Решение № 3544 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6678/2014 г.

Решение № 3544 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6678/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ТУС" ЕООД, с. Камбурово, гр. Омуртаг, представлявано от управител Хасан Мехмед Чърак, чрез пълномощника адв. Ангел Моренов, против Решение № 1915/25.03.2014 г. постановено по адм. дело № 932/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-250-2600/4044 от 2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски в двете инстанции. Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не изразява становище. С молба от 7.05.2014 г. представя контролен лист за извършената проверка на място. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав, намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "ТУС" ЕООД, с. Камбурово, против уведомително писмо изх. № 02-250-2600/4044 от 2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което частично е отказано финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. като са оторизирани следните суми: по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - 115 120,02 лв.; по Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП) - 34 559,03 лв.; по Схема за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони (НР1) - 6 992,99 лв. и по Схема за плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) - 6 639,94 лв. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е образувано по подадено от "ТУС" ЕООД, с. Камбурово, УРН 180742, общо заявление за плащания на площ УИН 25/100610/53150, с което е заявил за подпомагане следните площи: по СЕПП - 849,76 ха, по СНДП - 556.05 ха, по НР1 - 36.84 ха и по НР2 - 224.04 ха. Към заявлението е приложена таблица за използваните парцели за 2010 г. и картен материал. За посочените площи жалбоподателят е поискал финансово подпомагане в размер на 155 459, 80 лв. по СЕПП; 55 648, 53 лв. - по СНДП; 7 925, 68 лв. - по НР1 и 6 845, 30 лв. - по НР2. Със заповеди № 152677 от 9.07.2010 г., 26.07.2010 г. и от 30.07.2010 г. на регионален отдел Технически инспекторат при ДФЗ е наредено извършване на проверка на място на заявените от жалбоподателя парцели за подпомагане. В периода от 13.07.2010 до 4.08.2010 г. е извършена такава проверка с GPS, резултатите от която са обективирани в контролен лист, подписан от жалбоподателя. В него на стр. 32 земеделският производител е посочил, че "няма забележки". В хода на производството с Писмо изх. № 1098/24.09.2010 г. заявителят е уведомен за наличие на площи, заявени от повече от един кандидат. В резултат земеделският производител е попълнил приложение към уведомителното писмо за изясняване на принадлежността на площи. С оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна по делото са допуснати и приети от съда единична и тройна съдебно-технически експертизи. Според заключението на вещото лице от единичната СТЕ, административният орган правилно е определил недопустимата за подпомагане площ по заявлението на жалбоподателя за 2010 г., процентът на наддеклариране и размерът на санкционираната площ съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. В тройната СТЕ се сочи, че мнението на експертите по отношение на допустимата и недопустимата площ се разминава с изложеното в уведомителното писмо. Въз основа на установени разминавания в заключението на тройната СТЕ е посочено, че недопустимата площ по СЕПП е 53,81 ха или 6,76%, а не както е определено с оспореното уведомително писмо - 66,85 ха или 8,54%. По останалите схеми констатациите на административния орган са потвърдени. Какъв би бил размерът на намаленията вследствие на тези разминавания не е посочено. Експертите посочват, че не могат да дадат категорично становище по отношение на височината и вида на наличните и установени от проверката на място храсти и дървесна растителност, тъй като снимковият материал е от любителски фотоапарат, не е координиран и не може да се установи точното местоположение на заснетата територия. Експертите не са изразили становище и по допълнително наложеното по всички мерки намаление в размер на 3%, поради установени при извършената проверка на място неспазени условия за поддържане на земята в добро земеделско състояние, тъй като приемат, че същото е субективно решение. Заключението е прието от съда и не е оспорено от страните. По делото е приложена и заповед № РД-09-616 от 21.07.2010 г. на министъра на земеделието и храните (л. 258), с която е одобрен национален стандарт 4.2., според който е задължително постоянните пасища и ливади да се почистват от нежелана храстовидна растителност. Заповедта е публ. в ДВ, бр. 63 от 21.07.2010 г. При така установената фактическа обстановка административният съд, като е кредитирал за достоверна единичната СТЕ, е отхвърлил жалбата против уведомителното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в надлежна форма и при правилно приложение на относимия материален закон. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти, в резултат на което и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани констатации. Изводите му се основават на заключението на назначената единична съдебно-техническа експертиза и на правилно прилагане на материалноправните разпоредби. По делото безспорно е установено, че "ТУС" ЕООД (УРН 180742) е подало Общо заявление за плащане на площ за 2010 г. за подпомагане по СЕПП, СНДП, НР1 и НР2, с приложени към него таблици на използваните парцели /данни за идентификация/ - мери и ливади. Кандидатът е заявил за подпомагане за 2010 г. 249 парцела с обща площ 851,86 ха. От тях заявени за подпомагане по мерки: СЕПП - 247 с обща площ 939,66; по мярка СНДП - 556,05 ха; по НР1 - 22 парцела с обща площ 36,84 и по НР2 - 90 парцела с обща площ 224,04 ха. Със заповеди № 152677 от 9.07.2010 г., 26.07.2010 г. и от 30.07.2010 г. на регионален отдел Технически инспекторат при ДФЗ е наредено извършване на проверка на място на заявените от жалбоподателя парцели за подпомагане. Методът на контрол е осъществен чрез GPS. Тази възможност за дистанционно проучване на заявленията е предвидена в чл. 35 от Регламент (ЕО) № 1122 на Комисията от 30 ноември 2009 г., съгласно който когато държава-членка използва възможността да извършва проверки на място чрез дистанционно проучване, тя: а) извършва фотоинтерпретация на сателитни снимки или заснемане от въздух на всички земеделски парцели по заявленията, които трябва да бъдат проверени, с оглед установяване на почвеното покритие и измерване на площта; б) извършва физически проверки на полето на всички земеделски парцели, за които фотоинтерпретацията не дава възможност да се провери точността на декларацията, удовлетворяваща компетентните органи. Проверката на място на процесиите парцели е извършена в периода 13.07.2010 - 4.08.2010 г., като резултатите от нея са обективирани в Контролен лист от проверка на място, който представлява "контролен доклад" по смисъла на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 на Комисията, притежаващ всички задължителни реквизити, изисквани от регламента. Изготвеният контролен доклад съгласно чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. е бил връчен на земеделския производител. Същият не се е възползвал от възможността да подаде възражения срещу констатациите от проверката на място. Резултатите от тази проверка са потвърдени от независим експерт и правилно са възприети от първоинстанционния съд. Кандидатът е разполагал с процесуалната възможност да оспори установеното от проверката на място при приемане на протокола за нея, както и да опровергае констатациите, които са отразени в нея и изслушаната съдебно-техническа експертиза, с всички допустими от закона доказателствени средства, но това не е осъществено. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на оспорващия, че не е бил уведомен и не е присъствал на проверката на място. Съгл. чл. 32, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 на Комисията на кандидатът се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката и да добави забележки. Видно от приложения контролен доклад, същият е приет и подписан лично от земеделския производител, без възражения. В контролния лист собственоръчно е записано "нямам забележки", с което е потвърдено и това, че на 12.10.2010 г. в 15,30 часа кандидатът е уведомен за предстоящата проверка на място както и това, че той и упълномощени от него служители са присъствали на измерването на парцелите. Неоснователно е и твърдението, че при извършване на проверката на място е осъществено административно-процесуално нарушение, тъй като заповедта за назначаване на проверката е издадена след започването й. Видно от приложените доказателства първоначална заповедта за назначаване на проверка е издадена на 9.07.2010 г. за конкретни парцели, а самата проверка е започнала едва на 13.07.2010 г. По-късно за останалите парцели, при условията на вече започнала проверка, са издадени последващи заповеди с дати - 26.07.2010 г. и 30.07.2010 г., т.е. заключението на първоинстанционния съд, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обосноваващо отмяна на оспорения акт е правилно. Извършени са и административни проверки, при които е установено наличие на 52 застъпвания на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, за което жалбоподателят е бил уведомен с писмо изх. № 1098/24.09.2010 г. и му е предоставен 10-дневен срок, от получаване на уведомлението, за изясняване на принадлежността на двойно заявените площи. С декларация от 22.10.2010 г. за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, както и в таблица на установените застъпвания жалбоподателят е потвърдил изцяло правото си на ползване само върху 4 застъпени земеделски блокове, за които е приложил документа, доказващ правото му на ползване. За други 15 застъпвания е потвърдил частично правото си на собственост, а останалите 33 е отказал и не е представил документи за собственост. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е кредитирал неоспореното по съответния ред заключение на единичната съдебно-техническата експертиза, което е приел за компетентно, подробно обосновано и кореспондиращо с останалите доказателства по делото. Правилно съдът се е позовал на заключението, с което вещото лице обективно и компетентно е направило анализ на данните, използвайки резултатите от извършената проверка на място. В случаите когато е извършена проверка на място за определяне допустимите за подпомагане площи не се извършва сечение със слоя "Допустими за подпомагане площи" дори такъв да е бил създаден. От заключението на експерта става ясно, че административният орган правилно е определил недопустимите площи и санкциите в уведомителното писмо. Изложените от първоинстанционният съд съображения относно законосъобразността на процесното уведомително писмо, отнасящи се до цялостната процедура за финансово подпомагане на земеделските производители - от подаване на общото заявление за плащане, извършването на проверки, уведомяването на кандидатите за резултатите от проверките, изплащането на сумите, респективно отказите за финансиране, с позоваване на съответните нормативни актове - закони, наредби и регламенти се споделят изцяло и от касационната инстанция. Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал тройната-съдебно техническа експертиза. В заключението се твърди, че мнението на експертите по отношение на допустимите и недопустимите площи се разминава с това на административния орган, поради което размерът на санкциите би бил различен, но такъв не е изчислен и не е представен на съда. Също така в експертизата се твърди, че не могат да дадат становище по отношение на наложеното намаление в размер на 3% от оторизираната за подпомагане сума поради установени при извършената проверка на място неспазени условия за поддържане на земята в добро земеделско състояние, тъй като приемат, че същото е субективно решение. Не дават и заключение по отношение на височината и вида на наличните и установени от проверката на място храсти и дървесна растителност. С оглед така представената тройна СТЕ, настоящият тричленен състав приема, че със заключението на експертиза не са оборени констатациите на административния орган относно определените с уведомителното писмо санкции. По изложените съображения касационната жалба се преценява за неоснователна. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение