Решение № 3919 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1122/2022 г.

Решение № 3919 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1122/2022 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ИД на ДФ3/, чрез процесуален представител против решение № 2359 от 30.11.2021 г., постановено по адм. дело № 1134/2021 г. по описа на Административен съд-Пловдив /АС-Пловдив/, с което е отменена негова заповед № 1471/12.04.2021 г. С посочената заповед, на осн. чл. 108 и чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ във вр. с влязло в сила Решение № 1906 от 28.10.2020 г. по адм. д. № 2308/2020 г. на Административен съд Пловдив за отмяна на Заповед № 1680 от 17.08.2.0202 г. на ИД на ДФЗ, е прекратено служебното правоотношение с Н. Н., на длъжност началник на отдел с ранг II младши, длъжностно ниво 7, в Областна дирекция –Пловдив, отдел "Регионална разплащателна агенция", считано от 12.04.2021 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът Н. Н., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Съображения излага в писмен отговор и в писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. АС-Пловдив е счел за безспорно установено по делото явяването на Н. в ОД на ДФЗ на 9.04.2021 г. – в двуседмичния срок по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, поради което е приел, че не е налице посоченото в оспорената заповед основание по чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, и същата е незаконосъобразна. Според съда, доколкото процесната заповед е предшествана от още три незаконосъобразни акта за прекратяване служебното правоотношение на държавния служител, то действията на ответния орган мога да бъдат квалифицирани като превратно упражняване на власт. Решението е правилно. Съобразно разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1. При правилен прочит на приетите и неоспорени от страните доказателства по делото, вкл. показанията на свидетеля Р. М., първостепенния съд е достигнал до законосъобразния извод, че след влизане в сила на отменителния съдебен акт на АС-Пловдив на 26.03.2021 г., служителя с явяването си в процесната администрация на 9.04.2021 г., е упражнил правото си да бъде възстановен на предишната заемана от него длъжност в законоустановения 14-дневен срок по чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Спазването от служителя на преклузивния срок по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, обосновава верния извод на АС-Пловдив, че в конкретния казус не е налице предпоставката за прекратяване служебното правоотношение на Н. Н., предвидена в чл. 103, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Пред настоящата инстанция и пред първоинстанционния съд не са представени доказателства, които предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса, да опровергават установените по делото релевантни за спора факти. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на Н. Н. следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 500 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 26.01.2022 г. с адвокат М. Гунчева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение