Решение № 15150 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3246/2020 г.

Решение № 15150 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3246/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Баукомплект" ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 8396/30.12.2019 г. по адм. д. № 6281/2019 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-22220618002349-091-001/08.10.2018 г. на ТД на НАП-София. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Баукомплект" ЕООД против РА № Р-22220618002349-091-001/08.10.2018 г. на ТД на НАП-София, с който за м. 12.2017 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 40 000 лв и са определени лихви 2966, 90 лв по фактура № 31/29.12.2017 г., издадена от "Профи сист" ЕООД с предмет "услуга със строителна механизация - 1 бр.", на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, тъй като доставката по фактурата не е реално осъществена в хипотеза на относителна симулация и знание за участие в данъчна измама на ревизираното лице. За да постанови обжалваното решение, съдът подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Обосновано съдът е приел, че съставената фактура с предмет "услуга със строителна механизация - 1 бр." не отговаря на изискванията на чл. 71, ал. 1, т. 1 и чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - не съдържа описание на вида на услугата и не препраща към конкретен договор или протокол за приемане на СМР, от които тази непълнота да бъде попълнена. Правилен е изводът на съда, че ревизираното лице не разполага с данъчен документ по смисъла на чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Обосновано съдът се е позовал на решението по дело С-271/12 на СЕС, според което правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. В процесната фактура не е установено вида и количеството на услугата, която следва да бъде извършена. Фактурата не препраща към допълнителни, съпътстващи документи, в които е конкретизирана процесната услуга, поради което доводът за обратното на касатора не е основателен. Съдът е обсъдил подробно констатациите в РА и относимата практика на СЕС и обосновано е приел, че събраните доказателства не установяват изпълнение на материално-правните изисквания за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Същите включват осъществяване на доставките и възникване на данъчно събитие, което поражда задължение за начисляване на данъка и са в доказателствена тежест на ревизираното лице. Законосъобразен е изводът на съда, че наличието само на фактура не обуславя законосъобразното възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, без категорични доказателства, че фактурата отразява действително осъществена стопанска операция. Ревизираното лице, което черпи положителни за себе си последици, следва да притежава документи, от които да може да се проследи механизма на доставката и да се направи заключение за нейното реално изпълнение. При доставки на услуги, следва услугата действително да е изпълнена от сочения във фактурата доставчик, а резултатът да е налице в патримониума на ревизираното дружество. В случая спорно е действителното изпълнение на фактурираната доставка от издателя на фактурата. В тази насока съдът е изложил обосновани мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Изложените в касационната жалба доводи са били релевирани и пред първоинстанционният съд, който подробно и мотивирано е достигнал до извод за тяхната неоснователност. Не се установяват сочените от касатора пороци на съдебното решение. Не са допуснати процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и решаване на делото. Представените по делото съпътстващи фактурата документи съдържат множество неточности и противоречия, които са обсъдени от съда подробно, който обосновано е приел, че не е доказано осъществяване на доставката по спорната фактура. Обяснението на касатора, че договорът с "Профи сист" ЕООД като подизпълнител по 5 бр. проекти, възложени на ревизираното лице от Столична община - Район Кремиковци е сключен значително по-рано от самите договори с общината като пряк възложител, като израз на обичайна практика в строителния бранш и тъй като ревизираното дружество е знаело какво ще трябва да бъде извършено, е неубедително. Към датата на сключване на договора с доставчика, както правилно е приел съдът, ревизираното лице не е имало качеството на изпълнител на проекти на общината, поради което не би могъл да възложи изпълнение на доставчика, да конкретизира предмета на договора и да определи параметри на дължимото. Резултатът от спорната услугата също не е предаден между страните, доколкото протокола обр. 19, подписан от ревизираното лице и "Профи сист" ЕООД е с дата, следваща датата на протоколите обр. 19, с които ревизираното лице е предало изпълнение на проектите на Столична община - Район Кремиковци. Приходните органи се позовават на хипотезата за относителна симулация и наличие на данъчна измама, за което ревизираното лице не може да не е знаело, като участник, която правилно съдът е взел предвид липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика за изпълнение на СМР услуги (работници със съответната компетентност и техника - строителна механизация), напълно различната сфера на икономическа дейност, осъществявана от доставчика и липсата на данни за ангажирани подизпълнители. В подкрепа на изложените доводи за относителна симулация е и констатираното от приходните органи и съда явно различие в подписа на управителя на доставчика по данни от ТР и положения подпис във фактурата. Според т. 48 от мотивите на решението по дело С-285/09 на СЕС представянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата може да препятства правилното събиране на данъка, а в т. 49 от същото решение СЕС приема, че държавите членки могат да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама. Доводът на касатора, че е доказано плащане по фактурата също е неоснователен. Плащане по доставките не доказва извършване на същите. Счетоводното отразяване на процесни фактури и плащане по тях, съгласно трайната практика на ВАС, не доказва реално осъществяване на доставките, както правилно е приел съдът. В случая е установено, че сума, равна на дължимата по спорната фактура е преведена от ревизираното лице на дружество, различно от доставчика. При липса на обяснение и обективно основание за подобно плащане, правилно съдът е приел, че не е доказано преведената сума на трето лице да представлява плащане на цената по процесната фактура. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 1781, 70 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,