Решение № 221 от 20.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2723/2018 г.

Решение № 221 от 20.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2723/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. А. от [населено място], [улица], срещу решение № 68 от 05.04.2018 г. по в. гр. дело № 610/2017 г. на Пловдивски апелативен съд /П. /, 3 граждански състав, с което е отменено решение № 187 от 07.06.2017 г. по гр. дело № 134/2016 г. на Старозагорски окръжен съд и вместо него е постановено ново решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторката А. срещу ответниците "Алфа инвестмънт 22" ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] "Авагайа Сиди" ЕАД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]-партер, ап. 2, иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за прогласяване недействителността на сключения между "Алфа инвестмънт 22" ЕООД и "Авагайа Сиди" ЕАД договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 101, т. ІІІ, н. д. № 329/2016 г. по описа на нотариус Б. Г., с рег. № 394 към НК, с предмет: апартамент № 2 с идентификатор 68850.505.243. 3. 2, находящ се на втори ет., със застроена площ от 79. 13 кв. м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалетна, предверие и тераса, ведно с прилежащите към апартамента ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, и апартамент № 7 с идентификатор 68850.505.243. 3. 7, находящ се на 4 и 5 ет., със застроена площ от 125. 65 кв. м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, баня – тоалетна, предверие, дрешник-стълбище и тераса на 4 ет. и две спални, коридор, баня-тоалетна, стълбище и тераса на пети ет., заедно с прилежащите ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж. Жалбоподателката релевира неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно доказателствената тежест и относно правомощията на въззивната инстанция, изведени в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при които решаващите изводи на съда са в разрез с приетите по делото доказателства, налице е произнасяне по валидността на процесното непарично вземане на ищцата, произтичащо от предварителния договор за продажба, което е извън предмета на иска по чл. 135 ЗЗД. Поддържа, че въпросите за действителността на предварителния договор и наличието на представителна власт у подписалото го лице за продавач са от значение за иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, какъвто не е предявен по настоящото или по друго висящо дело. Навежда неправилно разпределена доказателствена тежест относно възражението за недостоверност на датата на процесния предварителен договор и неправилен извод за недопустимост на гласни доказателства за установяване на този факт. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважен предявеният П. иск, както и да й бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски пред въззивната и касационна инстанция за държавни такси, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответниците по касационната жалба /ответници в производството/ - "Алфа инвестмънт 22" ЕООД и "Авагайа Сиди" ЕАД подават писмени отговори, в които излагат становище за нейната неоснователност. Считат, че ищцата не разполага с действително вземане, произтичащо от действителен предварителен договор за продажба с оглед основателността на направените от тях възражения за недостоверност на датата на предварителния договор и за липса на представителна власт спрямо подписалия се за продавач в предварителния договор, както и че не са осъществени и останалите елементи от фактическия състав на субективното право по чл. 135 ЗЗД. Молят атакуваното решение да бъде оставено в сила, а евентуално в случай, че бъде отменено като неправилно – делото да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по всички направени възражения съобразно всички приети доказателства. Претендират присъждане на сторените съдебни разноски пред касационната инстанция. С определение № 744 от 08.11.2018 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос: Следва ли съдът, сезиран само с П. иск, а не и с иск за вземането, произтичащо от предварителен договор, да проверява съществуването на вземането, което легитимира ищеца като кредитор и да се произнася по направени от ответника възражения срещу вземането? По поставения правен въпрос настоящият съдебен състав съобразява даденото задължително разрешение в т. 1 ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Според него по принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно и не е необходимо предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Когато е предявен само П. иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените от ищеца факти. Това е така, защото предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато П. иск е обективно съединен с иск за вземането. В хипотеза на единствено предявен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, съдът може да приеме, че кредиторовото вземане не съществува, единствено и само ако то е отречено със сила на пресъдено нещо. Когато се касае за кредитор на непарично вземане за сключване на окончателен договор и обещания с предварителен договор имот е продаден на трето лице, за купувача по предварителния договор сделката е увреждаща поради осуетената възможност за реализиране на правото да се иска сключване на окончателен договор. За кредитора по предварителния договор успешното провеждане на П. иск осигурява възможност да се обяви за окончателен сключеният предварителен договор, поради което в този случай производството по чл. 135 ЗЗД се явява преюдициално спрямо производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. По обусловеното