Решение № 13891 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7908/2009 г.

Решение № 13891 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7908/2009 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Анатоли Ангелов като процесуален представител на ЕТ "А. Х. А-Атанас Атанасов" - гр. Левски срещу решение № 97/02.06.008 г., постановено по адм. дело № 454/2006 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата против ДАПВ № 4807/25.05.2004 г., издаден от ТДД - гр. Плевен, потвърден с решение № 411/02.08.2004 г. на директора на РДД - гр. Велико Търново за извършено прихващане на основание чл. 112, ал. 1 ДПК (отм.) по повод подадено искане за възстановяване ДДС в размер на 68 000 лв. по издадена данъчна фактура от ЕТ "Мая - 83 - Г. Ангелов". В съдебно заседание на 21.10.2009 г. като касатори са конституирани наследниците на Атанас Атанасов - Антоанета Серафимова Атанасова, Мария Атанасова Атанасова, Бонка Атанасова Христова, Кръстина Атанасова Христова, Галя Атанасова Христова и Христо Атанасов Атанасов, всичките от гр. Левски. Макар да не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, от изложението на касационната може се направи извод, че тези основания са: допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касаторите съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, включително и издадения на търговеца ДОА № 514/03.06.1999 г. за определени данъчни задължения в размер на 58 883,64 лв., които с решение на съд са намалени на 47 838,14 лв., както и ДАПВ № 273/28.07.2000 г. за извършено прихващане. Касаторите твърдят, че ТД на НАП дължи на едноличния търговец сумата от 25 736,17 лв. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ДАПВ № 4807/25.05.2004 г. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв Ангелов, който е направил и искане за присъждане в полза на касаторите на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозиран писмен отговор с изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е приел, че има надвнесено задължение, но същият не е компетентен да се произнесе по съответното прихващане. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата Великотърновският окръжен съд е приел, че правилно данъчният орган е отказал възстановяване на сумата от 68 000 лв., тъй като спрямо жалбоподателя е имало изискуеми задължения, с които е извършено прихващане. Съдът е приел също така, че независимо от обстоятелството, че ДРА № 34/06.03.20002 г. е отменен, то задължението от 7 262,72 лв. остава. Съдът е обосновал този си извод с обстоятелството, че към момента на изготвяне на обжалвания акт са установени изискуеми задължения към бюджета, включително данък върху недвижими имоти, данък превозни средства, такса битови отпадъци и патентен данък. Всичко това според съда е установено и от вещите лица по назначената тройна съдебно-счетоводната експертиза. Според съда вещите лица са установили, че има още една надвнесена сума от 4 275,48 лв., но не може в това съдебно производство съдът да се произнесе по прихващане на този размер. За надвзета лихва според съда трябва да има произнасяне от данъчен орган и ако това се установи, съдът следва да върне преписката на данъчния орган, но такива указания от ВАС не е получил, поради което е прието, че не следва да се произнася по посочения въпрос за надвнесената сума и надвзетите лихви. Обжалваното решение е правилно. Установено е по делото, че с решение № 2125/10.03.2004 г. по адм. дело № 4228/2003 г. на ВАС, I отделение е оставено в сила решение от 20.03.2002 г. по адм. дело № 395/2002 г. на Великотърновския окръжен съд, като с последното е бил отменен издаден на "А. Х. А. - Атанас Атанасов" ДРА № 34/06.03.2002 г., като му е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 68 000 лв., която сума търговецът е поискал от данъчните органи да му бъда възстановена по реда на чл. 112 ДПК (отм.). Установено е също така по делото, че посочената сума, въпреки отмяната на ДРА № 34/2002 г. не е възстановена, а е прихваната с други изискуеми данъчни задължения - по ЗОДФЛ (отм.) - данък върху недвижими имоти, данък върху превозни средства, такса битови отпадъци и патентен данък. От изслушаната и кредитирана от съда тройна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с ДАПВ № 273/28.07.2000 г. срещу сумата от 66 301,84 лв., която данъчният субект е искал да му бъде възстановена са били прихванати с други непогасени данъчни задължения, като в експертизата е дадена рекапитулация на тези задължения - ДДС и лихви, задължения към КАТ, като общо покрити задължения чрез прихващане 59 012,64 лв. Вещите лица са установили, че остатъкът от ДДС за приспадане по чл. 77 ЗДДС (отм.) е в размер на 7 289,20 лв., който се включва в процедура по приспадане за следващите шест последователни данъчни периоди, считано от 01.07.2000 г. и в резултат на това прихващане е установено, че цялото задължение по предишен ДОА № 514/03.06.1999 г. е покрито. Изводите, които следват от доказателствата по делото е, че не се дължи ефективно възстановяване на поисканите суми. Възстановяване на суми може да се извърши, само ако лицето няма други непогасени задължения. В процесния случай е установено, че макар да е поискано възстановяване на сумата от 68 000 лв., правилно данъчните органи не са я възстановили, поради установени други непогасени публични задължения. Надвнесените други суми - за лихва в размер на 4 275,48 лв. също е прихваната с процесния ДАПВ, а именно: 138 лв. лихви по чл. 36, ал. 4 ЗОДФЛ (отм.) и които са били определени с ДРА № 34:/06.03.2002 г. и 4 137,48 лв., представляващи част от лихвите върху задължението за ДДС по ДОА № 514/1999 г. Относно поисканата сума за възстановяване на лихви в размера, изчислен от тройната съдебно-счетоводна експертиза в размер на 34 000 лв. не се дължи, тъй като сумата, върху която тя е изчислена - признатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 68 000 лв. е прихваната с други непогасени данъчни задължения. Затова изводите на съда, че относно сумата 4 275, 48 лв. следва да се инициира ново производство по чл. 112 ДПК (отм.) не са правилни, но те не се отразяват на крайния резултат, постановен по делото. Следва също така да се отбележи, че и след признаването от съда на правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 68 000 лв., за наследодателя на жалбоподателите е останало задължение за внасяне в размер на 7 262,72 лв., което отново показва, че искането му за присъждане на лихва върху сумата от 68 000 лв. в размер на 34 000 лв. е неоснователно и правилно не е било уважено. . Водим от гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново не се присъждат, тъй като такива са присъдени с първоинстанционното решение. Нееднократно ВАС, I отделение е приемал, че когато не се променя резултата по делото, както е в процесния случай и първоинстанционния съд е присъдил възнаграждение, се приема, че то е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Наред с това налице е и друго основание за отказ от присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като тази страна не е била представлявана пред ВАС, I отделение от юрисконсулт. Подаването на писмен отговор срещу касационната жалба не е основание такова да се присъди. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,