Решение № 15475 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11197/2020 г.

Решение № 15475 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11197/2020 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Стара Загора, против решение № 306 от 24.07.2020 г., постановено по адм. д. № 570/2019 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. С доводи за неправилност на съдебния акт, поради допуснати при постановяването му нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Вълчева, която поддържа касационната жалба по съображенията в нея и изложените пред съдебния състав. Ответните страни - К. Димиева и Г. Златева, редовно призовани, не се явяват и представляват. От процесуалния им представител адв. В. Цонева, по делото е постъпила молба-писмена защита, с която оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила, като претендират присъждане на направените по делото разноски за касационната инстанция в общ размер от 600 лв., съгласно приложените списък и договор за правна помощ. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора, е отменил решение № 2349/27.06.2019 г. по протокол № 45 на Общински съвет - Стара Загора, с което е одобрен проект за ПУП – план за регулация и план за застрояване за новообразуваните имоти на територията на парк/квартал "Бедечка" по плана на гр. Стара Загора, обхващащ квартали от 801 до 831 включително, по плана на гр. Стара Загора, относно УПИ І с отреждане "за парк и открити спортни обекти", кв. 810, в частта му, в която попада ПИ с идентификатор 68850.513.6821 по КК на гр. Стара Загора, представляващ УПИ ХV-6178, кв. 808, по плана на гр. Стара Загора, одобрен с решение № 283/28.06.2012 г. на Общински съвет - Стара Загора. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са съображения, че с изменението на ПУП – ПР, се променят границите на засегнатите имоти, в т. ч. и границите на собствения на жалбоподателите УПИ, като с оглед посоченото в оспорения административен акт правно основание за издаването му – чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, не могат да се постигнат целените правни последици без съгласието на собствениците на засегнатите имоти, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Съдът е констатирал, че с обединяването на всички УПИ на запад от р. Бедечка в един УПИ се нарушава забраната с последващ ПУП да се променят границите на поземлените имоти, като в случая се игнорират и имотните такива, с което е нарушен чл. 15, ал. 2 ЗУТ. Съставът е приел и, че е нарушен и принципа на съразмерност съобразно чл. 6 АПК, тъй като с одобреното изменение, изразяващо се в обособяване на един УПИ, от множество по-малки УПИ, се засягат права и интереси на жалбоподателите в степен, по-голяма от необходимото за постигане на целта на закона, а именно да се приведе ПУП – ПР в съответствие с изискванията на ОУП и предвидената в него устройствена зона за озеленяване. По тези съображения, съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспореното решение, в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че решението на Общински съвет Стара Загора, в оспорената му част, е постановено в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ допуска промяна в границите на веднъж урегулирани поземлени имоти, с план за изменение на регулацията, при съгласие на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост, с нотариално заверени подписи. Законосъобразен е изводът, че не са изпълнени изискванията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. В случая кварталът, в който се намира имотът на жалбоподателите в т. ч. и кварталите от 801 до 831 включително, отпадат и всички имоти на запад от река Бедечка се обединяват в един УПИ, с което по същество се извършва промяна на собствеността, със заличаване на границите на поземлените имоти без съгласието на собствениците, като последните стават съсобственици в един УПИ, което без тяхното изрично съгласие, дадено в предписаната от закона форма, е недопустимо. По същество, с процесното изменение на ПУП-ПРЗ, е извършена размяна на собственост, в грубо нарушение на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ и чл. 16, ал. 1-5 от ЗУТ, допускащи това, но при определени условия, които в случая не са налице. Трансформация на собственост между частни имоти, собственост на физически или юридически лица, за които има влязъл в сила ПУП-ПР, както е в случая, е допустима само в хипотезата на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, при посочените от тази разпоредба условия, които за процесния ПУП не са налице. Освен това, трансформацията по чл. 15, ал. 3 ЗУТ, е по отношение на съседни имоти, а в случая имотите, предмет на ПУП, които се обединяват в един УПИ, попадат в различни квартали. Разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1, на което основание е издаден административния акт, не може да предизвика като правна последица промяна на собственост чрез регулация, без спазване на императивните изисквания на чл. 15 ЗУТ. Ето защо, като е направил извода за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, АС - Стара Загора е постановил решението си в съответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени, следва да се осъди Община Стара Загора, да заплати на К. Димиева и Г. Златева и двете от [населено място], сумата 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение,