Решение № 15223 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 95/2018 г.

Решение № 15223 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 95/2018 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Пловдив срещу Решение № 2048 от 24.11.2017 г. по адм. д. № 1215/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено Решение № 2153-15-61/10.04.2017 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №РВ-3-15-00238227/06.03.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ Пловдив и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне. Поддържат се оплаквания срещу решението на Административен съд Пловдив като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – В. С. от [населено място], редовно уведомена, се представлява от адв. Пенев със становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С Разпореждане № РВ-3-15-00238227/06.03.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив е наредено на В. С. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 11.10.2016 г. до 20.02.2017 г. в размер на 3444. 85 лева, от които 3380. 93 лева главница и 63. 92 лева лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. С. е получавала обезщетението за посочения период за отглеждане на детето Х. Б., чиято майка и нейна дъщеря Е. Б. е починала, и правото на отпуск на бащата по чл. 167 от Кодекса на труда, с негово съгласие е ползвано от С., която е отглеждала детето. Съгласно чл. 167, ал. 1 от Кодекса на труда, когато майката (осиновителката) на дете до 2-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете се ползуват от бащата (осиновителя). С негово съгласие тези отпуски могат да се ползуват от един от неговите родители или от един от родителите на починалата или заболялата тежко майка (осиновителка) на детето, когато работи по трудово правоотношение. В чл. 51, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване, е предвидено, че при смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката), което я възпрепятства да гледа детето, на лицето, което ползва отпуска по чл. 167 от Кодекса на труда, се изплаща паричното обезщетение по чл. 49 или чл. 53. Обезщетението се изплаща и на самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство. Административният орган е приел, че поради неспазване от В. С. своевременно на задължението й по чл. 5 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО - в срок до 3 работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, да представи нова декларация или заявление-декларация, относно прекратяването на трудовото правоотношение на бащата, същата дължи връщане на полученото обезщетение за посочения период като недобросъвестно получено. Правилно е заключението на първоинстанционният съд, въз основа на събраните по делото доказателства и свидетелските показания, дадени от бащата на детето и от приятелка на майката, че В. С. не поддържа връзки с бащата на детето, поради което не е знаела, че същият е прекратил трудовото правоотношение с работодателя си. Затова според съда, С. няма качеството на недобросъвестно лице по смисъла на чл. 114 от КСО. Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54 е и чл. 54 м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна. Както правилно е установил Административен съд Пловдив, в случая не са налице изброените предпоставки за възстановяване на сумата от осигуреното лице, тъй като същото е добросъвестно и не са налице хипотезите по чл. 114, ал. 2, т. 1-3 КСО. Добросъвестността на лицето се предполага до доказване на противното, което не се установява по безспорен начин в процесния случай. По делото няма спор за фактите, а само относно това добросъвестно ли е получено обезщетението от С. в процесния период, поради което същата не дължи връщането му на държавното обществено осигуряване. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с включен ДДС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение