Решение № 12870 от 29.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4/2016 г.

Решение № 12870 от 29.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4/2016 г., VI о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ш., срещу решение № 86 от 16.11.2015 г. по адм. дело № 195/2015 г. по описа на Административен съд - Ш. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Й. Ж. Г. от гр. Ш., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С решение № 86 от 16.11.2015 г. по адм. дело № 195/2015 г., Административен съд - Ш. е отменил Заповед № 542-3 от 04.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Ш., с която се отказва отпускането на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2015 - 2016 г., на основание Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на Министерството на труда и социалната политика по молба-декларация вх. № 542-3/17.07.2015 г. Изпратил е преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ш., за ново произнасяне по подадената от Й. Ж. Г. молба-декларация вх. № 542-2 от 17.07.2015 г. за отпускане на целева помощ за отопление при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. За до постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е приел, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 194, том V, рег. № 9768, нот. дело № 933/2014 г. на нотариус с рег. № 222, с район на действие РС - Ш., Й. Ж. Г. е продал недвижим имот в землището на град Ш. Стойността на сделката е в размер на 3500 лева и не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период, който е 3900 лева, поради което сделката не попада в чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП и не следва да се взема предвид. Като е приел за получена сума тази в размер на 12781,60 лева, която е данъчната оценка на имота, а не действителната цена по сделката, административният орган не се е съобразил с действителната стойност на сделката, поради което обжалваната заповед е материално незаконосъобразна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Съдебният акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание. Органите по социално подпомагане са отказали исканата помощ за отопление, като са се мотивирали, че Й. Ж. Г. е продал вилна сграда и поземлен имот за 12781,60 лева и не отговаря на условието на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, т. е. да не е прехвърлян жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или ид. части от тях срещу заплащане през последните 5 години, съгласно чл. 2, ал. 1 на Наредба № РД-07-5/16.05.08 г. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП целевата помощ за отопление се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на допълнителното условие, а именно да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните пет години. Според ал. 11, т. 2 на същия чл. 10 (в редакцията преди изм. ДВ, бр. 89/2016 г.), разпоредбата на ал. 1, т. 6 не се прилага в случаите, когато общата стойност на сделките не надвишава 60 - кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период. Съгласно ПМС № 6/15.01.2009 г. месечният размер на гарантирания минимален доход е 65 лева. От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 194, том V, рег. № 9768, нот. дело № 933/2014 г. се установява, че Й. Ж. Г. е продал недвижим имот в землището на град Ш. Стойността на сделката е в размер на 3500 лева и не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период, който е 3900 лева. Първоинстанционният съд е извел законосъобразен извод за несъответствие на оспорваната заповед с материалния закон, тъй като приетата от административния орган сума от 12781,60 лева, е по данъчната оценка на имота, а не продажната цена посочена в нотариалния акт. Обстоятелството, че при подаване на молбата-декларация извършената продажба не е описана, не представлява основание за постановяване на процесния отказ доколкото стойността на последната не оказва влияние върху правото на социална помощ. Действително съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗСП, право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. В административното производство обаче, не са представени доказателства, че Й. Г. може да задоволи основните си жизнени потребности с помощта на задължените по чл. 140 от СК лица, като административният орган не е изложил правни или фактически основания за постановяване на отказа на това основание. Ето защо, не съществува задължение и на пъроинстанционния съд да излага доводи по тези обстоятелства, поради което наведените от касатора възражения в тази насока са неоснователни. От гореизложеното се установява, че тезата на касатора за неправилност на решението не може да бъде кредитирана. Първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,