Решение № 5434 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6930/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 28, ал. 1 от Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси (НОРИПДУКИ), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (понастоящем с променено заглавие, ДВ, бр.84/2023 г., в сила от 06.10.2023 г). Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. Д. от гр. Хасково, чрез процесуален представител адв. Д. М. Москова, против Решение 1953/09.05.2024 г., постановено по адм. дело 1069/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед 90/08.09.2023 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Хасково и същата е осъдена на заплати разноски в размер на 1 000 (хиляда) лева. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата доводи касаторът иска оспореното решение да бъде отменено, съответно да бъде отменена и процесната заповед за установяване на конфликт на интереси с произтичащите от това законни последици. Претендират се и разноски. Ответникът директорът на РИОСВ Хасково, чрез адв. З. Зарчева в подаден в законоустановения срок писмен отговор, в писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С оспореното решение Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на Д. Д. против Заповед 90/08.09.2023 г., с която е установен конфликт на интереси по отношение на Д. Д., като директор на Дирекция АФПД в РИОСВ Хасково и лице, за което, съгласно § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ, се прилагат разпоредбите на Глава осма от ЗПКОНПИ за това, че през периода 08.02.2023 г. 10.02.2023 г., в нарушение на чл. 63, ал. 1 от ЗПКОНПИ, не е уведомила органа по назначаването си за наличието на частен интерес и не си е направила самоотвод от възложената й с резолюция на директора на РИОСВ Хасково задача, а именно: "да изготвят мотивиран доклад TLP-RED по установени нарушения и изпълнение на дадените препоръки по т. 1 10 в доклад с изх. КД-9/06.02.2023 г. на Инспектората към МОСВ, както и в изпълнение на правомощията или задълженията си по служба е изготвила Вътрешен доклад от 10.02.2023 г., в свой частен интерес, така, че да избегне дисциплинарна отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие за себе си нарушение на чл. 58, изр. второ, предл. второ, във връзка с чл. 54, предложение последно от ЗПКОНПИ. Поради горецитираното, на основание чл. 171, ал. 2 от ЗПКОНПИ, й е наложена глоба в размер на 1 000 лева за констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. второ, предл. второ, във връзка с чл. 54, предл. последно, в качеството й на лице, за което съгласно § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ се прилагат разпоредбите на гл. осма от ЗПКОНПИ. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в съответствие с материалния закон при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при спазване на изискванията за форма, поради което е отхвърлил жалбата против обжалваната заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че производството по издаване на обжалвания административен акт е образувано по повод постъпил сигнал в РИОСВ Хасково на 11.07.2023 г. срещу Д. Ж. Д., на длъжност директор на дирекция Административни, финансови и правни дейности, с данни за конфликт на интереси, изразяващи се в извършване от същата и от Ж. К. нарушения относно изготвяне на Вътрешен доклад от 10.02.2023 г., съдържащ предложение за образуване на дисциплинарно производство по постъпил доклад от Инспектората на МОСВ от 09.06.2023 г. за извършена извънпланова проверка на РИОСВ Хасково. В сигнала се твърди, че Д. е участвала в дейностите, свързани с провеждането на конкурсни процедури, за които в доклада било категорично установено нарушение на ЗДСл и НПКПМДС. Със Заповед 78/11.07.2023 г. на директора на РИОСВ Хасково е назначена комисия, която да се запознае със сигнала за конфликт на интереси и да изготви становище налице ли е такъв. Изготвена е и покана за изслушване на лицето на 24.08.2023 г., същото се явило на 16.08.2023 г. за подписване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение, когато било поканено от членовете на комисията за среща в заседателната зала в РИОСВ Хасково. На срещата Д. била уведомена устно за образуваното производство за установяване на конфликт на интереси и й била представена покана с опис на всички събрани в хода на проверката писмени доказателства, вкл. и папка, съдържаща тези доказателства. Д. прочела поканата, написала възражение за неспазване на процедурата по връчване и отказала да удостовери с подписа си получаването на поканата и запознаване със събраните писмени доказателства. Отказът бил удостоверен с подписите на свидетелите П. Д. и Н. Н. служители в РИОСВ Хасково. На 29.08.2023 г. комисията представила на директора на РИОСВ Хасково положително становище по проверката за установяване на конфликт на интереси от лицето Д. Д., ведно със събраните в производството писмени доказателства, видно от което, в доклада на инспектората на МОСВ били описани следните нарушения: Съгласуване от страна на Д. Д.