правоотношение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД следва да бъдат разгледани всички възражения, относими към материалното правоотношение, от което произтича кредиторовото потестативно право – за неговата действителност, за съществуването и изискуемостта на непаричното вземане. Ако в процеса за установяване на кредиторовото вземане, при предходно уважен П. иск, бъде отречено качеството на кредитор на ищеца по иска по чл. 135 ЗЗД, непротивопоставимостта на увреждащата сделка спрямо него няма да намери приложение. В производството по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е от значение момента на възникване на кредиторовото вземане, доколкото той може да е преди или след увреждащата сделка, с оглед на което ще се преценява осъществяването на два различни фактически състава на потестативното право по чл. 135 ЗЗД – този на чл. 135, ал. 1 ЗЗД или този на чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Поради това възражението на приобретателя по увреждащата сделка по чл. 181 ГПК /трето лице/ за антидатиране на частния документ, от който произтича кредиторовото вземане, като относимо към преценката на съда кой от двата различни състава на чл. 135 ЗЗД е осъществен по конкретното дело, следва да бъде разгледано в производството по П. иск. Ако кредиторовото вземане е възникнало след увреждащата сделка, приложим е фактическият състав на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, при който за да възникне потестативното право по чл. 135 ЗЗД, следва да бъде доказано намерение /цел/ за увреждане на кредитора от двете страни по увреждащата сделка. Различен е субективният елемент от фактическия състав на правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, когато вземането предхожда увреждащата сделка – достатъчно е да е налице знание за увреждане от длъжника при безвъзмездни сделки и от длъжника и договарялото с него трето лице при възмездни сделки, при приложимост на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Следователно момента на възникване на ищцовото вземане по П. иск предопределя установяване на различен субективен елемент от двата различни фактически състава на правото по чл. 135, ал. 1 или ал. 3 ЗЗД, поради което установяването му е част от предмета на спора по този иск. Възраженията по чл. 181 ГПК за антидатиране на правопораждащия кредиторовото вземане акт, когато е обективиран в частен документ, са от значение за възникването на самото потестативно право по чл. 135 ЗЗД, поради което съдът дължи разглеждането им по П. иск. Приобретателят по увреждащата сделка не е страна в производството за установяване и реализиране на самото кредиторово вземане, при което само по П. иск може да защити правата си като предяви възражението по чл. 181 ГПК. По съществото на касационната жалба: Предявеният иск е с правно основание чл. 135 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за дарение, сключен между двамата ответници, като увреждащ ищцовия кредиторов интерес, обусловен от качеството му на купувач по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 05.11.2016 г., сключен с първия ответник "Алфа инвестмънт 22" ЕООД. Въззивният съд е приел, че установяването на качеството на кредитор на ищцата по отношение на ответника "Алфа инвестмънт 22" ЕООД, основано на твърденията за сключен между тях на 05.11.2015 г. предварителен договор за продажба с предмет – процесните два апартамента, което се оспорва от двамата ответници в подадените в преклузивния законен срок писмени отговори на исковата молба, е в предмета на доказване по П. иск и е в доказателствена тежест на ищцата, като тя следва да установи чрез пълно и главно доказване възникването и съществуването на вземането си, както и времето на възникването му. С оглед своевременно направените от двамата ответници оспорвания на достоверността на датата на процесния предварителен договор, от значение за това дали вземането на ищцата въобще е възникнало, респективно ако е действително дали е възникнало преди или след атакуваното дарение, П. е стигнал до извода, че спрямо предварителния договор като частен диспозитивен документ е приложим чл. 181 ГПК, а вторият ответник "Авагайа Сиди" ЕАД има качеството на трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК поради неучастието си като страна в предварителния договор. В това си качество и като черпещ права от ответника "Алфа инвестмънт 22" ЕООД, който е страна по предварителния договор, евентуалното му антидатиране ще го увреди, затова по отношение на него ищцата носи доказателствената тежест да установи достоверна дата на предварителния договор. Въз основа на установеното с приетите по делото писмени доказателства и заключението на счетоводната експертиза, прието от първоинстанционния съд, установяващо че по процесния предварителен договор за продажба няма осчетоводени плащания от ищцата в полза на ответника "Алфа инвестмънт 22" ЕООД на каквито и да било суми, вкл. договорените капаро и първа вноска от продажната цена в размер съответно на 12 800 евро и 15 000 евро, без да обсъжда свидетелските показания – недопустими за установяване достоверността на датата на оспорения частен диспозитивен документ, въззивният съд е счел за недоказано предварителният договор да е подписан от управителя на първия ответник на посочената в него дата или на дата предхождаща датата на атакуваната сделка – 20.06.2016 г. Въз основа на горепосочения извод е заключил, че процесният предварителен договор е подписан от А. Павлевски след 20.06.2016 г., към който момент Павлевски е заличен като законен представител на "Алфа инвестмънт 22" ЕООД в търговския регистър / заличаването е станало на 06.04.2016 г. /, поради което е налице сключване на договор без представителна власт по отношение на "Алфа инвестмънт 22" ЕООД, която при узнаването не е потвърдена от законния представител, т. е. облигационното правоотношение, от което ищцата извежда качеството си на кредитор, е недействително и нейното непарично вземане не е възникнало. Достигайки до този правен извод П. е намерил за безпредметно да обсъжда достоверността на датата на недействителния предварителен договор спрямо втория ответник "Авагайа Сиди" ЕАД, както и осъществяването на която и да е от двете хипотези на чл. 135 ЗЗД, конкретно наличието на намерение за увреждане на ищцата от двамата ответници при извършване на дарението. Поради липсата на материалноправна легитимация на ищцата като кредитор на твърдяното непарично вземане по предявения П. иск, последният е отхвърлен от въззивния съд като неоснователен. Съобразно дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване, като е счел за включени в предмета на предявения П. иск възраженията за действителността и съществуването на непаричното кредиторово вземане, а не е разгледал единственото относимо към потестативното право по чл. 135 ЗЗД, своевременно направено в отговора на исковата молба, възражение по чл. 181 ГПК на ответника "Авагайа Сиди" ЕАД за антидатиране на процесния предварителен договор, П. е нарушил материалния и процесуалния закон и е постановил неправилно решение. Неправилно в производството по иска по чл. 135 ЗЗД, който е единствено предявеният, са обсъдени възраженията на ответниците за недействителност на процесния предварителен договор поради сключването му за продавача /първия ответник "Алфа инвестмънт 22" ЕООД/ от лице без представителна власт с оглед неустановената му достоверна дата и вписания в търговския регистър нов представител на търговското дружество след 06.04.2016 г., и за неавтентичност на предварителния договор досежно подписа на ищцата. Тези възражения подлежат на разглеждане в производство по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, какъвто не е предявен. Неправилно въззивният съд е счел за безпредметно обсъждането на възражението на втория ответник "Авагайа Сиди" ЕАД по чл. 181 ГПК за антидатиране на процесния предварителен договор, както и обсъждането на която и да е от хипотезите на чл. 135, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД досежно субективния елемент от фактическите състави, поради направен фактически извод за несключване на предварителния договор. Именно това възражение и осъществяването на елементите от фактическите състави на чл. 135, ал. 1 или ал. 3 ЗЗД са в предмета на П. иск. По тези въпроси липсва произнасяне в атакуваното въззивно решение, поради което на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на П., който дължи обсъждането им по съществото на спора по чл. 135 ЗЗД. По възражението на съдоговорителя на длъжника по чл. 181 ГПК, при правилно съобразената недопустимост на гласните доказателства за установяване достоверността на датата на предварителния договор за продажба на недвижими имоти, имащ писмена форма за действителност /виж решение № 80/17.07.2013 г. по гр. д. № 161/2012 г. на Четвърто г. о. на ВКС и др. /, в доказателствена тежест на ищцата, и правилно прецененото качество на "Авагайа Сиди" ЕАД на трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК /решение № 235/04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г. на Второ г. о. на ВКС и др. /, въззивният съд следва да даде указания по чл. 146, ал. 2 ГПК на ищцата, че не сочи доказателства за достоверността на датата на процесния предварителен договор, доколкото гласни доказателства са недопустими, като на основание чл. 146, ал. 3 ГПК следва да й предостави възможност да ангажира други допустими доказателства, напр. писмени доказателства, удостоверяващи плащане на първа и втора вноски по предварителния договор. Доколкото е счел за предявен и иск с правно основание чл. 135, ал. 3 ЗЗД, наред с иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, П. дължи процесуални действия по смисъла на чл. 146, ал. 2 и ал. 3 ГПК с даване на конкретни указания, че ищцата следва да ангажира доказателства за намерението /целта/ за увреждане на кредиторовия интерес от двете страни по атакуваното дарение /двамата ответници/, като в тази хипотеза са допустими всички доказателства по ГПК – допълнителни свидетелски показания, експертни заключения, вкл. за състоянието на длъжниковото имущество към момента на увреждащото дарение, писмени доказателства. Тези правомощия на въззивния съд произтичат от задължителните разрешения в т. 2 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото по конкретното дело П. е прецизирал дадената от първата съдебна инстанция правна квалификация на исковете, при което дори и да нямаше оплаквания във въззивните жалби на ответниците за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото и дадените указания за правнорелевантните факти, той следва служебно при неточни или непълни указания на първоинстанционния съд, да даде указания относно конкретните релевантни факти и разпределението на доказателствената тежест, като укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да прецени основателността на възражението на "Авагайа Сиди" ЕАД по чл. 181 ГПК и в зависимост от това, след преценка на всички събрани доказателства, вкл. в изпълнение на дължимите указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, да изложи фактически и правни съображения за осъществяването или неосъществяването на субективния елемент от фактическите състави на чл. 135, ал. 1 или ал. 3 ЗЗД, който е различен при двете цитирани правни норми. Следва да се произнесе и по отговорността на страните за съдебните разноски съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение