Решение № 10807 от 8.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5377/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности Пловдив в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Костадинова, срещу решение 284 от 24.04.2023 г., постановено по адм. дело 119/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което по жалба на Блесед-А. Цветков ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-368-0118174 от 18.11.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности Пловдив в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда, че при издаване на акта е нарушен принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК, като се твърди, че не е съобразена установената от приходния орган фактическа обстановка, а са кредитирани единствено твърденията на жалбоподателя. Развити са подробни съображения за съответствие на определения срок на ПАМ с принципа за съразмерност и с целите, които законът преследва, в т.ч. да се осуети възможността деецът да извърши други подобни нарушения. Твърди се, че 14-дневният срок е близък до минимума и съответства на обществената опасност на установеното нарушение. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на платения от ответника адвокатски хонорар. Ответникът Блесед-А. Цветков ЕООД, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ ФК-368-0118174 от 18.11.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности Пловдив в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС на Блесед-А. Цветков ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект: фризьорски салон, находящ се в гр. Хасково, [улица], за срок от 14 дни, стопанисван от търговеца. Фактическо основание за издаване на акта е извършена проверка на търговския обект на 14.11.2022 г., при която било установено, че при извършена покупка на удължители за коса от клиентка на салона било платено капаро от 50 лв. в брой на А. Цветков - управител и продавач, за което не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта ФУ. Установено било и наличие на касова разлика в размер на 85 лв. между налични средства и маркираните във ФУ. За установените факти и обстоятелства от проверката бил съставен протокол за извършена проверка серия АА 0118174 от 14.11.2022 г. За да отмени ЗПАМ, съдът е приел, че изложените аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани, формални изявления и нямат характера на същински мотиви, като не е спазен и принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК. Посочил е, че размерът на срока за налагането на ПАМ не е обоснован, като са засегнати права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Настоящият касационен състав приема, че фактическата обстановка е точно и пълно установена от първоинстанционния съд, който подробно е мотивирал правните си изводи, но обжалваното решение е недопустимо, по следните съображения: След постановяване на първоинстанционното решение, но преди влизането му в сила, пред настоящата инстанция, с писмено становище от 05.10.2023 г. са представени наказателно постановление (НП) 699765-F685947 от 13.04.2023 г., преводно нареждане за заплатено имуществена санкция по НП и Заповед за отмяна на запечатване ФК-ЗОЗ-61 от 12.05.2023 г. Съгласно посочената заповед, началникът на отдел Оперативни дейности Пловдив в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП е прекратил действието наложената със Заповед ФК-368-0118174 от 18.11.2022 г. ПАМ запечатване на търговски обект - фризьорски салон, стопанисван от Блесед-А. Цветков ЕООД, разпоредена на основание чл. 186, ал. 1 ЗДДС за срок от 14 дни, като е прекратил и наложената на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС забрана за достъп до обекта. С отмяната на процесната ЗПАМ в течение на съдебния процес по оспорването й, за жалбоподателя е отпаднал правният интерес от това оспорване. С оглед липсата на допуснато предварително изпълнение на административния акт, жалбата против него има суспензивен ефект и прилагането на ПАМ не е осъществено. Отмяната на акта на основание чл.187, ал.4 ЗДДС има същите последици като отмяната на акта по съдебен ред. В този смисъл и Решение 1962/22.02.2023 г., постановено по адм. дело 4378/2022 г. на ВАС, Решение 10337/30.10.2023 г., постановено по адм. дело 3283/2023 г. на ВАС. Горните обстоятелства и приложните в касационната инстанция доказателства не са били известни на решаващия състав на административния съд, към момента на постановяване на съдебното решение, съответно за съда не е било възможно да ги съобрази. По изложените съображения, проверяваното решение е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено. При този изход на спора, разноски на страните не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение