Решение № 6912 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2316/2021 г.

Решение № 6912 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2316/2021 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационни жалби на Кмета на Община Смолян и на Е. К., подадени чрез процесуални представители, против Решение № 356/03.12.2020 г., постановено по административно дело № 248/2020 г. по описа на Административен съд – Смолян. С оспореното решение, по жалба на К. У., С. У. и Н. У., е отменена Заповед № УТ-051/13.07.2020 г. на Кмета на Община Смолян, с която е одобрен ПУП – план за регулация и застрояване в кв. 78 а по плана на гр. Смолян, кв. Горно Влахово, представляващ изменение на уличната и дворищна регулация на УПИ XVIII – индивидуално жилищно строителство, УПИ XXI – озеленяване, УПИ XX – индивидуално жилищно строителство, УПИ XIX - индивидуално жилищно строителство и УПИ XV – озеленяване, както и присъединяване на част от УПИ XV към УПИ XVIII с ограничителна и задължителна линия на застрояване и параметри на бъдещата застройка, по червено, синьо, зелено и кафяво, нанесено на приложената към заповедта скица и план за застрояване. В касационните жалби се сочат и трите основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друг съдебен акт по съществото на спора, като се потвърди процесната заповед. Постъпил е писмен отговор от ответниците К. У., С. У. и Н. У., изготвен от пълномощника им адвокат М., в който се оспорват касационните жалби, с молба да бъдат оставени без уважение и се присъдят сторените в касационното производство разноски. Останалите ответни страни - А. О., К. Д., А. Д., П. О., Д. Г., Б. О. и В. О., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до верния извод за материална незаконосъобразност на процесната заповед, мотивирало го да я отмени. Преди да разгледа жалбата по същество, съдебният състав е проверил нейната допустимост, като правилно е приел наличие на хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, обуславяща правото на К. У., С. У. и Н. У. да оспорят предметната заповед. Не е спорно по делото, че тези лица се легитимират като носители на вещни права върху УПИ XVI, влизащ в обхвата на поземлен имот с идентификатор 67653.927.52 по Кадастралната карта на гр. Смолян, който видно от графичната част на проекта, а и съгласно заключението на вещото лице е предмет на одобреното със заповедта изменение на плана. Заповедта е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, поради което за да е материално законосъобразна е необходимо в хода на проведеното административно производство да е налице постигнато съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права върху имотите, предмет на процедираното изменение. Не е спорно, че такова съгласие липсва от страна на оспорилите плана - К. У., С. У. и Н. У., но така също и от останалите лица по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, с изключение на Община Смолян и Е. К. След като част от собствениците и носители на ограничени вещни права върху имотите, предмет на изменението, не са дали своето съгласие за същото, а напротив, възразили са срещу него /видно от възражение с вх. № УТ 000266-002/25.06.2020 г./, оспорената заповед като издадена при отсъствие на материално-правните предпоставки по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Неоснователно е възражението във втората касационна жалба за това, че приложение следва намери разпоредбата на чл. 132, ал. 2 ЗУТ, като по отношение на частта от плана, която била извън предмета на жалбата, същият бил влязъл в сила. Видно от съдържанието на подадената пред Административен съд – Смолян жалба е, че Заповед № УТ-051/13.07.2020 г. е оспорена в нейната цялост, поради което и правилно в същата тази цялост е отменена от съда, още повече, че одобреното с нея изменение на регулационния и застроителен план не може обективно да бъде разделено на части. При така изложените мотиви, неоснователно се твърди неправилност на съдебното решение по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. Не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са три открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение, тъй като релевантните факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответните страни К. У., С. У. и Н. У., следва да се присъдят сторените от тях съдебно-деловодни разноски в размер на 900 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,