- главен юрисконсулт, на заповед от 21.02.2022 г. за назначаване на С. С. за държавен служител на длъжност младши експерт до завръщане на титуляра, заемащ длъжност старши експерт, без същият да притежава изискваща се по КДА една година професионален опит или пети младши ранг; Съгласуване от страна на Д. Д.- главен юрисконсулт, на заповед от 23.05.2022 г. за назначаване на С. Т. за държавен служител на длъжност младши експерт до завръщане на титуляра, заемащ длъжност старши експерт, без същият да притежава изискваща се по КДА една година професионален опит или четвърти младши ранг; Съгласуване от страна на Д. Д.- главен юрисконсулт, на заповед от 20.04.2022 г. за прекратяване на служебно правоотношение на М. П. в срока за изпитване, като било посочено, че притежава ранг пети младши; Съгласуване от страна на Д. Д.- директор на Дирекция АФПД, на заповед от 12.09.2022 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Ж. К. по взаимно съгласие в срока за изпитване, като било посочено, че притежава ранг пети младши; Съгласуване от страна на Д. Д.- главен юрисконсулт, на трудов договор от 08.06.2022 г. с М. Д. на длъжност старши специалист в дирекция АФПД без наличие на една година професионален опит в областта на административното обслужване; Съгласуване от страна на Д. Д.- главен юрисконсулт, на заповед от 20.04.2022 г. за назначаване на М. П. за държавен служител на длъжност младши експерт преди изтичане на срока за подаване на възражения от кандидатите, които не са класирани на първо място; Съгласуване от страна на Д. Д.- директор на Дирекция АФПД, на заповед от 12.09.2022 г. за назначаване на Ж. К. за държавен служител на длъжност юрисконсулт в дирекция АФПД преди изтичането на срока за подаване на възражения от кандидатите, които не са класирани на първо място; Съгласуване от страна на Д. Д.- директор на Дирекция АФПД, на заповед от 20.07.2022 г., с която се определя комисия със задача: да проведе конкурсна процедура за обявено свободно място началник отдел Превантивна дейност, биологично разнообразие, защитени зони и територии, като членове на комисията били Ж. К. и М. П., които не притежавали професионална квалификация и опит. На следващо място от становището е видно, че на 10.02.2023 г., от Д. Д. и Ж. К., бил изготвен вътрешен доклад, в който се установяват следните нарушения: Рекапитулация на длъжностно разписание в сила от 11.07.2022 г., неподписано от служител, отговарящ за човешките ресурси и ръководител на финансово ниво; За назначаване на С. С. със заповед от 21.01.2022 г. Липса на разработени длъжностни характеристика; За назначаване на С. Т. със заповед от 23.05.2022 г. За назначаване на М. П. със заповед от 23.02.2022 г.; За назначаване на Ж. К. със заповед от 25.05.2022 г. За сключване на трудов договор от 08.06.2022 г. с М. Д.. С вътрешния доклад бил направен извод за системно и продължително неизпълнение на преките задължения от страна на Н. Н.- гл. експерт Човешки ресурси в Дирекция АФПД, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 1 , т. 1 от ЗДСл, като е отправено предложение до директора на РИОСВ Хасково да започне дисциплинарно производство. В становището на комисията за установяване на конфликт на интереси е посочено, че в изготвения от Д. Д. и Ж. К. вътрешен доклад не са разгледани нарушенията, установени при издаването на заповед от 21.01.2022 г., заповед от 23.05.2022 г., заповед от 20.04.2022 г., заповед от 12.09.2022 г., на трудов договор от 08.06.2022 г., заповед от 20.04.2022 г. и заповед от 20.07.2022 г., като се твърди, че всички цитирани заповеди и трудов договор са съгласувани от Д. Д. в нарушение на законовите изисквания въпреки задължението й по длъжностна характеристика да контролира законосъобразното изготвяне на актове по трудово и служебно правоотношение. Твърди се, че според доклада на МОСВ, Д. Д., в качеството й на юрисконсулт и директор на Дирекция АФПД е съгласувала горецитираните заповеди и трудов договор, като не е изпълнила задълженията и отговорностите си по длъжностни характеристика основание за образуване на дисциплинарно производство по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Въпреки това, директорът на РИОСВ Хасково, на 08.02.2023 г. е назначил комисия в състав Д. Д. и Ж. К., която да изготви мотивиран доклад TLP RED по установените нарушения и изпълнение на дадените препоръки в доклада на Инспектората на МОСВ в т. 1 10. С последната точка от препоръките на доклада на инспектората на МОСВ директорът на РИОСВ Хасково е следвало да предприеме мерки за ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителите, допуснали описаните нарушения. Според комисията за установяване на конфликт на интереси, след запознаване с доклада на инспектората на МОСВ от 06.02.2023 г., Д. Д. е била длъжна да си направи незабавно самоотвод по изпълнение на задачата, като посочи и частния си интерес, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗПКОНПИ. На първо място следва да се отбележи, че с оглед обсъждането на част от нормите на ЗПКОНПИ, първоинстанционният административен съд правилно е съобразил, че е настъпила промяна в нормативната уредба, с която е влязъл в сила нов Закон за противодействие на корупцията (обн. ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), с § 3 от ПЗР, с който са направени редица изменения и допълнения и са отменени множество разпоредби на ЗПКОНПИ (понастоящем Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), включително относимите към настоящия правен спор норми на Глава осма, § 2 и чл. 171, като материята е преуредена в новия Закон за противодействие на корупцията. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията, неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда, във връзка с отменени разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от Комисията. Изменения на приложимата в случая Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и установяване на конфликт интереси не са извършвани. Неоснователни са наведените първо пред Административен съд Хасково, а след това преповторени пред касационната инстанция доводи за нищожност на процесната заповед. Заповедта е издадена от материално компетентен орган, в кръга на нормативно предоставените му правомощия, вр. чл.26 ал.1 НОРИПДУКИ и чл. 29, ал. 1 от Вътрешните правила, а именно- директорът на РИОСВ Хасково. Последният е оправомощен да се произнася с мотивиранa заповед за наличието или липсата на конфликт на интерес, тъй като по аргумент от § 2, ал. 8 и § 1, т. 10 от ДР на ЗПКОНПИ и чл. 6, ал. 1, т. 19 от ПУДРИОСВ е орган по назначаване на служителите в РИОСВ, вкл. и по отношение на директора на Дирекция Административни, финансови и правни дейности, каквато длъжност е заемала Д. Д. към процесния период. Оспореният акт е издаден в предвидената в чл. 26, ал. 2 НОРИПДУКИ писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити по издаването му. На основание чл. 52 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, конфликт на интереси (нормата отм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 , в сила към датата на издаване на обжалвания административен акт) възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Според приложимата разпоредба на закона, фактическият състав на конфликта на интереси изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки: 1/ лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПКОНПИ, респ. лице по § 2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ; 2/ частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53, във връзка с чл. 54 ЗПКОНПИ или на свързано с него лице и 3/ възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето или на задълженията му по служба. В случая административният съд вярно и обективно е установил относимата фактическа обстановка по делото. Приел е, че административният орган, издал оспорения административен акт, е имал материална компетентност, като този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 26, ал.1 от НОРИПДУКИ. Последната регламентира, че органът по избора или назначаването се произнася с мотивирана заповед за наличието или липсата на конфликт на интереси.Спазени са и нормативните изискванията на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПОКОНПИ, тъй като Д. безспорно е служител на администрацията на орган на изпълнителната власт, а директорът на РИОСВ - Хасково е органът по назначаване на касаторката. Спазена е формата на акта. Обосновани са правните изводи на първоинстанционния съд, че при издаване на административния акт не да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените и да налагат неговата отмяна. Релевантните по делото факти касаят осъществяване на трите материалноправни предпоставки, посочени в чл. 52 ЗПКОНПИ, при наличието на които е налице конфликт на интереси. Съдът правилно е преценил, че по делото е спорен въпросът дали Д. Д. е следвало да уведоми органа по назначаването си за наличие на частен интерес и да си направи самоотвод по възложената й с резолюция на директора на РИОСВ Хасково задача: да изготвят доклад TLP - RED по установени нарушения и изпълнение на дадените препоръки по т. 1 т. 10 от доклад с изх. КД-9/06.02.2023 г. на Инспектората на МОСВ по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗПКОНПИ, както и дали е изготвила цитирания доклад от 10.02.2023 г. в свой частен интерес по смисъла на чл. 58, изр. второ, предл. второ от ЗПКОНПИ. Съдът, преценявайки установените фактически обстоятелства по делото, намира, че конфликт на интереси може да има, когато съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност, респ. лицето, попадащо в изброените в §2 ал.1 от ДР на закона лица, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. Законът и съдебната практика са последователни в разбирането, че е достатъчно лицето, заемащо публична длъжност, респ. лицето, попадащо в изброените в § 2, ал. 1 от ДР на закона, да има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Облагата по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ може да не е настъпила, постигната или реализирана, а да бъде само възможна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай за съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база лични и роднински отношения, а не на база законоустановени критерии. Именно с оглед избягването на горепосочените съмнения, законодателят е въвел забраната по чл. 58 от ЗПКОНПИ лице, заемащо публична длъжност, съответно лице по § 2, ал.1, т.1 ДР на ЗПКОНПИ, да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си или задълженията си по служба. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение 1445 от 16.02.2022 г. по адм. д. 9400/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение 5739/12.05.2021 г. на ВАС по адм.д. 2880/2021 г., VІ отд., Решение 1690 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. 11949/2020 г., VІ отд., Решение 12130/30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. 2277/2020 г., VI отд., Решение 17114 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. 9250/2019 г., VІ отд., Решение 115 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. 1439/2015 г., VII отд., Решение 6945 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. д. 1791/2014 г., VII отд. и др. По делото няма спор, че жалбоподателката, при изготвяне на вътрешен доклад от 10.02.2023 г,. не си е направила отвод от изпълнението на конкретно възложено й правомощие по служба, като не е уведомила органа по назначаването, каквото е изискването на чл.63 ал.1 от ЗПКОНПИ. Неоснователни са и доводите, че вътрешният доклад от 10.02.2023 г. е имал само информативен характер и целта му е била да бъде подпомогнат директора на РИОСВ Хасково, чрез компетентни становища и мнения, дадени от Д. Д. и Ж. К., да се организират последващи действия чрез депозиране на възражение против доклада на инспектората към МОСВ. Неприемливата теза за информативния характер на вътрешния доклад е оборена чрез поставената резолюция, а именно: Одобрявам. Да се предприемат необходимите действия по дисциплинарно производство. Във вътрешния доклад не се съдържат всички факти и обстоятелства, при които са издадени конкретните заповеди и е сключен трудов договор, съгласувани именно от Д. Д., заемаща длъжност гл. юрисконсулт, впоследствие директор на Дирекция АФПД. Предвид това, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че с вътрешния доклад, по начина, по който е изготвен, се цели да се избегне отговорността на Д., вкл. и за същата да не последва неблагоприятно събитие, изразяващи се в избягване на ангажиране на дисциплинарна отговорност поради неизпълнение на възложени служебни задължения, обективирани в доклада на инспектората на МОСВ. За пълнота следва да се посочи, че размерът на наложената глоба е съобразен с разпоредбите на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ, във вр. с §2 ал.1, от ДР на ЗПКОНПИ. По изтъкнатите съображения касационната инстанция намира, че обжалваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Изводите за законосъобразност на оспорения административен акт обосновават правилност на първоинстанционното съдебно решение, което при липсата на сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски под формата на адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 143, ал. 3 от АПК се определят в размер на 1 200 лева, съгласно представен списък пред настоящата инстанция по реда на чл. 80 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение