обучение по специалността "Счетоводство и контрол", образователна степен "бакалавър". Съгласно т. 1.2 от договора пълномощникът на университета осигурява студента с необходимите консултационни и информационни услуги, необходимата полиграфическа продукция и учебни помагала, правото да използва компютърна техника и софтуер с образователна цел, а по т. 2.6 студентът се задължава да посещава систематично учебните занятия, да изпълнява учебните планове и програми в пълен обем, да се придържа към действащото законодателство на Украйна, правилата на статута и правилата на вътрешния трудов ред на университета. Задължена да представи студентската си книжка, жалбоподателката не я представя по делото, с обяснение, че е предадена във висшето учебно заведение и въз основа на нея е издадена дипломата. Не се установява да е открито поделение на Киевския славистичен университет на територията на страната, което да е издало дипломата, поради което посоченото основание за отказ в решението на министъра не е налице. От друга страна не е извършена преценка за допустимостта на дистанционно обучение, извършвано от Киевския славистичен университет, с оглед изискванията на чл. 42, ал. 11 от ЗВО. Излагат се доводи за нарушение на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион (№ 165 - Лисабонската конвенция). Конвенцията дава право на подписалите я страни да подчинят признаването на квалификации, издадени от чуждестранни образователни институции, действащи на нейната територия, на специални изисквания на националното законодателство - чл. VI. 5, които не следва да противоречат на установения в чл. VI. 1. основен принцип на признаване, основан на знанията и уменията. В случая органът фактически е отказал признаване не на базата на съществено различие в квалификацията, за която се търси признаване, а на базата на формата, чрез която тази квалификация е придобита. Не е извършена и проверка налице ли са основания за признаване на дипломата въз основа на сключеното споразумение между България и Украйна. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение