Решение № 12563 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8055/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби на М. С. Т. от гр.София и К. Н. Ч. от гр.София, чрез адв. Янев, срещу решение 338/12.01.2024 г., постановено по адм. дело 5360/2023 г. по описа на Административен съд София град и решение 8029/10.06.2024 г., постановено същото дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в номера и датата на заповед САГ23-РА-30-276 /19.04.2023г. на главния архитект на Столична община, оспорването на която е отхвърлено като неоснователно. С доводи за незаконосъобразност на решенията, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира отмяната им и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът главен архитект на Столична община, чрез юрк. Василева , излага доводи за неоснователност на касационните жалби и моли за оставяне в сила на решенията като законосъобразни, обосновани и правилни. Претендира юрк.възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение 338/12.01.2024 г. по адм. дело 5360/2023 г. по описа на Административен съд София град и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и се явяват процесуално допустими, но неоснователни по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на настоящите касатори срещу заповед САГ23-РА-30-276 /19.04.2023г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл.225а във вр. с чл.225,ал.2,т.2 ЗУТ е наресено премахване на незаконен строеж Фотоволтаична инсталация за производство на електрическа енергия за собствени нужди в жилищна сграда в имот с идентификатор 68134.1932.738 по КККР, съставляващ УПИ IV-737,738, кв. 7 по плана на гр. София, м. Манастирски ливади - запад, с административен адрес: гр. София, [улица]. С решение 338/12.01.2024 г., постановено по адм. дело 5360/2023 г. по описа на Административен съд София град е отхвърлена жалбата, но при погрешно изписване на номера и датата на заповедта, поради което с определение 6891/05.06.2024г. по адм.д.3500/2024г. по описа на Върховен административен съд, образуваното касационно производство по първата жалба е прекратено и делото е върнато на поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.175 АПК. В изпълнение на този съдебен акт, първоинстанционният съд е постановил второто обжалвано с касационна жалба решение 8029/10.06.2024 г., постановено по адм. дело 5360/2023 г. по описа на Административен съд София град. Касационната жалба срещу това решение, постановено по реда на чл.175 АПК, е неоснователна, тъй като с него е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като е посочен коректно номера на оспорената заповед и датата на нейното издаване. Неоснователно е възражението, че нормата на чл.175, ал.1 АПК дава възможност само на съдът, постановил решението и страните по делото да инициират производство за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като понятието съдът включва и касационната инстанция, която осъществява пълен контрол за валидност и законосъобразност на подложеното на касация съдебно решение. В тази връзка се явява неоснователен и доводът за разминаване в мотивите на приетата основателност на жалбата с крайния резултат нейното отхвърляне като неоснователна. Това несъответствие не попада в обхвата на очевидна фактическа грешка. Касационната жалба срещу решение 338/12.01.2024 г. / с допусната поправка на ОФГ с решение 8029/10.06.2024 г./, постановени по адм. дело 5360/2023 г. по описа на Административен съд София град се явява неоснователна, тъй като по делото е безспорно установено, че разпоредената за премахване с процесната заповед Фотоволтаична инсталация за производство на електрическа енергия за собствени нужди в жилищна сграда в УПИ IV-737,738, кв. 7 по плана на гр. София, м. Манастирски ливади - запад, е изградена без изискуемото по смисъла на чл.147, ал.1,т.14 ЗУТ разрешение за строеж, което сочи на правното основание по чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ. Първоинстанционният съд е мотивирал обжалваното решение от правна страна с това, че се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с точно описаните параметри и местонахождение, установени в административното производство и потвърдени изцяло от СТЕ, който е изграден през 2022г. и не попада в режим на търпимост по §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Възприети са като неоснователни възраженията, че разпореденият за премахване строеж е преместваем обект по §5,т.80 от ДР на ЗУТ с оглед предназначението му. Така постановеното решение е законосъобразно като краен резултат, но при следната допълнителна мотивировка: В административното производство процесната фотоволтаична инсталация е определена като попадаща в приложното поле на чл.147, ал.1,т.14 ЗУТ, видно от изготвения Констативен акт 2023-4/30.01.2023г. С цитираната разпоредба законодателят е предвидил облекчен ред за издаване на разрешения за строеж, без одобряване на инвестиционни проекти, за монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 МW, включително към съществуващите сгради в урбанизираните територии, в т. ч. върху покривните и фасадните им конструкции, какъвто е настоящия случай. Процесната фотоволтаична инсталация, с оглед на посочената мощност от 30 kW, безспорно представлява инсталация за производство на електрическа енергия, а не "централа" по смисъла на § 1, т. 70 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, и като такава попада в приложното поле на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ и за нея не се изисква одобряване на инвестиционен проект, за да бъде издадено разрешение за строеж. Това законодателно разрешение, което е отклонение от общия ред на ЗУТ /с одобряване на инвестиционни проекти/ за изграждане на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, без ограничение на мощността - строежи от първа до трета категория по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "з", т. 2, б. "ж" и т. 3, б. "д" от ЗУТ, действително не изисква издаването на виза за проектиране и изготвяне на инвестиционни проекти, но се изисква разрешение за строеж. Такова не се представя за процесния незаконен строеж,както пред първата инстанция, така и пред настоящата инстанция, от което следва,че заповедта е издадена на съответно правно основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г. по смисъла на ал.1, §127. Неотносимо се явява възражението по касационната жалба за несъобразяване нормата на чл.4, ал.3 от Регламент /ЕС/ 2022/2577 на Съвета от 22.12.2022г., тъй като по делото е безспорно установено, че процесната фотоволтаична инсталация е била вече изградена към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешението за строеж. Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални нарушения от съда, изразяващи се в некоректно пресъздаване констатациите на приетата по делото СТЕ. Независимо от описанието на инсталацията като подлежаща на демонтаж и ползване на друго място по предназначение, вещото лице определя процесната инсталация като строеж шеста категория, за който е приложим режима по чл.147,ал.2,т.14 ЗУТ, като отрича приложимостта на чл.151 ЗУТ. Тези изводи са правно издържани, тъй като по своето предназначение процесната Фотоволтаична инсталация за производство на електрическа енергия е за собствени нужди за битово потребление и не отговаря по предназначение на чл.56 ЗУТ за да се квалифицира като преместваем обект по смисъла на §5,т.80 от ДР на ЗУТ. Водещият разграничителен критерий между строеж и преместваем обект по т. 80 на § 1 от ДР на ЗУТ е неговото предназначение, което следва да попада в обхвата на чл. 56, ал. 1, т. 1 до т. 4 ЗУТ, т. е. да е увеселителен обект /т. 1/, обект за административни, търговски и други обслужващи дейности /т. 2/, обект за временно обитаване при бедствия /т. 3 или обект, свързани с отбраната и сигурността на страната /т. 4/. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторите дължат поравно разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,